Директорът на здравната каса да се избира от Народното събрание, а не както досега - от управителния съвет, предлага царският депутат Недялко Калъчев. Проектът му за промени в закона за здравното осигуряване беше приет на първо четене вчера в здравната комисия на Народното събрание. Мандатът на шефа да е 4 години, а необходимостта от квалификация по здравен мениджмънт да отпадне, предлага Калъчев. Вместо директор касата вече ще има управител, а към него ще се създаде съвет.
Националният рамков договор да се подписва от управителя, а не от управителния съвет, както досега, иска още депутатът. НОИ и социалното министерство подкрепиха по принцип предложенията. Обсъжда се и срокът за подаване на молби за разсрочено плащане на здравни вноски да се удължи до 30 юни т.г.
"мотам се" продължава. По същият сценарий от 2002 година.
Г-н Софиянски обяви конкурс за директор на НЗОК, после
срока на конкурса беше удължен, а през м.септември 2002 г.
отменен. В замяна на това същият този парламент гласува
поправки в Закона за здравното осигуряване, с които
се узакони политическото назначение на съветника в
здравната парламентарна комисия. Сега отново се подема
въпроса за избор на Управител на ЦУ на НЗОК от Народното
събрание. Искам да обясня на участниците във форума защо
се извършва всичко това. Причините са много, но ще се спра
само на някои от тях, а именно:
- най-удобно е здравноосигурителната каса да се ръководи
не от титуляр, а от временно изпълняващ длъжността. Така
беше и с проф.Начо Начев, така беше и в редица други случаи
през изминалите 5 години. Така от една страна изпълнението
на длъжността заобикаляше изискването на закона такива лица
по чл.19 и чл.21 от Закона за здравното осигуряване/например
проф.Начо Начев беше едновременно и член на ръководството
на болница "Света Екатерина"; Отговорността се размива, а
по правило Националния рамков договор се подписва от
изпълняващия длъжността. Най-рано през м.април.
- НЗОК се превърна в институция, която на практика е в
противоречие с интересите на здравноосигурените лица,
поради това, че няма ясно дефиниран статут на създадена
със закон обществена институция;
- в противоречие с Конституцията на Р.България обществения
характер на задължителното здравно осигуряване в частта за
управлението на НЗОК се подмени с монопол, а в редица случаи
и с еднолична власт на лица, които са членове на политически
кабинети, на ръководства на синдикати и пр.
- не се прилага принципа на самоуправление чрез пряка
демокрация в здравното осигуряване. В страни като Германия
се провеждат преки социални избори за такъв род институции;
- доходите на заетите в структурите на НЗОК нарастват значително
по-бързо от тези на заетите в други сфери на обществения живот.
Без това да е обвързано с рентабилността на самата система
за задължително здравно осигуряване. В Германия още през
90-те години на миналото столетие извършването на реформата
в системата и за здравно осигуряване включваше това изискване;
В заключение моето лично мнение е, че всяка следваща промяна
в ЗЗО, в рамките на този парламент ще продължи практиката да
се действа на принципа на "пробите и грешките". Пробите за
целите на личното облагодетелстване от властта, а грешките -
за сметка на здравноосигурените лица.