Депутатите ще умуват тази седмица над термина "преформулиране". Този неологизъм се наложи в политическия ни речник около кризата в Ирак и от Великден се върти из висшите институции като шлагер. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще го запее идния четвъртък хорово, след като президентът Георги Първанов даде тон, а министърът на отбраната Николай Свинаров и външният министър Соломон Паси внесоха партитурите за разучаване.

За онези, които не следят отблизо



топкласацията на политическите шлагери,



трябва да се каже, че "преформулиране" означава у нас същото, което за американците означава думата "ескалация", която излезе на мода през Виетнамската война. Нейният смисъл е нарастване на военен ангажимент, който предизвиква затъване във военна безизходица - нещо като изкачване по стълбата, която води надолу.

У нас става дума за преформулиране на мандата на българския батальон в Ирак. Според президента Първанов това се налагало, защото се е променила обстановката и контингентът нямал достатъчно пълномощия за действия при новите предизвикателства. Миналата година той бе изпратен с мироопазваща мисия, но в Ирак няма мир и следователно няма какво да пази. Затова трябва да премине към мироналагаща мисия - поне така мислят куражлиите във висшите среди.

Възникна задочен дебат, който изплете небивала политическа конфигурация: произлезлият от соцпартията президент се оказа на диаметрално противоположни позиции с бившия си съпартиец Сергей Станишев, но влезе в синхрон с твърдолинейни политици от СДС (Надежда Михайлова) и ДПС (Кемал Еюп). Ролята на балансьор изпълняват управляващите царисти, които внесоха въпроса за "преформулирането" в дневния ред на комисията, но и направиха серия уговорки чрез парламентарния шеф Огнян Герджиков. Лидерът на жълтата парламентарна група Станимир Илчев пък се доближи до социалистите, като се обяви като тях срещу променяне на мандата.

Всъщност разпалената словесна битка в София няма никакво отношение към сигурността на българския контингент в Кербала. Както и да бъде определен мандатът му, той ще върши все същото като досега: ще патрулира по улиците, когато е спокойно, и ще се затваря в лагера, когато го атакуват. Възможностите на 480 души са прекалено скромни в град с 600-хилядно население, където за броени дни могат да се стекат милиони религиозни фанатици. Новият мандат е нужен обаче на българските политици, за



да "си вържат гащите",



понеже стана прозрачно ясно, че миналата година са взели погрешно решение, след като са си затворили очите за обстановката в Ирак. Без да имат право, са забъркали България във война под предлог, че ще пазят мир. Никой не може да им гарантира, че някой ден няма да бъдат питани за противоконституционно вкарване на страната във война.

Особено уязвим в това отношение е президентът, който като върховен главнокомандващ би трябвало да реагира на подобно сериозно закононарушение. За да е спокоен за бъдещето си, той има нужда от решение на парламента, което да поеме отговорността за включването на България във войната.

Управляващите са разколебани, защото чувстват, че се нагърбват с прекалено сериозна вина. Засега те се оправдават със съюзнически задължения към САЩ, но ако наесен Джордж Буш загуби изборите и Вашингтон направи завой,



ще изпаднат в жалка безтегловност



За социалистите, които се готвят да идват на власт, нещата са по-прости: те искат чрез неясния сегашен мандат да си оставят вратичка, за да се измъкнат от Ирак, ако стане прекалено напечено. В крайна сметка България е поела официален ангажимент за мироопазване, а не за потушаване на въстание и за настъпателни бойни действия.

Полша и Украйна вече заявиха, че няма да разширят мандата си. Президентът на Румъния Йон Илиеску дори заговори в четвъртък за "провал" в Ирак, като го обясни с прекалената твърдост на окупаторите и с фалшивите очаквания, че населението ще ги посрещне като освободители. Нашите братя по оръжие в "коалицията на желаещите" започват да показват будно чувство за самосъхранение. При нас пък е силна традицията на гюромихайловщината.