|
Емануил Йорданов е роден през 1960 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Адвокат. Бил е министър на МВР във втория кабинет на Иван Костов. Зам.-председател на СДС. Женен, с едно дете.
- Г-н Йорданов, напоследък се възроди идеята за разширяване правомощията на президента. Има ли база за това?
- Със сигурност има база за диалог. Трудно мога да отговоря на въпроса откъде излиза идеята, на него могат да отговорят само хората, които я лансират в публичното пространство. СДС още преди 3 г. изложи своите идеи за промяна в конституцията. Струва ми се, че в тях има много по-важни и неотложни неща - например въпроса за съдебната реформа, която очевидно няма да се състои в България в близките години. Но въпреки това би могло хората, които лансират подобни тези, да кажат ясно в каква насока виждат увеличението на президентските правомощия и да се проведе един сериозен и професионален дебат.
- Има ли възможност да се промени конституцията в частта й за държавното устройство?
- Разбира се, че може, но това е въпрос от компетентността на Велико народно събрание. Погледнато отстрани, тези идеи се родиха на базата на това, че в момента имаме един силно фрагментиран парламент. В него има доста хора, които няма какво да правят там. Когато подобен парламент губи обществено доверие, е нормално да възникнат идеи и за твърда ръка, и за увеличаване на правомощията на длъжностно лице, пряко избрано от народа. Но пък тук бих поставил въпроса: ако президентът не е качествен човек и не върши добре работата си, ще бъде ли основание за нова промяна в конституцията и връщане към парламентарната форма на управление? Нека не се правят изменения на закони с оглед качествата на личността. Това е правено в предишни времена и се е оказало грешен подход.
- Смятате ли, че има нагласа у политическата класа за такива по-драстични промени в основния закон?
- Ние инициирахме един кръг от преговори във връзка с нашите идеи за промяна на конституцията през 2004 г. Тогава се видя, че определено няма готовност за нещо подобно. Някакви идеи има и в ДСБ. Аз си спомням, че с колегите юристи имахме доста сериозни спорове още когато те бяха в СДС. Тогава застъпвах тезата, че прокуратурата трябва да бъде в изпълнителната власт, те бяха против. Впоследствие еволюираха, но достигнаха единствено до тезата, че прокуратурата трябва да се върне във вида, който е имала по времето на конституцията от 1971 г.
- Днешното връщане към намерението за промени не ви ли навежда на мисълта, че се правят за определен човек?
- Именно. Това е нещо, което може да доведе до големи проблеми при евентуална реализация на намеренията. Помните ли, че имаше големи спорове и за това да се промени мястото на прокуратурата, което създаде впечатление, че е свързано с личността на сегашния главен прокурор. Сега е най-добрият момент за сериозна дискусия, защото предстои избор на нов главен прокурор и неговата личност няма никакво значение за това какво ще решим за мястото на прокуратурата.
- Смятате ли, че новият НПК, който влиза в пленарната зала и ще бъде коригиран между двете четения, ще отговори на очакванията на Евросъюза?
- Струва ми се, че няма проблем този проект да бъде гласуван на първо четене, той беше представен в предизборната кампания от министър Станков. В него има текстове, които биха били полезни. В същото време има и такива, които са безсмислени, някои са просто противоконституционни. Работата трябва да е много сериозна. Предполагам, че ще бъде приет в срок, в НС има една група от доста добри юристи, които, ако обединят усилията си, биха могли да постигнат добър резултат.
- Според вас докрай ли беше консумирана идеята за обща дясна кандидатура за кмет на София?
- Това, което се случва при определяне на кандидатите за кмет на София, е едно логично продължение на случилото се при преговорите за общо дясно управление. Много се говореше, че в основата са междуличностни противоречия. Последните седмици показват, че не е така. Трите групи вдясно са разделени по един много важен принцип - отношението към властта. Имаме БНС, които бяха готови да участват във властта на всяка цена, включително и с БСП. Имаме ДСБ, които са против всичко. И ОДС. Всички видяха, че ние се опитахме да реализираме възможността за десноцентристко управление, колкото и малка да бе тя. Но при едно такова разделение е очевидно, че доброто желание на едната коалиция не е достатъчно. Същото се проектира и при издигането на кметските кандидатури. Съвсем ясно е, че ще трябва малко повече време, за да си дойдат по местата нещата вдясно. Решението на проблемите ще дойде най-вече от избирателите.
- Как си обяснявате тогава, че СДС влезе с един значително по-висок процент доверие в предизборната кампания за НС, а излезе от тях със съкрушителен резултат?
