----

Все повече стават българските села, в които има трима, двама или един човек. Медиите силно любят селища със самичък жител - веднага наобикалят завалията и почват да го питат за житието.

Подобни места - уви - все по не са екзотика в родината. Екзотика са българските села като Момчиловци. То кипи от живот. Деца и младежи в него - колкото щеш. Църквата му "Св. св. Константин и Елена" е претъпкана по време на служба, а наоколо му са накацали двайсет и четири (24) китни параклиса. Хората му са приветливи и работливи, не се оплакват от сиромашията и не злословят срещу комшиите.

За кражби изобщо не се чува.

Направо за читанка изглежда, не е за вярване.

----

Тия хора по Родопите не са като навсякъде. Ако си от равнината, ако погледнеш Момчиловци отвисоко и мислено извадиш къщите от пейзажа, ще си кажеш: "Красоти дал Господ, но за поселение не става." Баиресто е без милост.

Но не само са се заселили тук още към 14-и век, ами и днес усилено се строи. Къщите са на по два и три ката, накацали са една връз друга като в Търново. Отначало отвсякъде гледката мяза на рекламна дипляна - прекалено нагласено е някак. После свикваш.

Към Момчиловци екипът ни пое от един леко нездрав интерес - как така



страната пъшка и нарежда,



демографията плаче и въздиша, икономиката хълца и се вайка, а Момчиловци - нищо, пасе си кравките, пали си свещици из параклисите и гледа в бъдещето по един нетипичен за нас начин?

Не гарантирам, че знам със сигурност кой е типичният начин, но ми се струва, че нашият поглед се отличава с един важен нюанс. Нашият поглед най-често излъчва непоклатимото убеждение как някой някога подло ни е прецакал. И продължава да ни прецаква.

Момчиловци са по-различни, изглежда без такива убеждения го карат.

Още като пристигнахме, веднага уловихме първия човек на селото - кмета, да го изпитваме. Кметът Атанас Коченджиев си седеше в скромния кабинет и въпреки че не подозираше за идването ни, не се измъкна, а храбро се захвана да отговаря. Основния ни философски въпрос той деликатно заобиколи - самата му служба не е философска. Но откъм сведения не се поскъпи.

Със своите 550 къщи и 6 частни хотела Момчиловци е голямо село с набиращи мощ туристически амбиции. Базата още не е голяма - 220 легла имат за гости, но все по-често пристигат да отмарят мераклии от далечни чужбини. Да не говорим, че и наши хора го предпочитат - по-евтино излиза от Пампорово, пък си има



всички родопски екстри



(Чест гост му е политикът литературовед Михаил Неделчев - обича селото заради вегетарианските гозби и природните хубости.)

Кметът Коченджиев, наследил друга тачена в Момчиловци кметица - Дора Янкова, се похвали с пословичното трудолюбие на съселяните си. Около 140 жени работят в трикотажната фабрика на селото - шият на ишлеме дрехи за Германия, Италия и други страни. Добре действа голямата селска кооперация и не фалира ежегодно, за разлика от другаде. Развива се още една малка кооперация - за производство на елитни картофени семена по българо-холандска програма. Номерът е, че тези семена се сеят там - на височина над 1300 м, а после се пресаждат в полето или се изнасят в чужбина. Установено е, че първоначалното засяване в планината повишава добива и качеството на "пататите".

Другото е животновъдство, търговийка, туризъм.

Животът в Момчиловци не е богат, но е много далеч от замиране. Безработицата е горе-долу колкото и в страната - около 18%. Обаче някак не бързат хората да се оплакват - сигурно време не им остава. Изглежда още от векове момчиловци знаят, че за да се изхранят, не е достатъчно да отворят уста, за да капне банан или нещо друго в нея...Ни климатът, ни Съдбата поддържат такива илюзии тука. И ни банан, ни жито кой знае колко може да се събере от околните хълмища. Затова открай време



гурбетът тук е основно перо в бюджета



Прочути са местните дюлгери - ходели са да строят по Сливен, по Казанлък, по Филибе... Много от изящните каменни мостове наоколо, че и по-надалеч, са дело на момчиловски майстори. Другият поминък е кехайъкът. Докато е можело да се ходи свободно на Бяло море, по Гръцко - преди 44 г., още през октомври подкарвали стадата. Връщали се напролет. В добрите си години селото е отглеждало по над 40 000 овце...

