|
"Шешель српски jунак" е изписано със син спрей по стени и дувари, кажи-речи, из цяла Сърбия. И "Слобо хероj" се мярка - той пък с червено. Общо взето обаче, това са признаците, че в западната ни съседка наближават поредните президентски избори.
Иначе, като гледа човек Белград, пък и цялата Сърбия, си мисли: да беше НАТО нас ударило, та белким се вземем в ръце и се оправим! Ама не - ние се натискаме да сме вътре в НАТО-то...
Това, разбира се, е дивотия - Белград е красив не защото НАТО го бомбардира, а София е грозна, не защото сме в НАТО. Белград и преди си беше поддържан, а София... Да се чудиш и маеш.
Сравненията между двете столици, както и между двете държави се налагат по простата причина, че сме комшии и по много работи си приличаме. А живеем в доста различни реалности, които нямат много общо с това, че Белград има Кале мегдан, Сава, Дунав и пр.
Фактът е, че след
10 години войни на няколко фронта,
включително и в самия него, Белград е много по-чист и по-спретнат от София. Пътищата до него са почти отлични, не само платените магистрали. Значи може!
Явно не е въпрос само до пари - комшиите си нямат външно финансиране от типа "Красива Сърбия", нито евро по ФАР за пътища. Оправят се сами, и то добре, със средна заплата под 150 евро. Чак да ти се доплаче от глупостите на Софиянски, Церовски и техните измекяри от общината и строителното министерство - те друго не знаят, освен да се оплакват, че няма пари.
За обработените земи, разцъфтелите овощни градини и трудещите се по къра селяни обяснение има. Тито
спести на Югославия текезесарския кретенизъм
и позволи до 50 декара частна земя. Това е и една от основните причини сърбите да оцелеят през войните и ембаргото - просто селото успя да ги изхрани.
По-необяснимо за нашего брата е как аджеба се поддържат градовете и пътищата. По шосетата няма дупки, в най-лошия случай са прилежно закърпени. В парковете и градините има трева, а не боклуци и кучешки изпражнения. Всички улици са добре асфалтирани, навсякъде има знаци, осови линии, пешеходни пътеки и всякаква пътна маркировка (нещо, което в България отдавна сме забравили, спомняме си го само като почне Софиянски да обещава). Будките за вестници и автобусните спирки са приятни на вид и чисти. Не са облепени с афиши, обяви и некролози. Наоколо няма сергии за чорапи и бельо (от които софийските улици приличат на Капалъ чарши). По някаква програма за заетост всяка сутрин цигани метат и мият улици и тротоари.
Ама наистина чистят!
(При тази трогателна гледка напъните на Софиянски да измие София веднъж за 15 години изглеждат налудничави.)
А най-потресаващото е, че в центъра на Белград се строи... не, не офисбилдинг, нито хипермаркет. Строи се театър! Строежът на "позорището" е финансиран от общината. (Тук не можем да не благодарим с умиление на софийските общинари и министерството на Абрашев, че още не са приватизирали тукашните театри, още не са ги превърнали в бингозали или базари.)
С две думи, Београдската скупщина е намерила цаката да се грижи за града и гражданите си. На всичко отгоре белградчани не хвърлят боклуци по улиците - факт. Сърбинът за разлика от българина не е лют враг на всичко държавно, общинско и общо. На какво се дължи тази очевидна разлика в манталитета на двата балкански народа не е ясно. Може би на солени глоби за замърсяване. Може би на факта, че турското "присъствие" е било по-кратко и сърбите сами са се освободили. Може би защото
сърбите са чешити
и ни се водят, ни се карат - и Хитлер, и Сталин го разбраха.
А може би на това, че по комунистическо време, докато нас ни бяха запрели в кошара с мрежи от бодлива тел, на сърбите им беше разрешено да пътуват, където си искат. От емиграцията те носеха не само пари, а и западно възпитание.
Далеч съм от мисълта, че всичко в Сърбия цъфти и връзва. Много скоро комшиите ще усетят тежките проблеми на прехода от псевдосоциализъм към истински капитализъм. Поради незапочналата приватизация например хотелите в Белград са кошмарни. В задръстения град дори централните хотели нямат паркинги - всеки клиент се оправя сам, както намери. Цените им са доста високи, а стаите са малки, мърляви и зле обзаведени. Как ви звучи 75 евро за
стая 6 кв. м без врата към тоалетната?
Освен това на влизане в хотела най-спокойно ви казват една цена, а когато дойде време за плащане, сумата се оказва доста по-висока.
Повечето от кафаните - символите на сръбската кръчмарска традиция, също са държавни. Дори на култовата улица "Скадарска" в Белград. Вярно, сервитьорите знаят, че голямата порция е радост за окото на клиента. Държат се прилично, без да се навеждат прекалено. Но като дойде време за сметката, внимавайте! Дават ви едно листче с една цифра на него, в динари. Няма и помен от фискални бонове или нещо от сорта. (Признавам, че първо си платих и чак после преизчислих динарите в твърда валута. Според мен бях измамен с 8-10 евро, но не се заядох
в името на дружбата между народите
Пък и беше късно. В такъв момент оценяваш колко си отвикнал в България да те лъжат в кръчма и някак си ти домъчнява за родината.)
Колкото и да уважават сърбите държавното и общественото, тепърва има да патят от него. Кой jунак, кой хероj, но в Сърбия още всичко се управлява или от държавата, или от нещо като кооперации със засилено държавно участие. Местните власти се ослушват и не щат да продават на чужденци. А Европа, колкото и да уважава националния чешитлък, хич не търпи пазарна икономика по балкански.
В края на краищата Сърбия си знае нея си. Но трябва честно да признаем, че най-гадното нещо в едно пътуване до Белград е... пътят между София до Калотина. Толкова дупки и мръсотия на едно 50-километрово разстояние могат да изплашат всеки европеец.
Помните ли онзи холандски журналист, който преди месец ни беше оплескал във вестника си, че сме по-зле от следвоенна Сърбия? Има право човекът...
|
|
|
|
Интересно.
