|
Не се чувствам виновен, karadja. Даже по-скоро съм горд, че, както можех, участвах и участвам в реформите. Смятам, че няма добро и ползотворно начинание в стопанските реформи от последните 11 години, което Институтът за пазарна икономика (ИПИ) да не е подкрепил и/или инициирал според силите си. Ето какво пресметнаха колегите Георги Ангелов и Чобанов за двата периода на стопански реформи от 1989 г. насам.
Икономиката преди и след въвеждането на валутния борд
Показатели (средногодишно) 1990-1997 1998-2002
Инфлация (%) 210.1 5.7
Инфлационна данъчна ставка (%) 54.9 5.3
Растеж на БВП (%) -4.6 4.1
Ръст на инвестициите (%) -8.8 20.1
Бюджетен дефицит (% от БВП) -6.3 -0.1
Държавен дълг/БВП 168% 75%
1990-1996 1997-2002
Чуждестранни инвестиции (милиони долари) 63.2 692.4
Чуждестранни инвестиции (% от БВП) 0.8 5.6
Източник: НСИ, БНБ, МФ, АЧИ, собствени изчисления
Ако трябва да обобщя какво означават цифрите, трябва да кажа, че от 1997 до 2004 г. България ще има най-дългия за последните 90 години период на стопански растеж. Обедняването е продукт на спрените реформи след 1992 г. и особена "заслуга" на управлението на страната от 1994 до 1997 г. Бе нужен период на възстановяване, миналата година равнището на бедност бе сведено до това от 1995 г. През 2004 жизненият стандарт ще бъде по-висок от 1995-а. През 2005 г. икономиката ще достигне равнището на БВП на човек от населението от 1989 г.
Причините за сегашното състояние, сравнително по-неустроен живот и пр. са във втората половина на 80-те години на миналия век и в средата на 90-те. Не знам какво разбирате под "колониално". За всичко това ИПИ написа книга - "Анатомия на прехода", по-голямата част от нея бе публикувана в "Капитал", а сега предстои издание в издателска къща "Сиела".
На мен ми се струва, че България е просто по-естествено обвързана с глобалната икономика, която е по-свободна от периода преди 90-те години.
Бонго Барабата: Г-н Станчев, обяснете моля по-подробно с какво точно се занимава вашият институт и с какво е допринесъл или ще допринесе за развитието на пазарна икономика в България? И още моля ви да обясните кои са според вас и вашият институт основните пречки за развитието на пазарната икономика в България?
Драги Бонго, това е един непълен списък на дейностите и проектите, с които сме се занимавали през последните 11 години. За тези години, самостоятелно или в сътрудничество, ИПИ постигна следното:
- Разработи схемите за прозрачност на капиталовите пазари (1993-1994) и съдейства за разпада на т.нар. пирамидални инвестиционни схеми;
- Започна първите изследвания на българските бизнесасоциации и техните услуги (1994-1995);
- Направи първите изследвания на разходите по сделките и на тяхното въздействие върху деловата среда (1996);
- Замисли и осъществи първите изследвания на неформалната заетост (1996-1997);
- Разработи и изпробва методики за микрофинансиране, които сега широко се ползват (1997);
- Започна кампания за (и заедно с други организации успя да отстои) въвеждането на системата на валутен съвет (1996-1997);
- Направи първите изследвания на функционирането държавните предприятия (1997);
- Установи влиянието на процедурите за преминаване на границите и тяхното влияние върху транспортни разходи на Балканите (1996-1997) - изследване, послужило за основа на концепцията на световната банка за реформа на митниците и граничните пунктове (от 1999 г. насам);
- Подкрепи данъчните реформи през 1997 г. и 1998 г. с изследвания и аргументи, отстоявай понижаване и "оплоскостяване" на данъците;
- Участва в разработването на Стратегията за малки и средни предприятия - 1998 г., написвайки частта, изискваща промяна на средата за водене на бизнес и създаване на условия за конкурентност;
- Разработи закона за гарантиране на депозитите
