Излизаме с по-скромни обещания пред избирателите, защото за разлика от десницата ще ни се наложи да ги изпълняваме, а знаем какъв е бумерангът на нереализираните обещания. Това заяви лидерът на БСП Сергей Станишев при представянето на предизборната лява платформа "10 ангажимента за социално отговорно управление".
Същото каза преди време и лидерката на СДС Надежда Михайлова. Сметките показват, че левите обещания са най-близки до тези на НДСВ. Например БСП дава средна заплата през 2009 г. 600 лв. При НДСВ тя е 500 лв., но в останалите сфери жълтите са по-щедри. Десницата е още по-ларж - БНС дава до 700 лв. заплата, ОДС ще ги повишават с по 10% всяка година и обещават доста по-висок от БСП растеж - 10%
На представянето бяха лидерът на социалистите в Унгария Дюла Хорн и Константин Тренчев.
Дори след като оповести част от програмните си документи и намерения, БСП не можа да излезе от рамките на твърдите си избиратели. Няма да излезе и в бъдеще, защото в действителност столетната партия е реформирана само частично и само по върховете. Зад европоидната фасада се зъбят стари комунистически муцуни, а младите от първите редици на митингите са хилави прорастъци по загнилите дънери от миналото. Станишев, Живкова, Пирински вече се изживяват като част от бъдещето, дори Иля Велчев надигна глава и написа кървавочервен работнически химн, което си е жива заявка за участие в разпределението на баницата. Но около тях хитро се спотайва цялата глутница на бившия генералитет и агентура на ДС, която чака ако не своя час, то поне своя пай. Затова е логично, че БСП не успя да формулира нито едно внятно послание по основните проблеми на днешна България. Че тотално връщане назад не може да има, им е ясно. Също както е ясно, че ако заявените планове за промени на левицата се осъществят, става лошо за страната. Скоростта на реформите ще се забави, порочната съдебна система ще се дозабатачи, вместо кислородни маски за бизнеса са предвидени противогази от времето на реалния социализъм. Всичко това, гарнирано със завой на североизток, намеса на държавата навсякъде и във всичко, стоварване на цялото бреме върху движещите сили на обществото и неясен източник на средства за планираните социални придобивки. Пълна мъгла, свързана с голяма опасност – при натрупаните напоследък кредитни задължения, концентрирани в сравнително малък брой, но силни и влиятелни кредитополучатели, се оформя мощно лоби, което има интерес от отпушване на инфлацията. На фона на заявените наскоро от БСП мераци за разбиване на валутния борд и други финасови “лудории”, рискът от пореден икономически крах добива релефност. Това би означавало нова бедност за милиони и нови милионни печалби за посветените. Но дори и да няма такъв замисъл, идеите на БСП показват пълно незнание и неумение за управление в условията на свободен пазар и демокрация.