|
Ако беше философът Мартин Бубер, щеше да каже: "Нищо лошо. Ти-обръщението е изконното човешко обръщение, при него е изличена студенината и опосредствеността на Той/Тя/Те-отношението, има я топлината и сърдечността на непосредствената връзка, на директното общуване." Само че едва ли феновете на "ти" имат някаква представа за философските построения на Бубер, инаква е нагласата. Ще каже друг: "Какво му мислиш, ясно откъде дойде?! Ако си гледал телевизия и най-популярните предавания - "Шоуто на Слави" и "Всяка неделя", слушаш, че и двамата водещи са върли недоброжелатели на говоренето на "Вие", все "ти" казват на гостите си. Гологлавият поне пита, ама мустакатият кара напреки, хич не му е нужно позволение." Човекът, разбира се, ще е прав, но само ако приемем, че телевизията и въобще медиите са не отражатели, а причинители на общественото поведение. То вярно, че от екрана и печата много неща се вземат за подражание, но едва ли те биха намерили място там, ако не бяха в някаква степен дифузно или концентрирано "носещи се във въздуха". Слави Трифонов и Кеворк Кеворкян във всички случаи са хора, разпространили доста сред масите говоренето на "ти", но в никакъв случай не са тези, заради които това говорене се превърна в приемлива форма на поведение. Мой приятел набързо би обяснил: "Не му мисли, лесно е за разбиране! Българинът не е свикнал да обслужва, при него този инстинкт не е развит." Аз ще продължа мисълта му: говоренето на "ти" иска да покаже, че макар в момента някой се върти около теб, все пак ти си му равен, с нищо не си повече от него. Просто засега така се е получило - ти седиш на маса и поръчваш, той кръжи около масата и ти носи ястия и питиета. В Ти-обръщението има елемент на равенство, на едно и също. Никаква диференциация: ти си с парите, аз съм с достойнството, ето защо ти си за мен "ти", пък аз за теб както щеш - кеф ти "ти", кеф ти "Вие", все тая. Изравняване на личностите, уравниловка на социални позиции - все едно е какъв си, като мене си човек с два крака, две ръце, две уши, две очи, една уста и т. н. Да не забравяме: Вие-обръщението се наложи като форма на общуване в една силно йерархична система, при която онези, които махаха от покрива на мавзолея, ни се виждаха на светлинни години въздигнати. И за да ги приземим, измисляхме и разказвахме вицове за тях. Докато в буржоазните времена селяните по пазарите са хортували: "Ей ма, госпожа, опитай, ще видиш, че всичко е прясно, няма да съжаляваш, че си купила!" Един вид преминаването от "Вие" към "ти" може да се възприеме като окончателен край на онази строго разслоена вертикално социална организация, в която уж всички бяхме равни, ама някои бяха по-равни. Говоренето на "ти" като възвръщане към българската форма на капиталистически отношения - няма вече по-въздигнати, има само по-паралии. Но парите, знаем, не правят човека, само му правят живота по-лесен. Да не споменаваме, че тукашната колективна психика не е много снизходителна към богатите - богат ли е, изедник ще е. В някаква степен служа на парите ти, не на тебе; и ако аз ги проимам, и ти така ще ми служиш. Не на мене, на тях.
Говоренето на "ти" е не чак липса на уважение, колкото показ на това, че като хора всички сме еднакви, единствено само като притежание на пари не. Едни имат, други нямат, но това не прави едните по-големи и по-ценни от другите. Сякаш леко вулгаризирана форма на знаменития буржоазен закон, че всички са с равни права пред закона и той не фаворизира никого. Отделен въпрос е дали наистина е така, но той е за друг анализ. В този можем само да кажем: всички си говорим на "ти", значи всички сме се капитализирали. Окончателно и безвъзвратно.
По западните стандарти 
доста години минаха за пренастройване от "другарко" и "другарю"...Българина обаче, душа дава, за да фамилиарничи... по една малко по-друга причина - равенството!
