|
Идеята българското училище да отговаря на интересите на децата, предлагайки им допълнителна подготовка по харесвани от тях предмети - така наречените профили, - претърпя крах. Вместо със задълбочени познания по интересуващите ги дисциплини абитуриентите излизат с един-единствен профил - неграмотност.
Това признават и преподавателите, и традиционно побояващите се от публичност покрай властовите мелници експерти. За това говори и елементарната математика. Ако тази форма функционираше, рекордите от приемните кампании вероятно биха изглеждали малко по-различно.
Каква бе идеята?
Разделянето на знанието на две - задължително и задължително избираемо, бе една от най-ключовите в последните години промени в българското училище. Държавата определи общ за всички ученици минимум от часове по всеки предмет - така наречения общообразователен минимум, и предвиди възможност за допълнителна подготовка. За нея бе отделено значително пространство - средно 16 часа седмично за целия гимназиален период. В IX клас профилиращите предмети са един или два, по преценка на училището. В X, XI и XII клас съотношението нараства съответно на 2/3, 3/4, 3/4.
И тук дяволът се спотаи в детайлите. Оксиморонът задължително избираема дисциплина в реалността получи още по-уродливи оттенъци. От избиращи интересите си учениците направиха още един поклон в името на принудата.
Вече 6-а година поред държавата зорлем се мъчи да накара невръстни деца да догаждат какви биха искали да станат след края на петилетката. Изборът в кои предмети да се профилираш - тоест по кои предмети допълнително да се готвиш, се прави в VII клас и е окончателен. В същото време родителите, които обръщат внимание на профилиращите предмети, се броят на пръсти. В списъците с места за прием в гимназиите години наред се проверява само едно - какъв чужд език ще учи детето. Съседните графи за профили - история, литература и прочие, привличат граничещ с нулата интерес.
Така 14-годишните седмокласници стават заложници на неинформиран избор, който не подлежи на промяна. Всяко бъдещо изместване на интереса на детето към друг профил е невъзможно освен с цената на куп приравнителни изпити. Да не говорим за това, че всяко училище в последните няколко години се оказа езиково и елитно.
Малко по-привилегировани са по традиция считана за по-непрестижна група ученици - тези в непрофилираните паралелки. За тях общият брой часове за задължително избираема подготовка е същият както при профилираната, но децата теоретично могат да сменят желанията си в края на годината. Друг е въпросът дали и по каква логика учителските колективи ги удовлетворяват или отхвърлят.
Концерт по директорско желание
Проблеми царят и на друго поле - разпределението на общия брой часове за профилирана подготовка между различните предмети. В XII клас например за профилирана подготовка са предвидени рекордните 806 часа. За сравнение задължителната подготовка - тази, която трябва да я имат всички, в последния клас на гимназията е 4.3 пъти по-малко - едва 186 часа. Подобно е положението в XI клас - 792 задължително избираеми часа срещу 360 задължителни. Идеята е именно в последните 2 години децата да залягат над това, което ги интересува.
Имитирайки гъвкавост, държавата и тук е успяла да сътвори хаос. Училищата имат право да избират в XI и XII клас между два варианта - да предлагат профили по 3 или 4 предмета. Как точно ще поделят часовете между тях си е тяхна работа. Така в едно училище профил история може да се учи с 500 часа годишно, а в друго - на минимума от 124 часа. Така контролът върху знанията на учениците става абсолютно невъзможен.
Затова учителите прилагат разнообразни методи при оценяването на тийнейджърите. Някои си правят труда да пишат отделни оценки за задължителната и задължително избираемата подготовка, други оформят само една бележка и я преповтарят в съседната графа.
Същата е диагнозата и за учебниците, и за квалификацията на учителите. В някои учебници материалът за профилирана подготовка е интегриран с тази за задължителна, по други предмети учебниците са отделни. Учителите пък масово не са квалифицирани и прилагат лично творчество в решението какво точно да преподават.
Кадрова стабилност
Зад всички недомислици прозира една и съща "целесъобразност" - стремежът към поддържане на максимално стабилни схеми за учителско натоварване. Предлагането на реален избор между профили би създало главоболия на директорите - те ще зависят от промените в интересите на отделните випуски и ще трябва да преразглеждат постоянно нормативите от часове на учителите.
На фона на липсата на особена полза от профилираната подготовка основателно възниква въпросът за задължителния образователен минимум. Профилите "крадат" учебно време от задължителната подготовка по всички предмети, за да го дадат на 3-4 дисциплини. Експертите по всички предмети се оплакват, че предвидените часове не стигат. Географията в Х клас например се учи с 1.5 часа седмично, а всеки един от трите профила е с 4 часа.
Опит да предложи изход от недомислията направи НДСВ в приетата т. г. стратегия за развитие на средното образование. Жълтите поискаха профилираната подготовка да се изнесе изцяло в XI и XII клас. Това би освободило 612 часа в IX и X клас. Този резерв би решил проблемите с езиковите паралелки, в които чуждата азбука се учи с цената на изоставане по останалите предмети. Не е ясно обаче за какво ще се използват свободните часове в нормалните паралелки. Идеята върви ръка за ръка и с друга спорна промяна - предложението учениците да могат след X клас да сменят училището си с оглед на променения си интерес. Така на практика в рамките на 4 години учениците ще участват общо в три приемни кампании - след VII, X и XII клас, а много изпити у нас се сочат като негатив заради постоянната грижа за подбор на добрите деца, вместо да са насочени към всичките.
Ясно е и друго - източването на милиони левове от джобовете на родителите за частни уроци. За които държавата и плаща, и постоянно предприема необмислени реформи.