- Според мен коалицията, която бе създадена, не беше възприета добре от избирателите. Не стигна времето тя да бъде наложена. Но лошият резултат на тези избори не е лош само за СДС, той е лош за всички десни формации. Не може да имаш 17 или 13 народни представители и да твърдиш, че си постигнал някакъв кой знае какъв успех. Със 17 души трудно можеш да направиш каквото и да било в НС. И най-добрите закони да бъдат предложени, могат да се отхвърлят от мнозинството. Ние имаме такъв пример в предишното НС. Аз имах проект за НПК, който се приемаше много добре от хората, работещи в сферата на правораздаването. Той бе приет от правната комисия без никакви възражения и отхвърлен в пленарната зала.
- Не бива да забравяме, че ДСБ е много млада партия и за нея действително е успех, че прескочи парламентарната бариера.
- Не съм съгласен, че ДСБ е нова партия. Тя е част от СДС.
- По-лошата или по-добрата част от СДС?
- Избирателите да оценят, но това е разликата между нас и ДСБ. Другата е, че ДСБ не може да съществува извън лидера си. Ако Иван Костов не участва в политическия живот, тази партия няма да съществува. Докато СДС е имал много лидери, но продължава да съществува.
- Като стана дума за лидера, не беше ли нормално Надежда Михайлова да подаде оставка след две съкрушителни загуби?
- Българската политическа практика има различни примери в това отношение, но насрочвайки национална конференция, цялото ръководство на СДС е в оставка. Така че не виждам някакъв особен проблем.
- Освен морален.
- Моралният проблем е решен с това, че всички сме в оставка.
- Николай Младенов все пак подаде оставката си преди националния форум.
- Според мен това е безсмислен жест. Не може да си в оставка и да подадеш още една.
- Надежда Михайлова вече заяви, че отново ще се кандидатира за лидер на СДС. Как ще го коментирате?
- Ако погледнете какво се е случвало в другите партии, включително и в СДС, ще видите, че има най-различни решения. Примерно Георги Първанов загуби всички възможни избори и не си спомням да е имало такива драми. Той спечели обаче най-важния вот - президентския, и това даде един много голям тласък на неговата партия, за да стигне до властта, макар и не така, както очакваше. Навремето, когато Иван Костов подаде оставка, неговото място бе заето от Екатерина Михайлова и нищо не се промени, защото влиянието на Костов беше огромно. На практика той подаде оставка, без да я е подал наистина. Всичко е въпрос на преценка. Не виждам смисъл човек да напусне поста си, когато за този пост се готви някой друг, работил против собствената си партия на предизборната кампания. За съжаление в СДС имаме такива случаи.
- Не е ли притеснително, че хората, които подкрепиха Надежда Михайлова в критични моменти, й искат оставката днес? Имам предвид столичния "Клуб 10".
- Това ми напомня ситуацията, когато хората от ДСБ искаха извънредна национална конференция през 2004 г. Тогава натискът беше огромен, насрочи се конференция и накрая не се появиха никакви кандидати. За мен има някакъв смисъл от всички тези упражнения само когато има ясно заявени кандидати, които могат съвсем категорично да определят каква политика искат да водят в бъдеще. А какво се случва сега? Повторението от 2004 г. Ние нямаме друг кандидат за председател на партията извън Надежда Михайлова.
- Имате - Петър Стоянов.
- На заседание на НИС Петър Стоянов три пъти в един и същ ден заяви, че няма да се кандидатира. Ние избираме председател на демократична организация, а не командир на партизански отряд. Всички, които искат да се кандидатират, е хубаво да застанат с лицата си пред партията и да кажат какво смятат да правят в бъдеще. Каква политика ще водят, как ще се развива партията по отношение на кадровия потенциал, какъв ще е главният секретар на партията. Защото по сегашния устав той се избира от Националния съвет по предложение на председателя. Това са важни неща, иначе призивите някой да си подаде оставка не водят до нищо.
- Не е ли по-демократично кандидатите да се издигат отдолу и да има вътрешен избор?
- Има устав, който определя как се избира председателят. Преди малко споменахте "Клуб 10", а някъде бях прочел, че те са за пряк избор на членове на НИС. Ние всички сме избрани пряко от последната национална конференция. Нека всички, които имат желание да участват в следващия НИС, да заявят ясно това желание и да се явят със своята политическа биография и с обяснението какво са правили на последните избори. Пак повтарям: срамно е хора, работили против СДС, сега да говорят какво е бъдещето на СДС. Не бива да се забравя и друго - когато се избере ново ръководство през октомври, то ще работи 3 г., в които няма да има парламентарни избори. Ще има задачата да организира местните избори и след това да се погрижи за организационното състояние на СДС. Човек трябва да е силно мотивиран да поеме ангажимент. Хората, които се кандидатират за НИС, трябва да имат доста добър политически опит и висока професионална квалификация.
- На два пъти повторихте, че в СДС има хора, които са работили срещу съюза и имат претенции да определят бъдещето му. Кои са те?
- От по-известните имам предвид Никола Николов, който работи откровено за кампанията на министър Валентин Церовски в Разград. Има и по-малко известни със същите прегрешения.
