Само в илюзорния свят на руските и китайските дипломати общите маневри, включващи морски десант и учебни боеве с подводници на "противника", може да се представят като упражняване на антитерористични операции.
Страните-участнички даже имаха наглостта да нарекат тези мащабни учения, предизвикали тревога по цяла Азия и станали предмет на изострено внимание от САЩ, "Мирна мисия 2005".
Арена на започналите на 18 август осемдневни учения с участието на 8000 китайски и 1800 руски военни бе провинция Шандун в Североизточен Китай и акваторията на Жълто море. Ако някои елементи от тях - например въздушните и морските десанти с участието на бронетанкова техника - ви напомнят нещо, това се дължи на
сходството с разработваните в Пекин планове за нахлуване в Тайван
Въпреки официалните уверения, че маневрите, както се изрази един високопоставен китайски генерал, "не са насочени против трети страни", някои представители на КНР не скриват истинския им характер и с явно удоволствие се стараят да внушат на Запада най-мрачни опасения. "Стоварването на десант на брега, прехвърлянето на войски по море и въздух нямат нищо общо с борбата против тероризма", заяви в интервю за държавната информационна агенция Синхуа китайският учен Ни Лъсюн, специализирал се по военни въпроси. - Маневрите са отговор на засилващите се провокации от САЩ против Китай и Русия."
През последните месеци привържениците на "твърдата линия" в средите на китайските военни неведнъж са правили достатъчно
гротескни войнствени изявления,
заблуждавайки се, че това ще укрепи позициите на Пекин по тайванския въпрос. Така например през юли генерал-майорът от Народоосвободителната армия на Китай Чжу Чънху отправи предупреждение: ако САЩ се притекат на помощ на Тайван при военен конфликт, Китай ще нанесе ядрени удари върху "стотици" американски градове. А КНР просто няма толкова ядрени заряди за подобен удар.
"Подтекстът" на сегашните учения, изглежда, е да предизвика по-голяма бдителност у американците, но по друга причина - да им покаже, че при всеки конфликт заради Тайван Русия е готова да застане на страната на Китай. "Това може да се разглежда като отговор на Пекин срещу японско-американската намеса в Тайван", отбелязва Ни Лъсюн.
Русия наистина е твърде заинтересована
от подриването на американското влияние: да си спомним, че в средата на месеца президентът Владимир Путин призова САЩ да определят конкретен срок за изтегляне на войските си от Ирак. За тази цел тя даже била готова да си сътрудничи с Китай. Така например през юли Москва и Пекин накараха четири други страни от Шанхайската организация за сътрудничество - Узбекистан, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан - да отправят общ призив за изтегляне на американските войски от Централна Азия.
Колкото и да му се иска на Китай обаче, твърде нереално изглежда Русия да се откаже от своите връзки със Запада, за да подкрепи Пекин в конфликт за остров, който не представлява никакъв стратегически интерес за Москва. Ако в разгара на студената война Сталин бе готов да хвърли Китай на произвола на съдбата по време на корейския конфликт, сегашното постсъветско ръководство едва ли ще прояви по-голямо желание да се притече на помощ на Пекин.
За реалните цели на Москва
свидетелства впечатляващото разнообразие от военна техника, пуснато в учението. Докато Европейският съюз бави отменянето на ембаргото за продажба на оръжие на КНР, Русия с всички сили се стреми да си запази изгодната позиция на главен доставчик на военна продукция за Пекин.
Но за всичко това двете страни трябва да платят немалка цена: намеренията им отново предизвикват подозрения у другите страни. Що се отнася до Япония, подобно "дрънкане на оръжие" може само да укрепи решителността на министър-председателя Джуничиро Коидзуми за по-нататъшно сближаване с неговия съюзник Вашингтон. Даже Южна Корея, която през последните месеци активно ухажваше Пекин (това бе един от елементите в опитите на президента Но Му Хен да се дистанцира от САЩ), тя следи бдително събитията край западния си бряг. Сеул изпрати военни кораби да наблюдават хода на ученията.
Самите маневри продължиха малко повече от седмица. Но за да се разсеят подозренията от "мирната мисия", ще се наложи да се изчака доста повече време.
Китай и Русия дебело подчертаха, че ще бъде доста неуместно ако янките нападнат Иран.
Хипотезата за "заплаха срещу Тайван" е крайно смешна поради факта, че преди един месец тайванският министър председател беше на официално посещение в Пекин и срещата завърши "със синхронизиране на позициите" според официалните изявления на двете страни.














