България е на път да загуби дори усещането си за национален суверенитет, а родният политически елит да достигне върховете на законодателното лицемерие. И всичко това покрай един-единствен законопроект - за нов Наказателно-процесуален кодекс (НПК). Как иначе да си обясним ситуацията, при която един проект е подложен на унищожителни критики от всички парламентарно представени сили, след това бе обявен за безсмислен без съпътстващи промени в конституцията, но накрая беше подкрепен единодушно за първо четене. И всичко това гарнирано с твърдението, че така се изпраща положителен и символичен сигнал към Европейския съюз.
Всъщност бавно, но методично идеята за нов НПК
се превръща в една от най-големите заблуди и сее опасни очаквания
Какво се случи на онзиденшното заседание на парламентарната правна комисия? Представителите на всички партии (в по-голяма част водещи юристи) направиха на пух и прах законопроекта. Ето само част от техните основни забележки:
- 95 на сто от новия НПК повтаря сега действащия, но с разместени и то зле текстове;
- изобщо не са готови съпътстващите го задължителни промени в другите нормативни актове като законите за съдебната власт, за специалните разузнавателни средства, за МВР, Гражданския процесуален кодекс и др.;
- напълно основателна е опасността от цялостно блокиране на наказателния процес с невъзможни за практическо прилагане текстове;
- бъдещи промени в конституцията в главата за съдебната власт със сигурност ще доведат до изисквания за нови промени в наказателния процес, включително и в евентуален нов НПК;
- ще трябват кардинални промени между първо и второ четене.
Тук идва основателният въпрос защо след като този проект е толкова лош и практически неприложим, всички го подкрепиха единодушно. Обяснението, че той щял да се променя между първо и второ четене, не издържа и е смешно след толкова критики по същество. Затова остава единствено оправданието, че новият НПК се иска от Европейския съюз и - хубав или лош - той трябва да бъде приет. Но това си е
чиста проба законодателно лицемерие
поне по няколко причини. Първо, никъде в прав текст Еврокомисията не е казала, че иска задължително нов кодекс. Тя просто настоява за бърз, ефективен, защитаващ правата на човека наказателен процес. Второ, пълен нонсенс е депутати да са твърдо против някакви текстове, а после да ги подкрепят. Трето, твърде опасно е за всяка държава да приема закони, които да послужат само за сигнали, насочени например към Еврокомисията. Законите трябва да служат за трайно уреждане на обществени отношения и за справедлив ред, а не за морзова азбука или фойерверки. Четвърто, защо изобщо се приема нещо, което няма да промени нищо по същество в наказателния процес.
Не трябва да се подминава и тезата "сега да приемем нов НПК на първо четене, а пък после ще видим", която всъщност прикрива силното желание да се запази статуквото. Повече от ясно е, че ДПС ще направи всичко възможно да не се закрие следствието, а пък БСП и НДСВ трудно ще дадат да се пипне сегашното положение на прокурорите.
Всъщност изобщо няма спор, че
промяна в наказателния процес в България е наложителна
Повече от очевидно е, че той не върви, битува фактическа безнаказаност, особено по високите етажи на престъпния свят, има основателни съмнения за сериозни като обем и цени корупционни практики, както и нарушения на правата на човека. Също толкова видно е обаче, че с козметични промени, и то основно законодателни, нищо няма да стане. Най-малкото защото в системата всичко ще продължи да се върши по старите схеми от същите хора, които през последните години са доказали, че могат да заобиколят всяко ограничение и да я карат, както си знаят. Новият НПК няма как да промени това положение. Той няма да реши проблемите с кадрите, с тяхната фактическа безотговорност, с опасността от проточване на процеса до безкрай, с възможностите за субективизъм дори и при четенето на присъда, с подготовката на магистратите и на дознателите, с шиканирането на процеса и в крайна сметка с ненаказаността. Всичко е само заблуда.
Но не само в България, но и в Евросъюза наивниците са на свършване.
|
|