|
Съветът е сезиран по проблемите на здравното осигуряване от президента Първанов. Отговорът на експертите предвижда здравно да се осигуряват само работещите и лечението им да се плаща от здравната каса. Държавата трябва да поема всички разходи по конкретен преглед или лечение за бедните, децата и пенсионерите. Неработещите, но заможни българи пък да плащат сами за доктор и лекарства, предлагат експертите.
Дикран Тебеян: 4 милиона души се лекуват за сметка на едва 2,5 млн. работещи
По-богатите пенсионери да се осигуряват сами предлага зам.-председателят на стопанската камара
Нели Чолашка
- Г-н Тебеян, каква е логиката на предлаганата от Икономическия и социален съвет промяна в системата на здравно осигуряване?
- В момента системата предвижда работещите, които имат доходи от трудова дейност или собствена предприемаческа дейност, да се осигуряват върху дохода, който получават, и да внасят 6% върху него. Проблемът е, че броят на тези хора е около 2,5 млн., максимум 2,7 млн. Има обаче още 4 млн. души, които нямат доходи и за които държавата твърди, че ги осигурява. В действителност обаче държавата ги осигурява върху една минимална работна заплата, а пенсионерите - върху размера на техните пенсии, което е крайно недостатъчно, за да могат да се покрият разходите за здравеопазване. Така излиза, че здравноосигурените лица не само проявяват солидарност помежду си - хората с по-високи доходи покриват разходите за тези с минимална и близка до минималната заплата, но те финансират лечението и на огромния кръг лица, които нямат никакви доходи. При това положение трябва или да нараснат вноските за здраве с всичките негативи на една такава мярка, или системата на здравеопазването да продължи да изпитва хроничен финансов недостиг. За нас това не е никакво осигуряване, сбъркана е цялата система.
Кой печели от тази система? Очевидно не спечелиха осигурените лица. Тяхното здравно обслужване се влоши. Не спечелиха и тези, които държавата уж осигурява. И тяхното здравно обслужване се влоши. Не спечелиха работещите в болниците, защото и техните доходи не се увеличиха. Единствените, които спечелиха, са личните лекари.
Ако лечението на хората без доходи се поеме изцяло от държавата, то 6-те процента здравна вноска ще стигнат за здравните услуги на осигуряващите се, включително и за болничното им лечение. Но тогава наистина държавата трябва да направи по-голям разход.
- Има ли разчети колко ще му струва на държавния бюджет, ако той поеме изцяло лечението на хората без доходи, вместо да ги осигурява върху минимална заплата?
- Не. В момента обаче системата на здравеопазването е в безизходица, защото при 6% вноска, която плащат само 2,5 млн. души, никога не могат да се покрият разходите за здравеопазване на 6,5 млн. души. Това е ясно на всички.
От друга страна, сега държавата поема осигуровките на хора, които съвсем не са с ниски доходи. Например няма логика държавата да плаща на един пенсионер с пенсия, близка до тавана от 420 лв., а работещ на минимална заплата от 120 лв. да се осигурява сам. Тези пенсионери трябва да се осигуряват здравно за своя сметка.
В тази връзка не съм съгласен и с тезата, че държавата трябва да поеме разходите по лечението на всички земеделски производители. Действително има такива, които не могат да реализират продукцията си на пазара и отглеждат толкова, колкото да се изхранват. Има обаче и фермери, които продават на пазарите в големите градове и печелят много добре.
- Какъв според вас трябва да е критерият за достъп до здравно подпомагане от държавата? Сегашният гарантиран минимален доход, който е прагът за достъп до социално подпомагане, е 40 лв. на член от семейството и е твърде нисък.
- Този праг действително е много нисък. Трябва обаче да има не само подоходен тест, но да се прави проучване при какви условия живее човекът, какво жилище има, какво стопанство, колко земя и добитък. Освен това трябва да се взема предвид не доходът на член от семейството, а на домакинството. Сега съпругата на един добре облечен бизнесмен например не работи и е без доходи. Пълнолетният син на добре облечения бизнесмен, който кара последен модел западна кола, също формално няма никакви доходи, а и не е член на семейството вече. Такива групи, които не се осигуряват, но разполагат с достатъчно средства, трябва да плащат за лечението си.
- Няма ли да се наложи разширяване на администрацията, за да се контролират джипитата и болниците дали са извършили определена дейност, за която е платил бюджетът?
- И сега джипитата отчитат колко души са прегледали, какви лекарства са предписали, кого са пратили по дадена клинична пътека при специалист и т. н. Въпросът опира до информационната система. Ние нямаме информационна система и доскоро не знаехме дали този, който се явява на преглед, изобщо е здравно осигурен. Не е нужно да откриваме топлата вода. Как в развитите страни се отчита всичко това? Естествено благодарение на информационната система, която имат, на контрола и високите санкции, които се налагат. Ако там един лекар си позволи да издаде фиктивен болничен лист, както масово се прави в България, той ще бъде лишен от лекарски права за цял живот.
