|
---------------------------
Дете на щъркела е и Любчо. Намерили го пред дома за деца от 0 до 3 г. "Св. Йоан Рилски" в софийския кв. "Лозенец". Малко след 7 ч. на 21 юни т.г. една сестра дочула детски плач, разказва административният секретар на дома Мария Брадистилова. Тя помислила, че звуците са на някое от техните деца. Все пак погледнала през прозореца. Пред входа стояла луксозна количка. Вътре бил Любчо. "Едно добре гледано бебе. Имаше всичко - памперси, залъгалка, мляко, лекарства за колит и рахит", казва Брадистилова. Но нямало нищо, което да показва самоличността му. Веднага повикали полиция, имало разпити, но като не научили нищо, настанили 5-месечното бебе в дома.
Кръстили го Иван Александров - на светеца и на полицая,
който дошъл при сигнала. "После се оказа, че сме уцелили фамилията и сбъркахме датата на раждане, но само с няколко дни", усмихва се Мария. Любчо бил роден на 13 януари, а било записано, че е на 5-и. После се разшумяло по медиите, отправени били призиви към неговите родители. Вместо родителите моментално се появили желаещи да осиновят Любчо. "Все пак стана медийна звезда", коментира Мария. Но на 4-ия ден изненадващо пристигнала възрастна жена с полицай. Обяснила, че е бабата на Любчо. Направили сверка. Тя подробно описала количката, какво имало в нея и какво представлява бебето. Оказало се, че Л. Б. наистина е бабата на момченцето. Тя обаче не знаела къде се намират дъщеря й и съпругът й, неговите родители. "Не знам какво е обяснявала в полицията, но тук каза само това", разказват от дома.
Чак след повече от месец и половина разтакаване по съдилищата на 13.08 т.г. Любчо бил предаден на баба си, съгласно Закона за закрила на детето. До ден-днешен родителите не са открити.
Един приказен хепиенд. И други щастливи съдби крие закътаната сграда на дома. Там има общо 143 деца. 27 са с тежки, а 50 - с леки увреждания. В отделението за малформации ни посреща една голяма усмивка и махащи ръчички. Те са на 3-годишната Петра. Момиченцето е с остеопорозис имперфекта - липсва му определен ензим и
поради това костиците й се чупят постоянно.
Лекарите го открили още при раждането, тъй като една кост била счупена още тогава. Било обяснено на родителите, че вероятността за оздравяване е минимална. И те я оставили в дома. "Родителите са висшисти, личи си, по-бързо се развива от другите деца и е най-общителната", обяснява сестрата. Докато разказва, двете с Петра се гледат. В очите им има една особена любвеобвилност. "Тук всеки си има любимец или любимци - както сестрите и санитарките, така и децата", казва Мария Брадистилова.
Освен че оцеляла при раждането, късметът се усмихва на Петра за втори път преди няколко седмици. Американска двойка я харесва. Оказва се, че мъжът е страдал от същата болест, но оздравял по време на пубертета. Сега искал да благодари на бога - дело за дело. "Това е шансът за нея - да я осиновят чужденци", смята директорката на дома д-р Маргарита Джурелова. По принцип българчета не се дават за осиновяване от чужденци, освен ако имат някаква малформация или ако са от малцинствен произход. "Не е хубаво да се говори така - и ромчетата са български граждани, но това е реалността", признава Джурелова. Досега чужденци са осиновили 25 деца, а българи - 20. За тази година имало списък от 80 български семейства, чакащи за дете.
Повечето от децата в дома са ромчета. Парадоксът е, че всички са белички като сняг. "Може би защото са само наполовина роми, повечето са оставени от магистрални труженички", смята пък административната секретарка. И тя, като всички работещи в дома,
е "боледувала" от синдрома на осиновителя.
"Всеки в началото иска да си вземе сираче", казва Мария. Тя, за разлика от другите била революционерка - искала негърче. Почти успяла да убеди съпруга си, но никой от роднините и приятелите й не я подкрепил. В крайна сметка заменила липсващото дете с много кучета и котки. После се появили двете й родни момчета и подтикът за осиновяването останал само като една романтична история в спомените й.