- Обобщи опита от създаване на конкурентни свързани производства в нестабилна среда и въведе в обществения дебат съвременни схващания за конкурентността (1999-2000);
- Разработи 3 разпоредби, осигуряващи по-добро прилагане на Закон за защита на конкуренцията;
- Разработи и заедно с народния представител Никола Николов прокара през парламента закона за ипотечните облигации (1998-2000);
- Изследва очакваното поведение на цените и убеди министъра на финансите, МВФ и народните представители да приложат ДДС към хлебните и млечните продукти (1998-1999), с което допринесоха за понижаването на цените и повишаването на качеството;
- От 1998 г. насам редовно извършва предварителна оценка на въздействието на нормативните актове;
- От 1999 г. издава 2- и 3-месечни обзори на средата за водене на бизнес и седмични прегледи на стопанската политика;
- През 2001 и 2002 г. разработи закона за ограничаване на лицензионните и разрешителните режими, който бе приет през 2003 г. и който, ако не друго, поне дава възможност на заинтересованите страни да отстояват по-малко и по-лесни и евтини процедури, както и създаването на по-прозрачна и стабилна среда за стопанската дейност.
- От 2001 г. предоставя икономически знания по Интернет (www.easibulgaria.org) ;
- През 2002 г. направи първия финансов преглед на политиката към хората с увреждания;
- През 2003 г. продължава да отстоява намаляването на данъците, търси аргументи за това и успя в някои от тези начинания;
- Участва в разработването на концепция и инициира създаването на първото частно кредитно бюро в България (2002-2003).
Институтът за пазарна икономика участва и в международни инициативи: инициатор и съучредител е на Балканска мрежа от институти за публична политика, съучредител е на 3-E-Net (Emerging European Economies Network), член е на Economic Freedom Network и съиздател на световните годишни доклади за стопанската свобода.
Belchev: Г-н Станчев, може ли да се твърди, че България е държава с ниски данъчни ставки? Колко % от данъчните приходи се падат на най-голямата ставка по ДОД от 29% и дали няма смисъл тя да бъде премахната и въведен плосък ДОД, равен на този по Закона за корпоративното подоходно облагане?
Г-н Белчев, според мен не само не може, но и е крайно неетично да се твърди, че България е страна с ниски данъци. Правителството (не само това, но и предходните) преразпределя над 40% от БВП. Грубо казано, това означава, че за 2/5 от онова, което произвеждат гражданството и фирмите, то - а не те - взима решение какво да се прави.
Освен това е много важно как се смятат данъците. Вие питате за ставките. Дори и те не са ниски, ако сравняваме България с други присъединяващи се към ЕС страни.
Според мен трябва да се смята не номиналният (ставките по закон), а пределният данъкът, т.е. данъкът върху последния лев, който остава в джоба на данъкоплатеца. Т.е. към данъка върху дохода следва да се добавят осигуровките (пенсионни и здравни - както тези, плащани от работодателя, така и онези, които плаща работника), а към тях е нужно да се присъвъкупи и облагането върху потреблението (ДДС и акцизи). Тъй като всеки потребява различно, нека за момент оставим потреблението на страна. Тогава ще видим, че на хартия (по закон) данъците върху единица труд ще са над 70%.
Ако сега се върнем към общото количество данъци и си представим един млад, работещ сам или в добра фирма гражданин, който кола и не се лишава от някои дребни удоволствия, и си въобразим, че той или тя получават 1000 месечен доход, всички данъци - реално, а не на хартия, търсени от този гражданин, биха били над 600 лева. Няколко пъти през последните години мои колеги правят тези сметки - данъкът на тези граждани се увеличава, макар и с малко, всяка година.
