Китай трескаво търси съюзници по света за сметка на Съединените щати - дори в самата Америка. В началото на август третата по големина китайска нефтена компания - "Чайна нешънъл офшор ойл корпорейшън", опита да купи за 19 млрд. долара американската компания "Юнокал", като предложи по-висока цена дори от конкурента си за сделката - "Шеврон". Операцията се провали само защото се намеси Конгресът, който прецени, че са заплашени националните интереси.
Но при цена над 65 долара за барел и при липса на собствени стратегически резерви Китай все повече се чувства заплашен от петролен глад и е готов да рискува. В началото на миналата седмица се извиха опашки от коли пред много бензиностанции в провинция Гуандун - "работилницата на света", и предизвикаха паника сред дребните потребители. До 1992 г. Китай все още изнасяше нефт. Сега внася една трета от необходимите си количества, а през 2010 г. ще внася половината от потребявания в страната нефт. През 2030 година ще купува толкова петрол, колкото внасят днес Съединените щати. През 2004 г. потреблението му нарасна с 35%, а след 10 години ще се удвои.
Достъпът до петрол е ахилесовата пета на страна, която мечтае за световно могъщество и поставя автомобилната индустрия в сърцето на икономическото си развитие. Не е чудно, че Пекин се впуска в петролна дипломация по всички азимути. Най-голямата китайска нефтена компания "Чайна нешънъл петролиъм корпорейшън" сключи 48 контракта за инвестиции и сътрудничество с двайсетина страни в Африка, Централна Азия и Латинска Америка.
След като не получи достъп до САЩ, Китай влезе в задния им двор, като взе през декември от венецуелския президент Уго Чавес концесии за сондиране на 15 места. Венецуела продава 60% от нефта си на САЩ, но Чавес все повече дразни американците не толкова със залитането си по Фидел Кастро, колкото с флирта си с Китай. Той се стреми да намали зависимостта си от Вашингтон, като обявява Пекин за стратегически партньор.
|
|