Има едно нещо, което си е за дивене. Тия хора от сърцето на планината, дето вода виждат само или в кладенчето, или във вид на дъжд, миналия век се изхитрили да създадат голяма рибарска кооперация. И не става дума за улов на пъстърва в Чая, ами за морски риболов, на Бяло море. Отивали наесен по Беломорието, мятали мрежите пет-шест месеца, продавали рибата, осолявали, което не могат да продадат, а като мине зимата, пак дощапуквали по родните баири. И така - години. Чудото не е в това, че са вървели до морето пеш натам и насам - около 160 километра е, какво му ходиш. Не е и в това, че са овладели абсолютно екзотичен за планината занаят.

Чудото е, че винаги се връщали, а не оставали там, където са намерили новия поминък. "Ами защо да остават, нали тука са им домовете", коментира кметът.

Той е наясно, че Момчиловци може да е образец за нас,



но пред побратимите си от Гърция и Франция е бедничко



Момчиловци поддържа тесни връзки с гръцкото село Авдира и френското Пюивер. Коченджиев канил гръцката кметица, ходил при тях и има представа за сиромашията си. "Като видях техния музей, плачеше ми се", съкрушава се той. Французите пък подарили 10 компютъра и сега в училището са оборудвали център. Но е реалист човек, и знае, че нещата не стават като във филмите. Първата му грижа сега е да оправи въпроса с водата - през зимата често има проблем, защото водоизточниците замръзват - и да асфалтира разбитите улици. И двете неща са много важни за туризма. Работна ръка се намира, хем не е скъпо. В Момчиловци има още един феномен - хората охотно и често полагат доброволен труд. Ей така - събират се, решават нещо и действат. С доброволен труд са построени и ремонтирани тези прословути 24 момчиловски параклиса...

Към целебното Аязмо и параклиса "Св. пр. Илия" ни повежда местният свещеник - о. Николай. Той е поел службата си от починалия о. Константин Канев, който е автор на дебел том с изследване за момчиловските родове. За издаването на книгата много помогна навремето Николай Хайтов. Заради рвението си в службата и богатата просветителска дейност свещеникът Канев и до днес е много уважаван в Момчиловци. Гробът му е в двора на църквата "Св.св.Константин и Елена".

Докато пъшкаме към



въпросното целебно Аязмо,



си припомняме и историята му. В самото начало на миналия век едно момчиловско семейство си нямало деца. Велика и Анастас отнемайкъде яхнали две мулета и се спуснали до бачковското аязмо, за да дирят помощ от небесните сили и да се сдобият с рожба. От голямото си желание жената получила т. нар. "лъжлива" бременност. Съобщила, че е забременяла, коремът й започнал неудържимо да расте. Мъжът, комшиите били сигурни, че чака дете. Когато дошъл деветият, а след това и десетият месец, настанали тревогите. Велика не раждала. Някои баби я посъветвали да чака дванайсетия месец - имало поверие, че ако е яздила бременна кобила, може и тя да носи 12 месеца, както кобилите. Но когато безрезултатно се изтърколил и дванайсетия месец, тръгнали да дирят помощ. И къде-къде - при някоя си ясновидка Кортеза от Борисоград, Сливенско. Фамозната Кортеза, още щом зърнала семейството, викнала на другите чакащи да се разстъпят. А после обяснила, че дете няма и няма да има, но за сметка на тази мъка двамата богобоязливи съпрузи ще бъдат възнаградени с друго.



Ще открият целебно аязмо на връх "Св. Илия".



И им заръчала къде да копаят. Така и станало. Аязмото било осветено навръх Илинден, през 1910 г., тогава поканили и Кортеза. А после захванали да идват хора, да се целят успешно. Потокът не секва и днес.

