Първото нашенско Велико народно събрание през 1879 г. е свикано от освободителите руснаци и съгласно решенията на Берлинския договор, в който пише, че на 3 май "руснаците си отиват от България, а до 24 април българите били длъжни да "имат княз и да са си свършили конституцията".

Събранието е открито от комисаря на руския император Александър II княз Дондуков на 10 февруари във Велико Търново. Депутатите приемат вътрешен правилник близо месец, карат се помежду си и разглеждат членовете на конституцията от 22 до 27 март. После 103-ма души внасят предложение за великденска ваканция, на 11 април депутатите се връщат да довършат започнатото. Така на 16 април е приета Търновската конституция, а на 17-и княз Александър Батенберг - участник в Руско-турската освободителна война и племенник на Александър II по линия на съпругата му (син е на брат й) - е избран за български княз.



--------------------

Оказва се обаче, че съществуващата конституция не дава много възможности на княза да управлява. Либерали и консерватори се редуват във властта за по-няколко месеца, но нито министрите, нито народът слуша княза и той решава да суспендира основния държавен закон. В нарочно възвание към българския народ Александър Батгенберг обявява: "Днес отечеството ни, съвършено дискредитирано отвън, се намира в голямо разстройство вътре." Князът иска 7 години извънредни пълномощия, бюджетът за 1881 г. да се прехвърли и за 1882 г., а в тия 7 г. той да има право да свика Велико народно събрание, което да прегледа и промени действащата конституция. Тогава за пръв път българите се сблъскват с изборен терор. С указ 416 от 24 май се дава право на министъра на вътрешните дела - руснакът Казимир Ернрот, да взема административни мерки срещу престъпленията. Назначени са извънредни княжески комисари, учредени са военни съдилища. В Оряхово и Плевен, където либералите са силни, е обявено военно положение. Либералите печелят единствено в Търново и поради страх от бунтове Великото народно събрание се свиква и провежда в Свищов.

Като гледа какво става по изборите, английският консул в Русе В.Х. Датзиел



употребява израза "дивашка нация"



Второто Велико народно събрание се открива на 1 юли 1881 г. - само от консерватори. То дава правомощията, които Александър Батенберг иска. Самият княз чака на кораба "Ориент" на река Дунав да му донесат подписания протокол. На следващия ден русинът Казимир Ернрот напуска България.

Второто Велико народно събрание трае само 2 дни. То приема и решение да се дадат под съд Драган Цанков, Петко Славейков, Петко Каравелов и Николай Сукнаров, които "направили всичко, щото да докарат в отечеството ни чуждо вмешателство". По-късно те са помилвани от княза.

Въпреки т.нар. "режим на пълномощията", който въвежда, Батенберг абдикира през 1886 г. Тогава се свиква Третото Велико народно събрание, в което участват 443 души.

Събранието пак трябва да избира български княз. На 29 октомври то определя отново Валдемар Датски за българския престол, кандидатствал за трона и през 1879 г. Валдемар е син на датския крал Християн IХ, брат на гръцкия крал Георг I и на руската царица Мария. Изборът трае точно 5 минути. Решава се делегация от Димитър Греков, Захари Байкушев, д-р Михайлов, Кесим Зааде и тогавашния парламентарен шеф Георги Живков да връчи указа на новия княз. На 11 ноември обаче Валдемар праща телеграма, че ще бъде лично възпрепятстван от други обязаности. След ден баща му праща друга депеша, в която обяснява, че на сина му "ще бъде невъзможно да приеме депутацията". Петко Каравелов подава оставка и тя е приета от регентството, заради разногласия със Стамболов и Муткуров. Те също се оттеглят доброволно "поради щото не са си свършили работата". В тяхна защита депутатът д-р Рачов се произнася от трибуната: "Трябва ли да оставим България в неизвестност или да я уредим какво-годе?".

Депутатите това и правят, уреждат я "какво-годе." По предложение на Захари Стоянов се назначава депутация в състав Димитър Греков, Константин Стоилов и Кочо Хаджикалчев, чиято задача е да търси нов княз. 474 депутати на 25 юни 1887 г. избират Фердинанд. Регентите пак подават оставка - този път, защото са си свършили работата. Това народно събрание заседава в три сесии: 19 октомври - 1 ноември 1886, 22 юни - 27 юни и 1-3 август 1887 г.

Следващите две Велики народни събрания



променят членове от конституцията заради Фердинанд



Четвъртото Велико народно събрание трае от 3 до 15 май 1893 г. То се занимава основно с вярата на българския княз и на престолонаследника - чл. 38, но наред с него променя и още 9 члена от Търновската конституция. Решава се "числото на депутатите за Велико народно събрание да е равно на двойното число членове на Обикновеното народно събрание." По този повод депутатът Ст. Ив. Цвикю казва: "Питам ви, господа, где е по-голямата гаранция - дали като един народ се управлява от 300 или 550 представители, или като се управлява от 150? Не е ли у нас Народното събрание контрольор на едно правителство?". Днес пак се чуват подобни гласове.

