Правете добро от зло, защото просто няма от какво друго да се прави...

Робърт Пен Уорън



Латинската поговорка ERARE HUMANUM EST присъства във фолклора на всички народи. И няма как да не е така, защото на български означава: "ЧОВЕШКО Е ДА СЕ ГРЕШИ". А безгрешни хора, както добре знаем, няма.

В тълковния речник грешката е определена като неправилност, неточност. Обикновено в живота градираме грешките на малки, големи, огромни, понякога ги наричаме дори грандиозни. Всичко това произтича от последиците, настъпили в резултат на грешното човешко поведение.

За отношенията обаче по-важното е друго. Дали когато сме сътворили грешка, разполагаме с достатъчно сили да си я признаем. Честно и открито. Ние, българите, имаме и друга поговорка: "Признат грях - половин грях".

В политиката, в управлението и обществените отношения се правят грешки непрекъснато. Колко от тях се признават от извършителите? Нищожен е броят на политиците, които имат достойнство и чест за да кажат: "Аз сбърках. Простете ми". В повечето случаи започват едни увъртания, уточнения, заглаждане и замазване на гафа. С една единствена цел - грешката да не бъде призната. И обикновено вредните последици вместо да намаляват, се увеличават.

През тази седмица министър-председателят



Симеон Сакскобургготски демонстрира как трябва да се реагира,



когато се направи грешка. Разбира се, грешката бе твърде малка, тя не породи никакви отрицателни или вредни последици за управлението на държавата или нейния имидж. В обръщението си към българския народ по повод националния празник 3 март се казваше: "бих искал да се обърна към нашите сънародници, които изпълняват мисиите си в Албания, Афганистан, Босна и Ирак, към емигрантите в чужбина, и да им кажа: "Ние сме с вас!" По една или друга причина Албания, където българска мисия няма, бе попаднала сред страните, където имаме представители. Естествено, грешката е налице. С присъщата си откритост, честност и достойнство премиерът веднага заяви: "Който не греши, пръв да вдигне ръка."

Примерът от тази седмица е показателен. Защото за жалост твърде малко са българските политици, които честно и открито признават пред обществеността грешките, които са направили. Още по-малко са тези, които се учат от грешките си, направени в миналото.

Още един пример от тази седмица, който също е показателен. БСП внесе вот на недоверие срещу правителството. Още когато социалистите изразиха публично намерението си, мнозина, дори привърженици на лявата идея, заявиха категорично, че от политическа гледна точка това ще бъде грешка. И като време на внасяне, и като предмет, и като мотиви. Още повече, че вероятността вотът да мине е никаква.

Въпреки тези предупреждения БСП внесе вота. И естествено направи грешка. Може би, защото червените анализатори са убедили лидерите на социалистите, че с вота ще отнемат обществено внимание от т.нар. петролгейт и работата на парламентарната анкетна комисия. Едва ли.

Преди да вземат грешното си решението за вота,



социалистическите ръководители трябваше да се поучат



от резултатите от предишните 4 вота. А те са следните:

На 8 февруари 2002 г. ОДС внесе вот на недоверие към министър-председателя за лекарствената политика. Вотът бе отхвърлен със 134 гласа "против" и 50 "за".

На 22 ноември 2002 г. отново ОДС внесе искане за вот на недоверие към кабинета за срока на експлоатация на АЕЦ "Козлодуй". 3 дни по-късно и Коалиция за България също внесе вот на недоверие за АЕЦ "Козлодуй" и преговорите с Европейската комисия по глава "Енергетика". На 29 ноември и двата вота бяха отхвърлени от Народното събрание съответно със 134 и 132 гласа "против".

На 22 май 2003 г. ОДС внесе в деловодството на парламента нов вот на недоверие към министър-председателя Симеон Сакскобургготски за "провал" на вътрешната политика. На 29 май със 129 гласа "против", 104 "за" и 3 "въздържали се" депутатите отхвърлиха вота на недоверие към премиера.

И четирите вота, съобразно резултатите, бяха грешка за вносителите.



Грешки, които обаче после никой не призна публично.



Дебатите бяха ползвани единствено за евтина пропаганда по БНТ, която предаваше пряко от пленарната зала. Едва ли някой си спомня съдържанието на изказванията в Народното събрание. И не е нужно. Помнят се обикновено стойностните неща.

На 4 март 2004 г. Коалиция за България внесе вот на недоверие към правителството за "социалната безотговорност на правителството". И отново - грешка. Моментът на внасяне е погрешно избран. Мотивите също са погрешни. Няма да ги цитирам. По простата причина, че всеки може да ги сравни с данните в електронния сайт на Министерството на труда и социалната политика.

На същия ден - 4 март, френското списание "Воаси" обяви Симеон Сакскобургготски за най-социалния цар.

Четете и чужда преса, уважаеми господа депутати, вносители на вота! За да не допускате грешки.