Пловдив, ул. "Волга", 5 часа сутринта. Няколко десетки недоспали граждани дебнат пред заветните врати на "Паспортна служба" и чакат да стане 8 ч, та да дойдат служителките на МВР. Хората не са успели да подадат документи за лична карта или международен паспорт вече няколко дни наред и са разбрали, че майката му е чакане от ранни зори, по списък.
Опашката се разделя на будали и тарикати. Първите, ако не успеят да си подадат документите до 17 ч., когато гишетата затварят, просто си тръгват. Вторите обаче хитро изчакват да стане 18 часа, когато старият списък бързо изчезва и се прави нов. Така на следващия ден до около 11 часа минават хората от този списък, а същата сутрин вече е направен нов.
В 8 часа вратите на "Паспортна служба" се отварят. Мощна човешка вълна напира към тясното задушно фоайе. Аха-аха да се разхвърчат стъкла. Млади полицаи въвеждат ред. Едни такива мили, любезни - чудно как успяват да внесат известно спокойствие. Към 9 ч. в списъка има 135 души. В 12 ч. гишетата затварят за обедна почивка, а дотогава все още обслужват човек N68.
Опашката спонтанно е разделена на две: отляво са хората, платили за обикновени и бързи поръчки за нова лична карта или международен паспорт; отдясно висят онези, които ще си получават документите, както и късметлиите, които са платили за експресна поръчка. Таксата е 150 лв. Късметлии са, защото те са на отделно гише и се обслужват с предимство. "Това е узаконен рекет! Значи ни принуждават да платим за експресна поръчка и тогава да ни обслужат!", гневи се млад музикант, който има договор да свири в Норвегия. Там такова нещо не можело да се случи, чиновниците давали номер и час, в който да отидеш спокойно да си извадиш документа.
По обяд тълпата чакащи вече е разгневена. Оформя се нова група тарикати. Като разбират, че тези с експресните поръчки се обслужват с предимство, десетина чакащи се присламчват към дясната опашка, която е оптимистично малка, само някакви си тридесетина души. Започва нервен диалог.
-Ти к'ъв си бе!? А, к'ъв си!
- С експресна съм, затуй!
-Я веднага си покажи заявлението и документът за платена такса!
Хитрецът е изобличен и подвива опашка към тълпата отляво. За наказание го слагат най-отзад.
Към 15 ч. тълпата пак напира към стъклените врати. Излиза решителен полицай и веднага строява народа - "Вън, извън сградата, веднага! Като не можете да се държите както трябва, ще чакате на дъжда!" По-плашливите се подчиняват, по-отворените се скатават по ъглите.
Междувременно няколко линейки са били повикани да извозят припадналите. Не се издържа да те мачкат и натискат цял ден в коридорчето, където кислородът е най-дефицитният елемент. Особено ако си чакал три дни подред. Нищо, че си платил за бързо издаване на международен паспорт 60 лв. плюс такса от 4 лв. Т.е. вече би трябвало да си държиш дългоочаквания документ. Никой не го е грижа, че може би вече е трябвало да си зад граница, че си изпуснал полета си и т.н. Бюрокрацията няма обяснение.
Ако не си колабирал и успееш да достигнеш гишето, виждаш друга България - в салона цари тишина, спокойствие и климатикът тихо жужи. Цялата процедура по приемането на заявлението отнема точно 5 минути.
Излизаш оттам с наивното удовлетворение, че най-после си се преборил. С какво - и ти не знаеш.
А цялото това ходене по мъките е предизвестно от цели 5 години - и за МВР, и за гражданите. През лятото на 2000 г. българите масово се обзаведоха със задгранични паспорти, чиято валидност изтича в лятото на 2005 г. Уви, нас и лятото може да ни изненада.
По темата работиха още: Божидар Божков, Наталия Вучкова, Тонка Петрова, Росен Моллов, Денислав Цонев, Десислава Денчева
Напълно разбирам хората, на които най-после им омръзва и ритват кросното.
Ако те не го направят все пак - то децата им - със сигурност. Те ще са свикнали на друго от другаде и най-много да кажат:
дръжте си ги за вас. Паспортите на НеРеБе-то. Да има някаква разлика?














!