|
Тенденцията при местните избори е, че ако се проведат скоро след парламентарните, те се печелят от партията, която има най-много мандати в Народното събрание. Ако пък са проведат достатъчно дълго време след последния вот за депутати - примерно по средата на мандата, - електоратът обикновено вдига жълт картон за управляващите. Тъжната истина за българските политици обаче е, че те в повечето случаи не разчитат правилно резултатите и не си вадят съответните изводи.
Така например на парламентарния вот на 18 декември 1994 г. БСП взе 43,50% от гласовете и се разположи на 125 депутатски банки. СДС дишаше прахта на червените с 24,23% и едва 69 мандата. В парламента влязоха още три формации - Народен съюз, ДПС и БББ, всяка от които имаше по-малко от 20 депутати.
Червената лавина окончателно смаза
съперника на местния вот през есента на 1995 г. БСП взе 40,5% от гласовете, а СДС - 24,6%. Червените взеха всички областни градове без София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Габрово, които останаха сини крепости, и Кърджали, което традиционно си е бастион на ДПС. На "Позитано" 20 вероятно все още си спомнят с носталгия за картата на почервеняла България, която Клара Маринова гордо развяваше из НДК. Картата на Клара обаче в крайна сметка изигра лоша шега на социалистите. Те толкова се самозабравиха, че след малко повече от година народът ги изгони с камъни и дърве.
Така се стигна до парламентарните избори на 19 април 1997 г., когато ОДС спечелиха 52,56% от гласовете и рекордните 137 мандата. БСП взе 22,07% и остана със скромните 58 мандата. Както и през 1994 г., в парламента влязоха още три формации - ОНС, Евролевица и БББ.
Първите две години от управлението на Иван Костов и досега се признават за успешни дори от неговите противници. Още тогава обаче някои недъзи на синята власт и най-вече корупцията се забелязваха твърде отчетливо. Затова на местния вот през есента на 1999 г. народът вдигна жълт картон. Тогава БСП взе 114 общини, а СДС - 95. От големите градове червените спечелиха 14, а сините 11, като два останаха за Евролевицата.
Жълтият картон обаче не бе разчетен правилно
и така СДС, от което впоследствие се отлюспиха няколко формации, навлезе в спирала от изборни загуби, от която не може да се измъкне и досега.
Все още е пресен споменът за пиянството на народа през 2001 г., когато Симеон Сакскобургготски и набързо създаденото НДСВ помете всички партии. Само след две години обаче народът изтрезня. На местния вот през 2003 г. НДСВ взе само 2 областни центъра - Добрич и Кюстендил. Левицата и десницата имаха равни резултати. БСП взе 10 областни града, а СДС 9. Плюс София, която бе спечелена от ССД на Стефан Софиянски. Жълтите обаче като че ли си взеха поука и се превърнаха в единствената управляваща партия, която в края на мандата си повиши своя рейтинг.
Дори и частичните местни избори като тези, които предстоят, са надежден лакмус за настроенията в обществото. Такива имаше в края на април 2002 г. в Русе и Благоевград. От 1995 г. насам те бяха твърдо червени крепости, но тогава БСП ги загуби. В Русе кмет стана независимата Елеонора Николова, подкрепена от СДС. В Благоевград кандидатът на БСП Виктор Асийски остана само с 22 гласа зад победителя - бившия първи секретар на окръжния комитет на БКП Лазар Причкапов. "Под въздействието на успеха от президентските избори и от факта, че БСП е първа политическа сила,
партията придоби ново самочувствие,
от което на места загуби хъса за борба в избори и мобилизационна готовност", коментира тогава лидерът на червените Сергей Станишев. Резултатите от последните избори, на които Коалиция за България взе само 82 мандата, доказаха, че той е бил прав. Победата на Причкапов пък като че ли още тогава даде ясен знак, че обществените слоеве, които преходът маргинализира, търсят свое политическо представителство. И го намериха в 40-ия парламент в лицето на "Атака".