На тези граждани разчитат техните семейства. Според едно изследване на Световната банка около 1/5 дохода се преразпределя в семействата. На тези граждани разчитат фирмите, защото иначе няма да има кой да работи. На тези граждани разчитат банките, защото иначе няма кой да спестява. Тези граждани са инвеститорите... Ако тяхното облагане се увеличава, възможностите са няколко: а) те да не плащат данъците си; б) да гласуват с краката; в) да спрат да поддържат семействата си (включително родители и роднини); г) да спрат да работят, спестяват и инвестират.
В някаква комбинация тези неща се случват. Ако икономиката расте, което е очевидно - това става, защото тези хора засега вземат не малка част от решенията си сами и защото все пак има и мобилизация на чуждестранни спестявания (инвестиции).
Младите и работещите в България са около 1/4 от населението. Те не могат до безкрайност да издържат 3/4, особено ако някой друг решава вместо тях какво да прави с дохода им.
От гледна точка на казаното, не просто може, но и трябва да се намалят и оплоскостят данъците. В противен случай икономиката и доходите ще тръгнат надолу.
След като стана дума за плосък данък, ние в ИПИ сме убедени, че той трябва да бъде 10% и подкрепен с реформи на пенсионното и здравното осигуряване.
Светло пиво: Г-н Станчев, от личен опит знам, че решения никога не се взимат от много хора. Кой мислите, че управлява държавата и политическия строй. (Величеството, Парламента, Президента или някаква друга, малко известна на средностатистическите българи група от хора или личност. Като атеист смятам, че Христос и Аллах не участват.)
Уважаемо пиво, паралелната икономика и правителството в България са много по-малки, отколкото хората си мислят. Сивата икономика е около 35-38%; черната - онази, която изкарва доход от забранени дейности - вероятно 10% от сивата.
Сивата икономика, както следва от това, което писах на г-н Белчев, не задължително е лоша, осъдителна и вредна. Тя е по-скоро реакция на някаква несправедливост.
Следователно тъмното вземане на решение може да поизтича от останалата част, черната икономика. Но дори тя действа през официално функциониращите институции на представителната демокрация.
Ако въпросът ви е чисто технически, най-съществен дял в решенията и действията на правителството - и по конституция, и реално - има министър-председателят, който и да е той. След Иван Костов, чийто безспорен политически успех бе, че задържа мнозинството в парламента и осъществи един успешен и пълен (май първия след Стамболов) мандат, българската политическа система се научи да удържа стабилността на представителната демокрация.
Президентът е по-особена институция. Сегашният президент има предимно партиен и про-руски дневен ред. Но това не влияе много на процеса на вземане на решения, засега.
White man: Искам да попитам откога секретарките на основателите на СДС станаха и те основатели? Красен Станчев беше точно такъв, когато СДС се създаваше. Нека да не почват да се изкарват "активни борци" като едно време.
Сега искам да попитам и нещо формално: Защо човек като него се изказва "компетентно" по всеки въпрос, без дори да има качествено икономическо образование (за елементарна математическа култура изобщо не говоря, защото във факултета, който той е завършил, такава не се цени)? Вярно е, че трябва да се слуша мнението и на неспециалистите, но с какво той е по-специален от бабичките на женския пазар?
Уважаеми бели човече, не си спомням да съм бил секретар някому. Мога да кажа, че бях член на Великото Народно събрание, избран по мажоритарната система в най-големия избирателен район (където живеех и живея) на първи тур. За ролята ми като народен представител може да се съди по стенограмите, за по-сетнешните ми изяви - по пресата.
Slow pog: 1. Г-н Станчев, считате ли, че е необходимо съществуването на ИПИ при наличието на сравнително силен капиталов пазар? 2. Колко души работят в подопечния ви институт? 3. Следва ли държавата да се оттегли максимално от пазара? 4. Ще се осъществи ли имплозия на дясното пространство преди парламентарните избори? Благодаря предварително. Не държа на изчерпателност на отговорите.