Малко над аязмото е самият параклис "Св. пророк Илия". Седим с поп Николай горе, откъдето гледката е чудна. Мястото е добро за почивка, дори за вечна такава. Двама немски пилоти са погребани точно тук. 23-годишният Херберт Клой и 24-годишният Герхард Бергер намерили смъртта си край Момчиловци на 24 април 1941 г. Авионът им бил ударен над Гърция от съюзниците. Момчиловци ги погребали по християнски, а падналия авион разглобили на дребни парчета и прибрали по дворовете си. И днес могат да се открият "сувенири" от авиона по къщите. Преди няколко години се намерили и близките на загиналите - те пристигнали от Германия и изразили благодарността си към христолюбивите момчиловци, които погребали така достойно солдатите.



Изобщо момчиловци са религиозни люде -



по време на църковните празници църквите и параклисите се пълнят с народ. Отецът тогава вижда бая работа. Той самият е пловдивчанин и е доволен от службата си. Кметът е дал разрешение да се строи църковна къща, отецът с гордост ни показа чертежите. Освен това към 1000 декара земя и гора притежава момчиловската църква, което си е сериозен имот. Има и три щерки човекът, което е повод да кажем: в Момчиловци демографска криза засега няма. 140 деца се учат в местната прогимназия, над 80 са децата в детската градина. Семействата с по три деца не са малко. И общо взето се работи здраво - още в 5 часа сутринта прозорците започват да светят. Към 8 площадът се пълни от хора, които тикат колички с бидони - дневният млеконадой се предава в един от четирите изкупвателни пункта. Почти всеки двор има крава, две или три. Но уви, тенденцията е животните да намаляват - млякото е по 30 стотинки, а през дългата зима животните изяждат много фураж. Без топлото Беломорие животновъдството се оскъпява. Може би затова



младежта гледа другаде - в туризма



Съвсем отскоро в селото е създаден Център за планински спорт и туризъм. Неговите активисти Богдан Кабасанов, Еманоила Величкова и Мария Тодорова са организирали създаването на ски-влек. Ще има и ски-писта, и сноуборд парк. Правят го със собствени средства, кандидатстват по различни програми, а голямо съдействие им оказват местните хотелиери. Около тях има голяма банда съмишленици, млади хора, които знаят по няколко чужди езика и без проблеми общуват с туристи от Великобритания, Франция и Германия. Сега си правят страница в Интернет, а наборът от услуги, които предлагат, вече има номенклатура от над 20 вида. Например - можете да обиколите параклисите с информиран гид - ще ви струва нищо пари. А можете за 10 лева да си направите голяма разходка с бране на гъби. Първо - ще ви води човек, който знае къде са гъбите. Второ - ще е познавач на гъбите. И трето - ще е млад и симпатичен.

- Добре де, не се ли поскарвате, не се ли разпада работата, щото нали - при много хора... - интригантствам аз.

Еманоила е непоклатима:

- Това в Момчиловци е фамилна традиция - работим заедно, много се поддържаме. То затова и не се краде тук - хората не заключват. Наскоро беше едно английско семейство; първо трепереха и си държаха чантите с две ръце - в Англия се бяха

начели за "българските разбойници"



Накрая се чудеха и маеха.

- А не ви ли се обикаля, да идете другаде, да видите свят, да печелите по-добре?

- Аз ходих в Англия, можех и да остана там на работа. Но си ме тегли тук, тук се чувствам прекрасно - отвръща Еманоила. И със запъване добавя нещо, сякаш взето от афиш: България има нужда от нас, има нужда да направим нещо за нея.

Звучи ми толкова искрено, че ме налягат мисли. Нещо като че не е наш човек тази момчиловка Еманоила. Как пък не се намери един човек така да ми замирише репортажът на мила родна картинка?

Докато вътрешно изнемогвам, виждам човека. Поразвеселил се е и гледа присмехулно.

- Как е, как е? - питам.

- Никак - отвръща.

- Добре е тука, в Момчиловци, а?

- Какво му е добрето?

- Ами красиво, хора има много, не е като другаде.

- Абе хора за е...е има, ама за работа няма.

Успокоявам се. Наше село си е, поне един човек показва критицизъм. Георги Чевермеджията се казва.

Потърсете го, ако идете в Момчиловци - ще ви извърти чудно чеверме. Ако Момчиловци не ви е достатъчно за чудото.