Ситуацията в София сега е повече от интересна. За първи път БСП има реален шанс да спечели кметското място предвид разпокъсаността на десницата. Червените обаче впрегнаха почти целия си ръководен ресурс в правителството, което може да им изиграе лоша шега за този вот.
От друга страна, ако десницата загуби и София, това вероятно ще се окаже последният пирон в нейния ковчег, в който тя ще бъде погребана за дълго време. Ако това се случи, десните определено ще спечелят приза "най-некадърен политик". Защото е факт - и последните парламентарните избори го доказаха - че мнозинството от хората у нас искат десноцентристко управление. Иначе БСП нямаше да падне под 90 мандата. Това, че в момента управлението е левоцентристко, се дължи особено много на неспособността на десните водачи да загърбят личните противоречия и да погледнат по-далеч от носа си.
Но вдясно като че ли не си дават сметка за това и продължават по традиция с разногласията си. ДСБ вече излезе със своя кандидатура - банкера Светослав Гаврийски, и обяви, че връщане назад няма. Останалите десни партии пък заявиха, че
не щат да са миманс на Костов
СДС също заяви, че ще има свой кандидат. Както е тръгнало, на многострадалния десен избирател му остава само да се моли да се повтори вотът от 2003 г. Тогава на втория тур останаха Софиянски и кандидатът на БСП Стоян Александров. И благодарение на брадясалото клише "комунизъм-антикомунизъм" Софиянски спечели.
Интересно е и дали НДСВ ще съумее да се намеси в борбата за кметския стол. Жълтите определено имат какво да предложат на софиянци. И Бойко Борисов, и Милен Велчев, пък и някои други имена ще са сериозни кандидати за "Московска" 33.
В Русе левицата има интерес да докаже,че загубата през 2002 г. е само изключение от правилото. Десницата пък със сигурност ще иска да продължи тенденцията да печели частичните вотове в дунавския град. Евентуална кандидатура на Боряна Манолова, която е близка до екскмета Елеонора Николова, като че ли е стъпка в правилната посока.
Разград като един от т. нар. смесени региони също винаги е бил интересен сегмент в българската политика. От 1990 година досега той неизменно бе управляван не само от една партия - БСП, но и от един човек - Венелин Узунов.
Ако БСП и ДПС запазят коалицията си и на местно ниво
в Делиормана, почти сигурно е, че техният кандидат ще е новият кмет. За разлика от Кърджали в Разград електоратът на Ахмед Доган не е достатъчно голям, за да избере кмет. От него обаче зависи кой ще е градоначалникът. Разбира се, и това правило си има изключения. През 2003 г. на втория тур ДПС подкрепи десния кандидат Милен Минчев, но Узунов пак спечели, макар и трудно. Активисти на движението тогава признаха, че късно са се включили в битката и не са успели да мобилизират електората. От сега може да се каже, че ако десните спечелят вота тук, това ще е много, много голяма изненада. И много сериозно предупреждение за управляващите партии БСП и ДПС. Важно е и каква политика ще води НДСВ, тъй като жълтият ресурс в града не е за пренебрегване. На Валентин Церовски не му достигна съвсем малко, за да стане депутат.
Като цяло изборите за кмет са първо мажоритарни и после партийни. Формулата на успеха все по-често е издигането на независим кандидат, подкрепен от различни партии. Понякога дори от двата полюса на политическия спектър. Тази и някои други особености на местния вот често дават повод на всички да обясняват, че са победители.
Изборите през октомври със сигурност ще бъдат и оценка за това кой как се държа по време на безкрайните преговори за съставяне на правителство. Чрез тях ще се получи все пак и някаква представа за рейтинга, с който стартира трипартийният кабинет. Предстои да видим дали политиците ни ще разчетат правилно резултатите, или по традиция ще заровят главата си в пясъка на собствената си суета.
|
|
