Едно от пропаданията на прехода бе в това, че успя да очерни идеята за реформа. Друго - че внуши как всяка греда в държавата трябва да се замени с нова. Мрежата "ХЕИ" обаче е пример за институция с функции, ключови за националната сигурност, която наистина трябва да бъде модернизирана и укрепена, а не "реформирана" из основи. Кадрите, апаратурата и бюджета - това са трите стълба, които могат да подсилят или разклатят звеното.
"Променете системата на здравно осигуряване там, където не работи, оправете болничната помощ, но не пипайте ХЕИ!". Това е твърдата позиция на чужди здравни експерти, които следят здравната реформа у нас, казва проф. Мирослав Попов, експерт в сферата на здравеопазването.
Промяната около ХЕИ (вече регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве - РИОКОЗ) не бе така остро необходима, както радикалните трансформации, които трябваше да претърпи лечебната дейност по време на прехода. Въпреки това бяха направени някои козметични промени, част от които неуместни. "Беше прекъсната възможността част от собствените приходи на инспекциите да остават в тях и да се харчат за здравна профилактика и апаратура. Сега всички пари отиват направо в бюджета", обяснява проф. Попов. Запази се обаче една от силните страни на системата - нейната централизация. Това дава възможност за бърза реакция особено когато трябва да се реши национална задача.
Но РИОКОЗ съвсем не са лишени от грехове. Те например
не са достатъчно комуникативна институция
За тях се чува рядко, главно около кризи, и се знае малко. А това не е похвално за звена, които си поставят за цел да градят здравна култура в общество, трудно податливо към промяна на навиците си. Работата на инспекциите по презумпция е непопулярна - ефектът й настъпва бавно, той е масов, не засяга отделни хора, съответно "не се вижда. Но гражданите редовно трябва да бъдат информирани от какво да се пазят и какво да насърчават в името на собственото си здраве.
С броя на възложените й задачи всяка от 28-те регионални инспекции в страната успешно може да съперничи на многоръкия Шива. По норматив един от най-важните отдели на РИОКОЗ - за здравен контрол, трябва да решава 32 задачи - от това да дава становище за въвеждането в експлоатация на всеки строеж в държавата и да контролира етикетите на всички химични препарати, до това да проучва здравните умения на населението и да чете вестници в местната библиотека с цел лов на забранени реклами веднъж седмично. Да не говорим, че с годините функциите на инспекциите се разрастват - например, с вменения им контрол върху пушенето, върху генномодифицираните храни, върху вредни съставки в атмосферата, а и с нарасналата опасност от биотероризъм в световен мащаб.
От здравното министерство обаче твърдят, че всички задължения са напълно по силите на 3644-те служители на структурите. Те успяват да проверят средно повече от 3 пъти в годината 200 000 обекта, които контролират.
Въпросът е в качеството на работата. По данни на МЗ средно за страната всяка 12-та проверка завършва с акт за нарушение, заповед за спиране или друга административна принуда. За миналата година са съставени 37 000 акта, от които са събрани 3,4 млн. лв. Разбира се, не е необходимо ХЕИ да прибягва само до тоягата, добре е и да съветва, да дава предписания. Като недостатък експертите изтъкват именно слабо развитата експертна дейност, т.е. срещу заплащане предприемачите да получават съвет от ХЕИ още преди да започнат проекта си, а не когато той вече е готов и кубчетата трябва да се редят отново. Системата обаче е длъжна да се пази от ниска взискателност. А почва за това има.
"Персоналът на инспекциите не е имунизиран против корупция.
Ако прояви прекалена взискателност, съответният предприемач има много средства, за да я тушира", смята проф. Попов. Средната брутна заплата на служителите е едва 341 лв.
Оттам плъзва и нова опасност: "Сега ще стане така, че с пари от Европейския съюз ще влезне техника, а няма кой да работи с нея", притеснява се д-р Ангел Кунчев от здравното министерство. Ценни специалисти в надзора на заразните болести изтичат в чужбина, в по-доходоносни сфери от здравеопазването или в частния бизнес, където заплатите са 10 пъти по-високи. Младите ентусиасти пък не се задържат в инспекциите задълго. Държавата трябва да се погрижи за собствената си безопасност като стимулира тези хора да работят. Много е важно да не изостава и в обучението им. Тя трябва да търси професионалисти за директори на звената, а не да ги кара да се страхуват от уволнения по политически причини, както е в момента. Директорът може да предприеме редица инициативи, стига да е достатъчно активен в контактите си с местната власт, с големите предприятия и банки в своя район, а също и с министерството.
Дълги години държавата не отпускаше почти никакви пари за ремонти или апаратура за ХЕИ. От няколко години обаче се разчита на европейски средства. През септември например стартира проект по ФАР за над 2,5 млн. евро, който е за обучение и оборудване на лаборатории около надзора на заразните болести. Решава се и проблемът с остарялата сградна база.
На държавата не й е нужно да прави дълбока реформа на РИОКОЗ, но е длъжна да запуши пробойните. За да има кой да реагира, когато се наложи. А не да колабира в спешни случаи, както се случи в най-близкото минало.











