|
(Продължение от броя от 6 септември)
Не само "Тянанмън" изглежда застинал във времето на невероятните китайски икономически промени. Риториката на компартията, една от малкото останали на власт в света и запазили еднопартийната система след бурната 1989 г., също е непроменена. В редакционния коментар на в. "Женмин жибао" от 26 август във връзка с насрочването на 16-ия конгрес на ККП за 8 ноември прочетох същите устойчиви словосъчетания, които бяха ключът към разгадаването на задкулисните партийни борби от периода на борбата между реформатори и консерватори през 80-те и 90-те години, на чистките след всяка по-масова изява на "буржоазния либерализъм", тоест на влиянието на Запада. Имам предвид цзефан съсян (да разкрепостим мисленето), туанцзе (единство) и т.н., които подсказват липсата на единодушие по предстоящите кадрови промени във висшето ръководство. А конгресът трябва да смени от поста му генералния секретар Цзян Цзъмин и да избере на негово място вицепрезидента Ху Цзинтао, да обнови Политбюро, Постоянния му комитет и ЦК - и всичко това трябва да стане гладко, което ще е абсолютен прецедент в историята на ККП. Само да припомним: последните двама предшественици на Цзян Цзъмин - Ху Яобан и Чжао Цзъян, бяха свалени от постовете им поради либерално отношение към студентските демонстрации, съответно през 1986 и 1989 г.
--------------------------
Днес китайците много не се вълнуват от подобни важни рокади по върховете. Като изключим партийните членове, разбира се, които са 66 милиона или едва 5% от населението и в двата месеца до конгреса усилено ще изучават сборника с 370 речи и теоретични статии "Цзян Цзъмин за социализма с китайска специфика".
За останалите 1,24 милиарда китайци е важно бизнесът да върви - в държавния и в частния сектор, в смесените и в изцяло чуждестранните предприятия, в селското стопанство и услугите. Пазарът е в главите и на малчуганите. В село Бейцю край Циндао, най-големия град на провинция Шандун, питомците на детската градина ни изпяха следната песен:
"Днеска аз със мама
ще отида на пазар
за да купя зеленчуци..."
А навремето се възпитаваха така:
"Аз съм обикновен войник,
идвам от народа,
за да се бия с японците..."
Не ще и дума, пазарната икономика в Китай работи, и то от близо четвърт век. Чуждите капитали валят като златен дъжд - то се вижда и по гигантското строителство, и по официалните данни. Само за първите осем месеца на 2002 г. преките чуждестранни инвестиции са нараснали с 20,39% на 27 милиарда щатски долара. А от 1978 г. - рождената година на реформите - досега общата им сума надхвърля 400 милиарда. Тогава външнотърговският обмен е възлизал на скромните 20, 6 млрд., а през миналата година е достигнал космическите 509, 7 млрд. долара с превес на износа от 22, 5 милиарда. В края на юли т.г. валутният резерв на КНР бе цели 240 милиарда долара.
Как става тази работа? Преди двайсетина години
един френски бизнесмен се самоуби,
след като на летището в Пекин бе догонен от чиновник, който му съобщи, че му липсва последният от близо 200 подписа на различни инстанции, необходими за регистрирането на смесено предприятие. Днес в централата на Свободната икономическа и технологична зона в крайбрежния град Далян, например, процедурата отнема 1-2 часа и всичко се извършва на едно място. В резултат само в тази зона с 40 кв. км площ и население 125 000 души (работна ръка плюс семействата им) за 18-годишното й съществуване са инвестирани 10,5 милиарда щатски долара и са създадени 1384 смесени или изцяло чужди предприятия. За сравнение цяла България за 12-13 г. преход е привлякла едва 4,5 милиарда долара капиталовложения от чужбина. Е, сравнението може би не е много равностойно, защото миналата година Далянската икономическа зона стана лидер, като изпревари останалите в страната (в класацията не влизат Специалните икономически зони като Шънчжън) по ръста на развитието си, пък и е на един хвърлей място от Япония и Южна Корея, съответно първа и четвърта по инвестиции тук. Все пак България има още 5 г. да догони по този показател далянците...
И несъмнено започва да го прави - ето, от тази година чуждите фирми у нас плащат данък печалба 15% - толкова, колкото плащат от две десетилетия предприятията в китайските зони. За другите фирми с чужд капитал ставката беше 30%, но след като КНР бе приета в СТО, тя бе изравнена на 15% и за китайските, и за чуждите фирми на територията на цялата страна.
В това е и големият парадокс
- компартията в една огромна, тоталитарна държава още през 1978 г. разбра какво трябва да направи, за да привлече парите на чужденците, докато нашенските демократи от всички цветове пропиляха 13 г. за същата цел!
В община Чънян в околностите на град Циндао посетихме една такава чужда фирма - южнокорейската "Топтън". Тя е първата, инвестирала тук през 1990 г. Последвали я още...1500 компании от 20 страни! Малката "Топтън" отначало вложила малка сума - 500 000 долара, в цех за производство на високоговорители за компютри и телевизори. Персоналът от 200 души произвел през първата година стока изцяло за износ на стойност 1 млн. долара. За 12 г. работниците станали 2000 в три цеха. Износът през 2001 г. е за 8 млн. долара и е предназначен за Япония, Южна Корея и Австралия.
Днес цялото тихоокеанско крайбрежие на Китай - от Далян на североизток до остров Хайнан на юг - образува една огромна свободна икономическа зона. Тук за села трудно може да се говори, защото те се урбанизират, жилищни блокове заменят традиционните къщи, а дребни предприятия изместват земеделието като основен поминък. При евентуална бъдеща икономическа криза тази ускорена урбанизация вероятно ще се окаже грешка. Засега обаче китайското ръководство не вижда друг вариант за решаване на проблема с 900-милионното селско население, който по думите на премиера Чжу Жунцзи е най-сериозният и в икономически, и в социален план. Защото 22% от населението на света се изхранва, че произвежда и в излишък, земеделска продукция върху 7% от обработваемата земя на планетата. За толкова хора няма работа по полята и те се пролетаризират.
Разбира се, китайските проблеми не свършват със селяните. През последния четвърт век се наблюдава рязка поляризация в развитието на богатия изток и бедните западни провинции, като Цинхай, Гансу, Тибет, Синцзян-уйгурския автономен район и др.
(Следва в съботния брой от 21 септември)
|
|
|