Ако си застраховаш къщата за 27 лева и те сполети наводнение, земетръс или пожар, получаваш 27 000 лева. Ако искаш за 45 - пак умножаваш по хиляда. Отделно, на същия принцип, имуществото вътре. Даваш лев, получаваш - да не дава Господ бедствие - хиляда.

Така е в нашето село. Подозирам, така е в другите населени места в страната.

Една ракия в селската кръчма струва 50 стотинки. Селяните пият поне по пет на ден. Някой да е виждал напълно трезвен селянин след пладне? То затова шофирането през селата е толкова опасно. Не е заради добитъка, а заради неговите стопани. Отвсякъде извират пияни селяни с колела, пияни селяни без колела, пияни селяни с кози и пияни селяни без такива. Трезвен селянин не виждаш никъде. Не, че хич няма, ама не се клатят по пътищата.

Ако пиеш в кръчмата по пет ракии на ден, това прави 150 ракии на месец. Средноголямата годишна застраховка на къщата ти (виж горе) струва 54 ракии. А значи, ако не пиеш по пет ракии само единадесет дена, избиваш парите за застраховката. Или: минаваш за един месец на бира и сметката пак излиза. Или, крайно екзотично, известно време пиеш чай. А може и просто да си седиш у дома и да си смучеш джанковицата от миналата година.

Друго, което можеш да правиш на село, е да слушаш радиоточката, откъдето се лее "Хоризонт". Радиоточка - това е един вид примитивно кабелно радио, което ти пускат от пощата. Апаратът е пиринчен (датира отпреди ерата на пластмасите) и винаги е закачен за стената - да се чува по-добре.

Тия дни по "точката", както й казваме в нашето село, пускат предимно новини, репортажи и интервюта на тема "помощи за наводнените".



Какво разбираме от цялата работа?



Парламентът бил гласувал по хиляда лева на наводнен човек, обаче получавали кой по сто, кой - по осемстотин. Карат се, бият и плачат пред общината: "Защо на мен толкова, а на оногова повече?" Топят се един другиго пред репортерите на БНТ: "Ама тоя не живее тука, има апартамент в София, само дето е писан на син му, ама той там си живееЕ" Плаче леля, жертва на обратния вариант: "Падна ми къщата, а не ми дават пари, че ми се води апартамент в града, ама там син ми живее, не аз!"

Пита репортерка, тип - загрижена: "Защо, след като и двете къщи пред нас са еднакво паднали, на едната давате хиляда лева, на другата - двеста?" Обяснява общинарка, тип - студено-компетентна: "Ние оценяваме щетите по наше усмотрение." "Защо по ваше усмотрение, няма ли критерии?" "'Ми, няма критерии."

Междувременно "постелни комплекти", дарени от Червения кръст, вече се били продавали в търговската мрежа. И сега държавата щяла да прави комисии и комитети да следят да не отиват помощите в натура направо в магазините. Ще се назначават инспектори - да инспектират, контрольори - да контролират, технически надзиратели -да технически надзирават, и експерти - да експертират. По свое усмотрение. Както те си решат.



Защото: нямали били критерии



А при нас един пенсионер миналата година си вкара всичките пари да засади оттатък селската река един блок малини - от тези, които дават плод още на следващата година и ги береш от май до ноември през ден. Днес ходих да си взема две щайги, мисля да правя сладко. Догодина само на този блок ще има пет-шест пъти повече храсти, съответно пет-шест пъти повече плодова реколта, отколкото има сега. Новите храсти ще се развият самички от вече съществуващите насаждения. По-нататък човекът мисли да вкара направените пари, за да увеличи засетите, тъй да се каже, площи.

Ако бяха направили сметището, което засега успяваме да преборим, то щеше да е на двеста метра от малинажа на човека. И да поема по 200 хиляди тона общински твърди отпадъци (ОТО) годишно. И човекът може би щеше да пие по пет на ден. Това той днес не прави. От тъмно до тъмно виси на обекта.

Кметът пък организира курсове по английски език за местното население. Все пак



английската миграция насам продължава



с нарастващи темпове и трябва някак да се структурира комуникативната среда на арената на публичността, както би казал Хабермас.

Аз обаче на курс няма да ходя. Ще си оправям фасадата на застрахованата къща, че отдавна плаче за потягане. Добре, че другото е потегнато в последните години, та не протече от потопите. Външният дренаж, който копах през цялото лято на 1999-а, държи и той, та мазата не е басейн, както беше в годината преди да я дренирам.

Този път няма да ви раздъвквам изводите от тези малки селски истории. Пълнолетни сте, все пак.