Голяма дупка е на път да зейне в мераците на основните политически сили. Повечето партии се борят за мнозинство в следващия парламент, чертаят реални и невъзможни коалиции, но всички се изправят пред един и същ проблем - няма личности, които отсега да градят имидж за премиер. Конкуренцията между партиите не е родила сблъсък между лидерите им. На практика големите сили, които имат шанс да съставят кабинет, не са водени от подходящи за министърпредседателския пост люде. Лидерите им не се държат като бъдещи премиери. И обратното - тези партии, които нямат никакви особени шансове да триумфират на голямата сцена, са предвождани от харизматични личности, които са достойни за поста, поне в очите на публиката.

А ето какво мисли тя. Според изследване на MBMD 10% от българите



посочват Симеон Сакскобургготски за премиер,



след него се нарежда Стефан Софиянски с 8%, на трето място е Георги Първанов с 6%. Следват Бойко Борисов, чак след това Сергей Станишев, после е Иван Костов, гонен от Надежда Михайлова - и така, докато се стигне до Соломон Паси, когото 1% от населението посочва за идеалния премиер.

Излиза, че партията, която според 35% е направо орисана да ни управлява след година - БСП, - не ражда внушителен за изпълнителната власт лидер. Дори самите съпартийци и най-върли фенове на Сергей Станишев трудно си го представят като министър-председател. Повечето от тях май предпочитат соцромантиката, излъчвана от Румен Овчаров и Румен Петков, но пък целокупното население едва ли ще преглътне лесно премиер с някое от горните две имена.

Дилемата би била направо невъзможна за решение, само че сред изброените от социолозите позиции изненадващо като потенциално желан шеф на кабинета се появява президентът.



Обаче Първанов няма своя партия засега



Дали е възможно държавният глава да използва този начален тласък, за да спаси старата си политическа сила от премиерски дефицит и в името на тази цел да се откаже от успешна кариера на "Дондуков" 2? Трудно.

Подобна е ситуацията и при СДС. Надежда Михайлова е твърде назад в класацията на желаните премиери и в никакъв случай не се явява безспорен лидер при хипотетично спечелване на изборите от сините. За съжаление на "Раковски" 134 дори Иван Костов я изпреварва, макар и с малко. След него е и Петър Стоянов. Вероятно в очите на избирателите опитът в изпълнителната власт има по-голямо значение от моментните вътрешнопартийни победи, но това съвсем не увеличава шансовете на Костов до реални позиции.

Начело на своеобразната премиерска класация застава, макар и с доста нисък рейтинг, отново Симеон. Значи според общественото мнение на царя все пак му отива министърпредседателската роля независимо от всеобщото негодувание срещу жълтото управление. Само че Симеон е лидер на НДСВ, а НДСВ, както и да върти и суче, през 2005-а няма да спечели мнозинство за ново правителство.



Какъв ход има един лидер без практическа партийна подкрепа?



Може да се съюзи с по-голяма партия, която си няма силен водач - СДС и БСП. Но проблемът е, че най-твърдите ядра от членската маса на двата мастодонта искрено ненавиждат Сакскобургготски. Те няма да подкрепят и собствената си партия, ако тя прояви интерес към внос на премиери отвън. Получава се истински параграф 22.

В публичното пространство периодично се споменават още няколко имена на потенциални предводители на правителството, зад които не стои никоя политическа сила.



Те - също както и Симеон - са поливалентни



Стефан Софиянски се смята от широката публика за диалогичен човек с качества на премиер, но едва ли която и да е от големите политически сили ще му предложи подобна роля. Бойко Борисов също е популярен, само че като главен секретар на МВР, народен защитник един вид. Как ще му приляга дрехата на шеф на изпълнителната власт, никой не се наема да гадае. Шансове за поста при доста сложна политическа еквилибристика и благоприятно нареждане на планетите има Милен Велчев. Самото му номиниране за директорския пост в МВФ разгорещи слуховете, че Сакскобургготски го има за силен конкурент и иска да го отпрати по-далеч от тукашното състезание.

За да излязат от този омагьосан кръг, на старите партии не им остава нищо друго, освен да забравят своя Шенген и да се отворят напълно за всякакви комбинации. Имат и друг път - да използват времето до изборите, за да търсят с лампа подходящ човек извън втръсналите партийни редици. Ако не предприемат нещо обаче, има опасност генералите без армии да оставят политическите организации в историята и да започнат еднолични изпълнения. А такава екстравагантност е твърде опасна.