|
Ако приемем, че скандалът беше поколенчески, трябва да признаем, че "старците" победиха "младока" - Кеворкян издърпа ушите на "своя" човек. Но истински ли беше революционният хъс на Карбовски или само поза? Карбовски има право в едно: априлското поколение, което в продължение на десетилетия досаждаше с политическите си лупинги (без да споря колко от "априлците" са талантливи и значителни поети), още е на официалния подиум. Ако защитаваше само индивидуалната си позиция, Карбовски щеше да заслужи симпатиите на хора, които споделят раздразнението му. Но той, дали поради несигурност или поради липса на по-сериозни основания, също се изпъчи като изразител на поколенчески сърбежи. С което се случи първият пробив в автентичността на скандала.
От думите му най-общо се разбра, че прекалено бавно се сменят лицата на голямата сцена. Не уточни какво разбира под "голяма сцена". Всъщност "сцената", например на вестник "Труд", приема еднакво радушно и неговите текстове, и текстовете на Йорданов. Същото се отнася и за предаването "Всяка неделя". Ако продължим сравненията, някъде Карбовски (радиото, вестниците) има предимство, а другаде (театъра, НДК, зала 1) поетът го изпреварва. Списание "Егоист" едва ли ще покани поета Йорданов, докато за Карбовски е като роден дом. Тоест съществува някакво равновесие.
Тук съвсем логично би трябвало да се появи подозрението, че Карбовски иска навсякъде да е само той (и приятелите му), а поетът Йорданов и другите от неговото поколение да не им се пречкат. Образно казано, да станат от столовете, на които вече 40 и повече години седят, за да седнат Карбовски и връстниците му. Дори да става дума за обикновено изблъскване, заради килограмите и агресивността му Карбовски ще успее въпреки нездравия му външен вид и въпреки че Йорданов поддържа с тенис физиката си. Но тук се забравя най-важното - освобождаване на творческо пространство става само с т. нар. творчество.
Журналистът Карбовски и поетът Йорданов, ще повторя, със сигурност се срещат във вестник "Труд" и в предаването "Всяка неделя". На подобни места. По-рядко другаде. В областта на литературата например не се срещат. Журналистът Карбовски създава почти "литературни" репортажи, а поетът Йорданов прави популярно с остротата си политическо кабаре. И толкоз. И Карбовски, и Йорданов имат своя публика. Двамата са сред малцината, които могат да се изхранват с текстове и публични изяви. Затова би трябвало да допуснем, че недоволството на Карбовски не е толкова поколенческа нетърпимост, а професионална реакция. Уж че поетът Йорданов отнема публика от журналиста Карбовски и обратно. Но де факто резултатът е драматично противоположен - на телевизионния екран, както и в последвалия медиен шум двамата обединиха своята публика. Затова е много резонен и последният въпрос/отговор - очаквате ли скоро двамата да се появят заедно на сцената в НДК, зала 1? От двете страни на Хайгашот Агасян? Аз - да.
Ако още се колебаете, ще припомня престрелката между прозаика поет Александър Томов и всекидневния гост във всеки български дом Слави Трифонов. И после успешната продажба на общия им проект "Новите варвари". В сегашния случай, както предполагам, се разбира, не става дума за друго освен именно за съвместно бизнесначинание. Нека го наречем условно "Всяка неделя". Защото тримата, дори когато спореха и се караха, всъщност бяха заедно на авансцената. Още повече - въпреки недоволството от поета - Карбовски не беше недоволен от колегата водещ. За него той остава "най-големият" и "най-можещият". Или нещо подобно.
С Кеворкян, който поколенчески е по-близо до поета, Карбовски не влиза в конфликт. И не забелязва обидите и патриархалното му високомерие. А дори му благодари с демонстративна сервилност. Именно този театър издаде, че не става дума за отстояване на позиции, а за бизнесначинание.
Сега ни остава само да проследим следващите ходове на "продавачите". Че такива ще има, е повече от сигурно.
!
Концерт на Венъм с водещ Кеворкян беше казал навремето един доста по-истински и ценен боец на поколенческия фронт.