Кажи ми кой те критикува,

да знам докъде ще стигнеш

Ако искаш да кажеш нещо, което да бъде чуто, най-добре го кажи в средата на август. Тогава медиите пустеят от скука и всеки писък кънти пространно и дълго, защото е по-интересен от мълчаливия ежедневен, усърден живот. Ако пък улучиш и чисто ново правителство на прицел, цопваш тъкмо в центъра на анемичните летни новини. Тези прости правила със сигурност са били добре усвоени за 61 години опит на Международния валутен фонд, защото тъкмо сега печално популярната у нас интернационална бюрокрация ни дари със своя преглед на фискалната прозрачност в България. В брилянтната ПР акция дори бе спазено



правилото "петък, пет без пет"



Всеки вещ майстор на бизнеса знае, че всички гадни вести, които имате да кажете на партньора, трябва да го достигнат точно пет минути преди края на последния работен ден от седмицата. Потърпевшият няма къде да мърда - хем е получил вестта в работно време, хем няма време да реагира преди неделния отдих. Хитрецът подател си запазва втория удар: да се обади пет минути след началото на следващия работен понеделник с невинния въпрос: "Колеги, имате ли отговор на запитването, което ви пратих миналата седмица?" По логиката на този стар колкото света номер на 19 август МВФ озари интернет с прозренията си за българските финанси, снети през април. И ето ни новина: кабинетът още не прощъпнал, а фондът вече му опиня ушите и го зове към дела. Ако някой от разпространителите и коментаторите на новите фондовски заръки си бе дал труда (и би му стигнал умът) да прочете вашингтонския оригинал вместо разпространеното в София комюнике, щеше да разбере, че хитроумните чиновници от МВФ



пробутват изветрели баналности



в опаковката на пресни разкрития. Всъщност от 56 точки от сравнението на българския бюджет с измишльотината "международна фискалка практика" (каквато няма, защото практиката на всеки трезор в света е винаги строго национална), единствено в 6 точки се съдържа някаква критика. Останалите 50 параграфа доказват, че България е била най-прилежният ученик и е приела безпрекословно всичко, което досега ни налагаха с матрици, "писма за намерения", "предварителни условия", "условия за отпускане" и "условия след отпускане" на всяка от мижавите финансови инжекции за родната хазна. Бледната критика в 6 точки въобще не е попречила да се развихри обичайното



разпореждане с чужда пита



В точно 40 точки финансовите евангелизатори от МВФ нареждат какво да се прави с държавните милиарди на България. Поставени са задачи "с най-висок приоритет", "с висок приоритет" и "други препоръки". Само този доклад (без да броим всички досегашни, които безропотно сме изпълнили) засяга суми, далеч надвишаващи всички, които някога сме получавали на заем от МВФ през цялата 15-годишна история на отношенията ни с международната организация. Като оставим настрана закачките колко често да се внася отчет за бюджета в парламента - веднъж в годината, както досега, или два пъти - и колко е важно да се измени законът, за да се задължи кабинетът да публикува отчета за бюджета (което и сега така и така прави, но без да пише черно на бяло, че е задължително), наяве излиза



стремеж да се блокират разходите



на бюджета - били те за публични инвестиции, за тринадесета заплата или увеличение на пенсиите. Ако ръцете на кабинета са вързани и всеки акт, който засяга пренасочване на бюджетни пари, се решава от парламента, това значи хем да се трупа излишък в хазната, хем да се усложни до невъзможност бюджетният процес. Принципът всички разходи на държавата да се утвърждават от законодателя е в основата на демократичната държава, но няма страна по света, където парламентът да не заделя сума, която кабинетът да пренасочва там, където възникне непредвидена нужда. Впрочем



МВФ поднася познати констатации,



направени отдавна и десетки пъти повтаряни от българските анализатори на държавните финанси. Същите бележки, които правителството бе глухо да чуе от техните автори и да прочете - например в бюлетините на Института за пазарна икономика сега предизвикват национални брожения само защото ги реимпортират у нас копистите от МВФ. Разумната държава прави точно обратното: стреми се да развива и подкрепя своите вътрешни механизми за обсъждане и корекция на правителствената политика. Тя се стреми да приложи всички разумни съвети, които получава от своите национални институции и експерти. Обратно, външната критика и опитите за чуждестранна диктовка се срещат с хладни резерви. Видя се, че поръките на МВФ нищо полезно вече не носят на България. А най-важното умение на всяко правителство е да подбира съветниците си. Дано новият кабинет го владее.