Родината на игликата (Primula) е Китай и Япония. Растението спада към семейство Primulaceae и цъфти целогодишно. Има много разновидности, като най-популярни са Primula malacoides (люлякова, сватбена) и Primula obconica (чашкова).

Чашковата иглика е едно от най-известните и най-стари декоративни растения. Тя цъфти в периода от Нова година до Великден. Едногодишно растение е, ухае силно и има леко мъхести листенца, което не е признак на болест, а естествено състояние. Люляковата иглика пък е с различни нюанси на цветовете, а китките й са подредени на етажи. За разлика от нея чашковата е с по-големи цветове - сини, червени и жълти. Освен това те са и по-издръжливи.

Игликата има нужда от шарена сянка. Избраното място не трябва да е прекалено слънчево, но не и сенчесто. Важно е позицията да е проветрива и сравнително прохладна. Игликата се чувства добре при температура около 15-20 градуса, а люляковата понася дори по-ниска - 10-15 градуса.

През цялата година пръстта на растението трябва да е равномерно влажна, да не подгизва, но и да не изсъхва. Полива се с филтрирана вода със стайна температура. Тори се веднъж месечно, но през цялата година. Най-добрата почва за игликата е кореновата туфа. Прецъфтелите цветчета е добре да се отстраняват, тъй като така се освобождава място за нови цветове.

Чашковата иглика се пресажда през есента в богата на хранителни вещества глинеста почва. За люляковата това не е необходимо. Внимание: опасност! Чашковата съдържа приминов секрет, на който по-чувствителните хора реагират с алергия.

Сред най-ефектните разновидности са "Askat" - с тъмнорозово в центъра на цветчетата, и "Appleblossom" - в цвят на сьомга.