Африканският нефт става все по-важен за Съединените щати. Близкият изток очевидно е прекалено несигурен. Иран, който е на трето място по петролни резерви, създава напрежение с ядрената си програма. Ирак, който държи вторите по значимост находища, е в хаос. Петролопроводите на юг често стават обект на диверсии, а по тръбите на север отдавна не тече нефт. Не е ясно накъде ще завие новият саудитски крал Абдула, който седи върху 261 милиарда барела.

Вашингтон не чака да се стигне до драматични развръзки и затова се стреми да намали зависимостта си от петрола в Персийския залив. Американците се интересуват все повече от друг залив, разположен в Западна Африка - Гвинейския. Примамлива е перспективата да товарят супертанкери, които само да прекосяват Атлантика и да зареждат рафинериите в Тексас и Луизиана. В момента Африка дава 19% от петрола, внасян в САЩ, а през 2010 г. ще дава 25%.

Проблемът в Африка е, че управляващите режими не се ползват с добри препоръки (Екваториална Гвинея, Нигерия, Габон). Те имат лошия навик да присвояват приходите от петрола и да не дават нищо на народите си. Това пък е предпоставка за бунтове като в делтата на Нигер, които често вземат за заложници нефтените сонди и чуждестранните работници, докато не получат парче от тортата. Затова Пентагонът обмисля да направи военноморска база в архипелага Сан Томе и Принсипи.

("Льо Тан")