|
Всъщност от няколко месеца насам тайните структури се замесват в почти всяка крамола между политици, партийни централи и "активни мероприятия". Като се тръгне от всички постановки след взривяването на Иван Тодоров-Доктора м.г., мине се през парите от Чорни за фондация "Демокрация", трагедията в Кербала, та се стигне до "българската връзка" в иракския петрол.
Няма нищо лошо спецслужбите да проверят, разследват, изяснят и кажат истината по всеки голям скандал в държавата. За това им се плаща. Точно тук обаче идва и проблемът. На практика се получава така, че специалните служби всъщност се използват за чистене и замазване на случаи и странни сценки, чийто характер е повече от съмнителен. Искат или не, тайните структури се оказват в един момент едновременно и изпълнители на управленски, държавнически или политически поръчки, и "кукловоди", определящи кое е важно за обществото и кое не.
Последните скандали отново показаха, че българските държавници и политици говорят за реформа в сектора по сигурността и на специалните служби само и докато на тях им отърва. После бързо забравят обещанията, че ще има граждански контрол върху тях, че най-сетне тяхната работа ще бъде вкарана в законна рамка, а
моделът им на управление ще стане прозрачен и демократичен.
В останалото време същият държавен елит и тайните структури май само взаимно се използват и подкрепят - при това за сметка на обществения интерес.
Освен всичко друго напрежение се нагнетява и от размитата отговорност и неяснотите около това кой всъщност
възлага работата на спецслужбите, кой ги контролира и ръководи. Още по-нахално става това поведение като започне да се прикрива истинската картина с оправдание за държавна тайна или национална сигурност.
Да вземем случките след взривяването на мерцедеса на Иван Тодоров-Доктора. Тогава първо МВР в прав текст обяви, че има данни за връзка между политици, високопоставени държавни служители и организираната престъпност. След бурен политически натиск бързо бе бит отбой. Службите написаха някакъв доклад - наричан докладна записка, до президента, премиера и парламента, в който трябваше да обяснят схемата на организираната престъпност в България. По общо признание обаче той е бил "изчистен" от всички данни, сигнали и съмнения за връзки на мафията с държавници и политици.
Да не би защото не е имало? Или може би, защото не е прилично службите да се ровят в приватизацията и да подслушват, следят и проверяват хора от елита?
Случилото само показа, че
службите играят много
опасна двойна игра
От една страна те показаха, че имат достатъчно ресурс и агентура, за да са наясно кой контрабандист и перач на пари с кого от властта е свързан, от друга - че са достатъчно слаби и страхливи да го кажат на глас. В крайна сметка всички участници си стиснаха ръцете и се повеселиха за сметка на обществения интерес да се знае кой всъщност управлява държавата.
Не мина кой знае колко и службите започнаха да "отработват" поредния скандал - този с дарението от 200 000 долара от Чорни за фондация "Демокрация". И при него нещата започнаха обещаващо - Върховна касационна прокуратура и софийска градска прокуратура възложиха на НСБОП проверка. Антимафиотите обещаха да я свършат за месец.
Какво имаме насреща като резултат - само някакви твърдения, съмнения, обвинения и половинчати обяснения. А минаха няколко месеца от началото на скандала.
После дойде историята с военното разузнаване, разиграла се покрай трагедията със смъртта на българските военнослужещи в Кербала. При нея, вместо да се установи какво точно се е случило и има ли виновни, се пръкна скандал кой да ръководи служба "Военна информация" - министърът на отбраната или началникът на Генералния щаб. После пък и правителственият Съвет по сигурността си "изми" ръцете от случая в Кербала като почти цялата отговорност бе прехвърлена върху военното и цивилното разузнаване.
Следващият скандал влетя отвън след като иракският вестник "Ал Мада" писа, че БСП е получила милиони барели петрол от режима на Саддам Хюсеин. Той бързо бе подхванат от политическите противници, които намесиха бившия соцлидер и настоящ президент Георги Първанов. Тук държавният глава направи нещо, което търпи по-задълбочен анализ.
Защото показа, че
нещо в управлението на службите е сбъркано изначално.
Първанов обяви, че е възложил на Национална служба "Сигурност" (НСС) и Националната разузнавателна служба (НРС) да направят пълна проверка по случая и своевременно да му докладват.
По традиция и по тълкуване на един секретен указ от началото на 90-те години се смята, че НРС е служба на подчинение на президента. Затова държавният глава може да възлага пряко задачи на директора й. Не така стоят нещата с НСС - контраразузнаването. То по закон е подчинено на вътрешния министър и главния секретар на МВР. Георги Петканов обяви че президентът не му е искал нищо за задачата, която изпълнява службата във връзка с "иракския сканал". Веднага след това пък шефът на НСС ген. Иван Чобанов обяви, че "президентът лично му е възложил проверката".
Тук ще оставим настрана обвиненията на синята опозиция, че държавният глава използвал службите, за да почистят неговото и на БСП име. Въпросът е, че наистина си е "дяволски" прочит на закона, че президентът може да възлага директно на НСС изпълнението на каквато и да е задача. Странно е да вадиш аргумент от обстоятелството, че контраразузнаването пише доклади до президента, премиера и председателя на парламента, за да твърдиш, че това автоматично означава, че те могат да му възлагаш задачи. Нали си представяте на какво ще заприличат шефовете на служби ако всеки от тримата, плюс министърът, главният секретар и прокуратурата започнат да им възлагат задачи, когато им скимне. Да вземем сегашния случай. Цяла работна група от контраразузнаването проверява повече от месец кой е внасял петрол от Ирак, бяха впрегнати и митниците, и НСБОП. Изобщо не беше изненада, че от цялото проучване излезе, че никой в нищо не е замесен. Сега остава да видим как
президентът, който обеща да каже на обществото "пълната информация",
ще го направи по-точно.
Та всички тези скандали за пореден път показаха, че е повече от очевидна нуждата от реформа в сектора за сигурност и в спецслужбите. Нежеланието за промяна само подхранва съмненията, че службите изпълняват политически поръчки, че политиците са част от тях и в крайна сметка взаимно се използват да крият нелицеприятни неща едни за други.
А това е не само лошо, но е и опасно.
