|
Защо кошмари? Защото те - царският антураж - безпощадно ясно осъзнават, че без името Симеон нямат самостоятелна политическа траектория, собствени притегателни сили и независимо поведение. Самата партия няма стабилни структури и изявени личности по места, понятията като "либерална партия" и "социаллиберално управление"
звучат на електората както симфония от Бетовен - на глухар
в размножителен период. НДСВ е може би един от най-удачните примери за лидерска партия. Кулата се крепи на едни основи и те се наричат Симеон Втори. С две думи - ако го няма царя, цялата конструкция рухва. А това означава край на едва започналата политическа кариера за десетки негови силно приближени на министерски и партийни постове, шефове на комисии в парламента и редови депутати. Защото при неумолимите 5-6% подкрепа според социологическите проучвания НДСВ едва ли ще вкара повече от 25-30 депутати.
Хипотезата за оттеглянето на Симеон Втори от оперативното ръководство на собствената му партия се гради на няколко основания. Както от фактологическо, от чисто прагматично, така и от психологическо естество.
Близки до Симеон твърдят, че той въпреки хладнокръвието и вниманието, с което изслушва критиките в парламента (от справедливи до брутално обидни) е дълбоко засегнат от поведението и отношението на опозицията. Един потомствен монарх, макар и в ролята си на премиер на република, изпадна в твърде непривичната позиция да бъде остро атакуван, обвиняван, критикуван и дори призоваван да си хваща обратния полет до Мадрид. Затова:
Първо, едва ли ще остане да ръководи партия, която няма да управлява, както сочат социологическите изследвания. За него
всичко освен доминация и управление е неприемливо
Второ, едва ли ще допусне да остане лидер на такава малка партия, щом ще му се налага да преговаря за някое и друго депутатско място в бъдеща коалиция или някое министерско кресло в бъдещо правителство. Подобни унизителни и недостойни пазарлъци между другото чакат всички в дясното пространство, които ще трябва да спазарят някакви обединения, ако не искат тотална червена власт. Изобщо трудно някой би могъл да си представи Симеон в ролята на един от многото партийни водачи, който се пазари за министерски постове, избираеми места в парламента и партизански завери.
А те вече предизборно започнаха. Вземете първата полу-коалиция ССД-БЗНС-НС и ВМРО. Полу, защото тя тепърва ще търси обединение с други сили в дясното и в центъра. Според Стефан Софиянски обединение без НДСВ е трудно осъществимо, защото с 5-6% царистите се нареждат веднага след СДС. Лидерът на свободните демократи е готов да работи и с ДПС. Обаче войводата Красимир Каракачанов е върл противник на Доган и ляга-става с критики срещу царя. Коалиция Симеон-Мозер трудно могат да си представят онези, които са запознати с историята и с отношението на дъщерята на Г.М. Димитров към монархията. От СДС също силно критикуват царя и неговото управление, но си оставят вратичка за преговори с НДСВ.
Третият аргумент в полза на хипотезата, че Симеон ще се отдръпне от НДСВ преди изборите, е свързан с изминатия досега път. Царят се върна в България, спечели по царски, най-вероятно ще изкара целия си 4-годишен мандат, по негово време ни приеха в НАТО и най-вероятно по негово време ще подпишем договора с ЕС. Каквито и грешки да допуска това управление (а кое ли не ги допуска), Симеон ще остане в политическата ни история не само като поредния министър-председател.
Той е на върха на своята политическа кариера
и едва ли се е върнал в България, за да губи. След изборите през 2005 г. за него има само един приемлив държавен пост. И той се нарича "президент".
Приближени до величеството прогнозират, че след година най-вероятно Симеон ще остане почетен председател на движението, каквато е практиката в либералните формации на Запад. Той ще помоли любезно името му да бъде махнато от наименованието на партията, като абревиатурата се запази. Идеята вече бе лансирана от Мирослав Севлиевски и срещна одобрението на царя.
Дали Сакскобургготски ще остане в политиката като патрон на партията си или като премиер при Велико Народно събрание до президентските избори е трудно да се прогнозира. В очите на хората царят е обединител, диалогичен, спокоен, премерен, отлично приет в чужбина и все още харизматична личност. Разбира се, едно е желанието за президентския пост, друг е въпросът доколко има политическа основа и съгласие за това.
Основа има, а съгласието само ще дойде по няколко причини. И първата причина се крие в самото НДСВ. Родните политици, които са царе на сделките и задкулисните договорки, няма как да не отбележат, че изведнъж
жълтите се превърнаха във фактор
Така както преди местните избори някои политолози и социолози почти ги бяха отписали, така, както върху царистите се сипеха упреци и подигравки за ниския рейтинг, дясното се оказа толкова раздробено, че стана ясно - без НДСВ не може. Последното социологическо проучване на НЦИОМ показа, че НДСВ е втори в дясно на съвсем малка разлика от СДС и далеч пред останалите действащи или все още несъздадени партии. Така че място за пазарлък президентски пост срещу политическа подкрепа категорично има. Да не говорим, че в политическата кадрова банка вдясно трудно ще открием по-подходяща и компромисна фигура от Симеон.
От БСП, които се готвят да управляват, също биха се съгласили на този разумен компромис. Те знаят, че нито политическите им противници, нито задграничните ни приятели
биха приели конфигурацията на тройния ключ -
БСП с мнозинство в парламента, в изпълнителната власт и с президент. Но тъй като социалистите се готвят да управляват заедно с Доган, важно е и мнението на Сокола. А накъдето и да литне, той определено би подкрепил царя за "Дондуков" 2. Не само защото е коалиционен партньор на НДСВ. Доган вече веднъж получи подкрепата на царя през 1997-а чрез ОНС и му остана верен. Въпреки роенето на партиите ДПС си остава балансьор и най-вероятно от неговата подкрепа ще зависи формирането на следващото правителство и управляващо мнозинство при сегашните рейтинги на политическите сили.
Практически от началото на прехода досега за първи път ще имаме реалната възможност да изберем партийно неангажиран президент, защото малцина вярват, че Симеон е партиен водач в тесния смисъл на думата. С нежелание и от "втори опит" Симеон създаде партия НДСВ и рядко се изявява като партиен лидер. А самите партии ще останат да се състезават на полето на реалната власт - в парламента и в управлението. Тази схема удовлетворява всички.
Най-вече Симеон Сакскобургготски.
........ че пръча бил Симеон-пенсията. Драги ми царедворци, вземете си царот, заведете го У ВАС и го хранете, лъскайте му обувките, бършете му г.за, сменяйте му памперса. Само моля не ми го натрапвайте на мен............... 