Драги (драга) Slow pog, имате няколко въпроса. Ще ви отговоря отзад напред.
4. По-скоро бих употребил думата "анихилира".
3. Безусловно да.
2. В момента седем на пълно работно време и шест на непълно. През лятото ще се увеличим с около 1/3. Част от колегите, които нямаха друга кариера освен ИПИ, опитват собствен път, но са част от историята и работата на института. Други колеги, които са били за по-кратко с нас, също ни сътрудничат - кога "про боно", кога по договор. (С това отговарям и на един анонимен участник в разговора.)
1. Да. Нашата мисия е да намираме пазарни решения за проблемите на страната. Капиталовите пазари опосредстват само част от тези решения - прякото финансиране на стопански начинания (у нас - по много причини - не съвсем ефективно). Много хора ни подкрепят и морално, и финансово (вижте страницата ни в Интернет: http://www.ime-bg.org). След като това се случва, явно не само аз съм на това мнение.
steppenwolf: Бе, потърсих да ги прочета аз тия ерудирани макроанализи, но освен коментари от по 2-3 страници, пълни с политически оценки и идеологеми, друго не намерих. И в тоя смисъл:
1. Този ваш институт (с една толкова дълга листа от спонсори) прави ли някакви изследвания, опиращи се на макромоделиране и емпирика или служите само за подпорка на политическата сила (напоследък сили), която/които обслужвате? И ако има такива пейпъри - къде могат да се прочетат?
2. Един директен въпрос - необходимо ли е България да премине през фазата на ERM II с всички процедури, предвиждащи се там, и ако да - защо?
3. При окончателната фиксация на лева към еврото във връзка с влизането в еврозоната това ли е според вас подходящият курс (т.е. сегашният) или има някакви индикации, че са необходими корекции?
Степни вълко, уважаеми единак, на страницата на института има и едното, и другото. Освен това може да посетите: http://www.balkannetwork.org, http://www.competitiveness.bg, http://www.wiiw.ac.at и страницата на Българската макроикономическа асоциация, където ще намерите отговор на третия си въпрос. Курсът е "подходящ", в смисъл не пречи на конкурентността. Това е изводът от две изследвания - на Мариела Ненова от БНБ и на Димитър Чобанов (от ИПИ) и Пирита Сорса. До същия извод, но по друга методика, стигна преди 2 години и един доклад на МВФ за България (вижте съответната страница).
По повод втория въпрос. Активите на БНБ почти напълно покриват левовете в обръщение. Ако си представим, че всички в страната изведнъж превърнат парите си в евро - ще останат непокрити 15-ина процента от левовете. Това означава, че преминаване към евро е технически възможно. Въпросът е в доверието. След като то съществува, може би няма смисъл да се нарушава с едностранни промени в паричната политика.
Rorro: Г-н Станчев, имам два въпроса към вас. Първият - какво е мнението ви по идеята да се отнема имуществото на незаконно забогателите. Вторият - считате ли, че БСП ще провежда пазарна икономическа политика, ако спечели властта?
Уважаеми (а) Роро, това с незаконно придобитото може да става, но при спазването на следните основни принципи:
- равенство пред закона,
- презумпция за невинност, докато не се докаже обратното,
- липса на ретроактивна сила на законодателството,
- почитане на разделението на властите.
В противен случай и най-благите намерения ще обърнат в своята противоположност. Становището ми по последния вариант на законопроекта по този въпрос можете да прочете на: http://ime-bg.org/pr_bg/.
БСП е доста опортюнистична партия, но не чак дотам, че последователно да търси и поддържа стопанската свобода и про-пазарна политика. Ако спечели избори, тя ще подбира най-лошите варианти на стопанска политика, налични в рамките на ЕС и ще се опитва да ги прилага у нас. Това няма да бъде кой знае колко различно от онова, което става в момента, а ставаше и преди.
|
|