V Велико народно събрание решава през 1911 г. в конституцията титлата княз да се замени с цар - независимостта на България е обявена на 22 септември 1908 г. Освен това на царя се дава право да сключва договори с други държави, като "тайните клаузи не отменят явните". Цялата външна политика се събира в ръцете на царя. Променя се и размерът на цивилната му издръжка от 600 000 на 1 250 000 златни лева. През 1911 г. обаче Фердинанд вече е похарчил 2 080 000 лева, а допълнително са му отпуснати 500 000 лв. за издръжката на дворците. На всичко отгоре е освободен от данъци - както за имението "Врана", така и за избата в Евксиноград, от която продава вина из цяла Европа. По този повод Янко Сакъзов държи пространна реч за личния режим на Фердинанд и обвинява Народната партия на Иван Е. Гешов, че е написала в прокламация в своя в. "Мир" на 1 март 1911 г.: "Княже, викай други партии, викай нас, които ще ти доведем послушно болшинство, за да вдигне ръка за прокарването на тези така нужни на теб изменения." От 16 март на власт е Народната партия и личният режим на Фердинанд е факт. Той продължава и при сина му Борис III. Измененията в конституцията са приети с 2/3 мнозинство.

VI Велико народно събрание е най-продължителното - от 7 ноември 1946 до 21 октомври 1949 г. То продължава традицията на предходното -



промените се знаят предварително,



а събранието трябва само да ги узакони. За да се демонстрира демократичност пред външния свят, в почетната ложа са заели места пълномощните министри на СССР, Румъния, Франция, Чехословакия, Швеция, Италия, Турция и Албания. На най-видно място са и зам.-председателят на Съюзната контролна комисия ген. Бирюзов и членовете й Черепанов и Сючков. На практика след 27 август 1947 г. това Велико народно събрание остава без опозиция - тогава е гласуван закон за разтуряне на БЗНС "Никола Петков".

Конституцията е приета на 4-и, а влиза в сила на 6 декември 1947 г. Нейният член 1 гласи: "България е Народна република с представително управление." Наред с това VI Велико народно събрание приема и основните тоталитарни закони на бъдещия соцрежим - за национализацията на предприятията, за мините и банките и коопериране на земята. Приема и закон за трудово-поземлената собственост, за отчуждените имоти, за адвоката, че дори и закон за БАН.

VI Велико народно събрание отпуска и първите народни пенсии за "заслужили". В правилника за вътрешния ред е записано, че "народният представител има абсолютна неприкосновеност". То слага началото и на една друга антипарламентарна традиция - законите да се приемат за секунди с вдигане на ръка.

Любопитен факт е, че сред членовете на комисията по проверка на изборите е и младият Тодор Живков.



На него през 1971 г. не му трябваше Велико,



а само Обикновено народно събрание, което да промени конституцията - тогава бе създаден Държавният съвет и бе приет прословутият член 1 за ръководната роля на партията.

VII Велико народно събрание бе свикано след "избухването на демокрацията" и заседаваше от 10 юли 1990 г. до 12 юли 1991 г. В него участваха 400 депутати. Това последно засега ВНС остана в историята с няколко неща: прие оставката на Петър Младенов като председател (президент) на републиката и избра за негов наследник д-р Желю Желев. За пръв път държавен глава трябваше да бъде изслушван от парламента - Стоян Ганев направи предложение Тодор Живков да дава обяснение пред депутатите. А левите депутати Стефан Продев, Нешка Робева, Анжел Вагенщайн, Светлин Русев, Велко Вълканов, Добрин Спасов и Петър Балабанов внесоха предложение всеки народен представител да подпише декларация, че не е бил информатор на ДС. Искането им бе по повод публикация във вестник "Факс", изнесъл списъка с депутатите агенти на VI-о управление на бившата Държавна сигурност. Идеята им не бе приета, а комисията по досиетата към ВНС, председателствана от Георги Тамбуев, така и не оповести имената на доносниците сред великите депутати. При разгорещената дискусия в пленарна зала, продължила 2 дни, VII ВНС реши досиетата да не се отварят и завеща тази задача на наследниците си.

Най-новата ни конституция пък бе гласувана окончателно на 12 юли 1991 г.



39-има сини депутати изразиха недоволството си от нея с гладна стачка



в градинката срещу парламента. СДС се разцепи - половината от основателите му, начело с д-р Петър Дертлиев, се наредиха сред "бащите" на модерната българска конституция. Сега отново тече дебат за промяната й и се оказва, че няма нищо ново под слънцето - 7 ВНС-та не могат да направят конституция, от която всички да са доволни.

Тук е мястото да припомним, че един от депутатите през 1879 г., приели Търновската конституция, по повод 25-годишнината й казва: "Засега у нас не може да става дума за конституционно управление - народът не разполага сам със съдбините си, те се намират почти изключително в ръцете на короната. Докато това е така, всякога ще имаме некадърни управници, готови да продадат за свой личен интерес най-жизнените интереси на страната ни."