Месецът февруари има своето име от римския празник februorum, празник на очищението. Древните римляни празнували и принасяли жертвоприношения. В случилото се през февруари'04 в СДС също има очищение и жертвоприношение. Всяка от страните се самопосочва за техен носител: провелите конференцията смятат, че са се очистили от синята номенклатура и са жертвали единството заради бъдещето на дясното; другите - че са се очистили от предателите и са жертвали трите букви в името на истинското дясно. Тъй или иначе, нещо се случи и е нужно да си дадем сметка какво.

Що е "дясно"? Задължителен въпрос, ако искаме да отговорим: 1) Защо в СДС се разведоха; 2) Какво беше управлението на Костов; 3) А сега накъде за партиите вдясно.

Първо по втория въпрос - защо управлението на Иван Костов като министър-председател не беше докрай дясно?

Перверзно е да обявяваш като безрезервно успешно едно управление, което не свърши главното -



не пречупи гръбнака на "неформалната" българска държавност,



а остави личните връзки и трапезните контакти да са по-важни от закона. Костов избра срещу изградената вече "втора мрежа" от бивши номенклатурни и кадесарски активисти да противопостави своя - на сини номеклатурчици и функционери. Избра червения клиентелизъм да умори със син клиентелизъм. Но той забрави важно обстоятелство: мрежовите капитали имат качеството в един момент да се еманципират от този, който ги е създал. (Тук е тайната на разтрогването с Христо Бисеров, Евгений Бакърджиев, Йордан Цонев, Богомил Бонев...) По-важното е, че така остави огромната част от българските граждани безучастни към реализираните промени. Управленските действия на Костов бяха припознати не като насъщно необходими за поврата в политическата ориентация на страната, а като нагла употреба на държавата в полза на партията, и то на избрани нейни членове. Правителството на Костов провеждаше, вярно, дясна икономическа политика и осъществяваше евроатлантическата ориентация на България, но с леви политически средства. И на 17 юни 2001-а срещу Костов (защото той изгуби изборите, не СДС) гласува гражданската съвест на българина, възроптала срещу реставрацията - политическа вярност да е по-предпочитана тъкмо от гражданската съвест в строителството на съвременна България. Костов е дясно мислещ и ляво действащ. А това дълбоко психоидейно противоречие в неговата личност ще се отрази и върху характера на новата партия.

След отговора на втория въпрос отговорът на първия е по-лесен. Просто е: на извънредната си конференция



СДС изостави левите си инструменти, с които провеждаше дясна политика.



Преходът свърши, край и на "революциите". Всички обвинения към СДС и Надежда Михайлова, отправяни по време на синия раздор, са именно в такава посока - че тя достатъчно революционно не обявява, че е против всички, защото е водач на политическата сила, единствен носител на истината. "Който не е с нас, е против нас" - това е символ-веруюто на всяка революционна партия, следователно другите са "помияри", "ченгета", "клиентелисти". Партията, която мисли в революционистки категории, има въпиеща нужда от враг. Хората около Костов си го намериха - "силовиките на Путин". Под ръководството на Надежда Михайлова СДС се отърсва точно от тази необходимост - да се противопоставя радикално, срещу всички. От него тръгна тезата за дясното като коалиция от партии, а не с един-единствен най-изконен негов представител.

Оттук третото - за бъдещето. То е в съюз на дясноориентирани партии за провеждане на дясна, но вече не макро-, а микрополитика. Големите цели вече не работят - всички са за НАТО, всички за ЕС. Остават мъничките проблеми, "малките камъчета" на политическото действие, но които обръщат колата, ако не им се обърне внимание. Как, да кажем, ще се усвояват отпуснатите от ЕС над 4 млрд. евро - да не потъват нейде из бездънните бюрократични служби. Друг пример - как да се олекоти процедурата при започване на бизнес. Това е позитивната същност на дясното: "хората са големи, държавата малка", т.е. гражданите преди държавата, държавата в тяхна услуга. В същото време държавата да си поеме функциите - охрана на гражданите. Следователно - ефективни органи на съда и полицията, реформа в съдебната система.

Ето го дясното:



не всички срещу БСП, а всички за малка, но ефективна държава.



Туй е различието на ляво и дясно. Първото връчва на държавата колкото се може повече функции, всички те разпределителни - нещо като купонна система, при която администрацията решава кой гражданин какъв купон да получи. Второто отнема на държавата тази привилегия, разпределението се извършва по естествени обективни механизми, а държавната администрация е гарантът, че те ще работят стройно. Срещу субективизма на лявото, което решава кой има нужда по абсолютно измислени теоретични критерии, се възправя обективизмът на дясното - няма нищо по-добро от естествените закони на човешкото общежитие, зададени от личен интерес, ценностна система, традиции, трябва само да се намери тяхната адекватна юридическа форма.

В политиката понякога е много по-добре процесите не да се предизвикват, а да се следват. Изглежда само в малка България, където винаги са вярвали в голямата държава, това още не е разбрано. Дори от десните политици.