Мария си е направила за себе си категоризация. След "щъркеловите" деца идват изоставените. В тази група попадат бебета на случайно забременели ученички и студентки. "Те ги оставят и никога повече не се появяват", обяснява тя. После било много трудно, ако не невъзможно, да бъдат намерени, за да се откажат от родителските си права. "Избягваме търсенето с полиция, защото униформените са безпардонни, а ние все пак се опитваме да запазим тайната", признава Мария. Тези дечица са съвсем малко - около 1%. След това идват изоставените от многодетни майки, на които им липсват условия да отглеждат последните си отрочета. Повечето майки още при оставянето в дома се отказват от родителските си права.
Не такъв обаче е случаят на 2-годишния Цанко. Той има братче и сестриче в дом. Вече били харесани за осиновяване, но майката е в пълна неизвестност. Освен това тя имала още две деца, пак оставени в други домове.
Обратна съдба пък има 3-годишната Сузана. Случайно попадаме на майка й Мария Велева, която е дошла на свиждане. Жената не искала да оставя детето си, но просто не може да му създаде никакви условия за живот. "В барака сме, на гара Искър. Имам още три деца. Не работя. От време на време пера на хората за по 2-3 лв.", разказва Мария. Освен това са разведени с мъжа й. Тежкият й живот личи изцяло от външния вид - ноктите на краката и ръцете са изпочупени и черни, а зъби почти няма, макар че изглежда на максимум 40 години.
Мария поискала общинско жилище.
"Те ми казаха да дам 1000 лв. и готово",
допълва тя с огорчение. Иначе можела да отиде на свободен наем, да препраща бележките за платените сметки и след време щяла да получи жилище. Отишла да се оплаче в полицията, но без резултат. Както се изразява самата тя, "гледали я като престъпница". И в крайна сметка се принудила да доведе Сузана в дома. Малката е там от една година и вече е навършила пределната възраст, до която може да остане. Но благодарение на прокурорско постановление ще стои, докато майка й си намери жилище. Досега тя е получила като държавна помощ 8 щайги с компоти и брашно и 214 лв. при раждането на Сузана. "Мария е най-грижовната майка, идва всяка сряда и събота, когато са свижданията", разказва за нея администраторката. Винаги идвала я с банан, я със солетки, според възможността. Повечето пъти пристигала с половин-един час по-рано. Винаги като идвала, Черната Мария казвала на Бялата Мария: "Ти си ми най-добрата приятелка."
Другият контингент от класификацията е този на проститутките - магистрални и гарови. "Често съм ги питала - защо не си правите аборт, а ги раждате", разказва Брадистилова. Те отговаряли, че абортите им излизали много, много скъпо. А и
до 5-и или 6-и месец на бременността
още можели да поработват. В началото проститутките оставяли децата с договор за отглеждане. Повечето от тях обаче се отказвали напълно от тях по-късно. "Не че не са майки, по очите им личи майчиният им инстинкт, когато идват на свиждане", уточнява Мария. Но точно проститутките си давали най-реално сметка, че не могат да отглеждат децата си. "Още повече, че те самите са деца - на по 17, 18 или 19 години. Необразовани, най-често с 1 или 2 клас", допълва тя. Битието ли ги тласка към проституция, Мария не знае. Но разказва още за една циганка - млада и самотна майка. Не работи. Затова е оставила детето си на отглеждане в дома. Има компютърна грамотност, а от няколко месеца учи и английски. "Може да се каже, че вече го владее доста добре говоримо", обяснява администраторката. Въпреки че притежава т.нар. два стълба на модерния трудов пазар, работа за нея няма. "Черна съм, мамка му, не ме искат и това е", заключила веднъж циганката.
"Институция като детските домове трябва да съществува", единодушни са служителките в дома. Те обаче малко са объркани от идеята за приемни семейства, които да отглеждат сирачета, като получават пари от държавата. "Ако връзката между семейството и детето са парите, то това съвсем не е едно добро начало", коментира Мария Брадистилова. Напук на нея в този момент звъни жена. Интересува се от осиновяване на принципа на приемните семейства. Става ясно, че не е наясно с концепцията, която още не е облечена законодателно. Но това не я интересува, нито парите, нито че вече има 20-годишен син. Просто иска да отгледа дете.
|
|