Сред варивата в кухнята лещата винаги е предизвиквала едно някак снизходително отношение, каквото може би не заслужава. Тя е важен и много стар продукт, познат и уважаван от най-дълбока древност. С нея е белязана една от първите измами в библейската история на човешкия род. Заради паница леща Исав продал първородството си на брат си Иаков.

Според Свещеното писание Исав, който бил изкусен ловец, веднъж се върнал уморен от полето. А през това време брат му Иаков бил сварил ястие. "И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен." Но брат му отговорил: "Продай ми пък ти още сега първородството си." Под неумолимия диктат на глада сделката била сключена. "Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща, и той яде и пи, и стана та си отиде; тъй презря Исав първородството." (Бит.25: 30-34).

Би могло да се случи същото и с някакви други варива, примерно грах или бакла. Но е казано леща, значи леща. В Библията случайни неща няма. Затова лещата завинаги си остава знак едновременно за нещо малко и нищожно, но тя е в същото време нещо достатъчно, за да живее човек честно и почтено, макар и с горчивата мисъл, че някой го е измамил. "Ето, умирам, защо ми е това първородство?", казва Исав, преди да го продаде на брат си.

Може би в Стария завет щеше да има по-малко драматизъм, ако Иаков не беше измамил брат си и втори път, пак с помощта на кулинарна хитрост. На смъртния си одър вече престарелият и ослепял Исаак искал да благослови първородния син Исав и го пратил на лов да хване дивеч и да му го сготви. Но жена му Ревека разбрала за тези му намерения и решила да насочи благословията към своя любимец, по-малкия брат. Докато големият бил в полето, тя сготвила едно яре и накарала Иаков да го занесе на Исаак. Така той получил бащината си благословия вместо Исав.

Този библейски сюжет според френския журналист Пиер Андрийо, автор на една забавна "История на зеленчуците", дълго е занимавал католическите богослови във Франция, които, раздвоени между гастрономическия и етическия ракурс на старозаветния разказ, умували каква точно е била онази леща. Да се сготви ярешко като дивеч не изглеждало чак толкова сложно. Някои допускали, че тя трябва да е била подобна на лещата, която готвят със свинска глава в малкото градче Пюи на р. Лоара - едно ястие, заради което мнозина били готови на неразумни постъпки.

Родината на културната леща (Lens culinaris) е някъде в планинските райони на Средна Азия. Предполага се, че оттам е пренесена и култивирана от древни семитски племена в долината на Тигър и Ефрат, в Египет, а по-късно и по цялото Средиземноморие. Според Херодот и Теофраст тя е била любимо ястие на древните египтяни. Зърна от леща са открити в гробницата на фараона Рамзес II и те едва ли биха се озовали там, ако владетелят приживе не е имал специално отношение към това ястие. Тя била добре позната и ценена също в Гърция и Рим. В Атина се смятала за храна на простолюдието, а Вергилий в "Георгики" я споменава като стока, която се търгувала в големи количества. Плиний я описва като растение, което се сее пролет и есен. Зърна от леща са открити в развалините на Троя и Помпей.

По българските земи тя е позната от най-дълбока древност. Овъглени зърна са открити в различни праисторически селища още в неолитни и халколитни пластове. Самата дума "леща" е със старобългарски корен. Подобна е думата за нея и в повечето славянски езици. През Средновековието тя често се споменава като основна храна на много монаси, които с нейните варени зърна извършвали своите постнически подвизи. В различни данъчни документи от XVI и XVII век лещата присъства сред земеделските продукти, облагани с данък. Това не оставя съмнение за нейното трайно и устойчиво присъствие на трапезата. От кухнята съвсем естествено прекрачила и във фолклора. Има няколко пословици за нея, които почти в библейски контекст я представят като нещо хем дребно и незначително, но и житейски съдбовно и важно. "По-добре своя леща, отколкото чужда кокошка", се казва на човек с нереалистични планове и амбиции. "Цапна като сокол в леща", се казва за същия човек, когато се провали. "Обичам те като леща на Великден" е друга пословица с ясно пейоративно отношение към варивото.

Лещата винаги е минавала за храна на бедния и простия народ. Но сам Исаак, след като Ревека и Иаков го измамили с благословията, казал на Исав: "Ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото от врата си."( Бит. 27:40) Към това градските бедняци в средновековна Европа, най-големите консуматори на леща, добавят: "Ще дойде ден, когато глинените гърнета ще трошат железните."



Лещена чорба по манастирски

Продукти: 1 ч. ч. леща, 3 скилидки чесън, сол, чубрица, оцет на вкус.

Изчистената и измита леща се слага в съд с 4 ч. ч. студена вода и се вари на бавен огън, докато омекне. Тогава се прибавя чесънът, нарязан на едро. След десетина минути супата се сваля от огъня, посолява се, поръсва се с чубрица и се подкиселява на вкус.



Крем-супа от леща

Продукти: 1 ч. ч. леща, половин ч. ч. ориз, половин връзка зелен лук, 4 с. л. олио, половин връзка магданоз, чубрица, сол.

Лещата и оризът, предварително почистени и измити, се заливат с 5 ч.ч. студена вода и се варят до омекване. Прибавят се нарязаният на ситно лук и олиото. Накрая се добавя чубрицата. Всичко се пасира през гевгир и се подправя със ситно нарязания магданоз и сол. Супата се поднася с изпържени в масло кубчета бял хляб.



Яхния от леща

Продукти: 2 ч. ч. леща, 4 с. л. растително масло, 2 глави лук, 2 моркова, парче целина, 3 домата (или 1 с. л. доматено пюре), 1 с. л. брашно, сол, червен пипер, магданоз, чубрица, чесън.

Почистената и измита леща се залива с 5 ч. ч. студена вода и се вари до омекване заедно с морковите и целината, нарязани на кубчета, и половината от лука и чесъна, нарязани на филийки. В олиото се задушава втората глава лук, нарязана на ситно. Прибавят се ситно нарязаните домати и се задушават, докато останат на мазнина. Задушените зеленчуци се наръсват с червен пипер и брашно и се свалят от огъня. След като малко поизстинат, се разреждат с бульона от лещата и се прибавят към сварената леща. Ястието се посолява и се оставя да къкри още няколко минути, като се разбърква. Наръсва се с чубрица и чесън, стрит със сол и оцет.



Леща с ориз

Продукти: 1 ч. ч. леща, половин ч. ч. ориз, 2 глави лук, 3 с. л. разтопено масло, магданоз, сок от 1 лимон, сол.

Лещата се почиства, измива се, залива се с 5 ч. ч. студена вода, посолява се и се вари до полуомекване. Добавя се измитият ориз и се вари, докато водата се изпари и лещата и оризът останат почти на сухо. Ситно нарязаният лук се задушава в маслото и се добавя към лещата и ориза. Отгоре се поръсва със ситно нарязания магданоз и се полива с лимоновия сок.



Леща с юфка

Продукти: 1 ч. ч. леща, 1 ч. ч. домашна юфка, 1 глава лук, 3 с. л. разтопено масло, магданоз, чубрица, сол.

Изчистената леща се измива, залива се с 5 ч. ч. студена вода и се вари. Юфката леко се препича на фурна и се прибавя малко преди лещата да е станала готова. Към готовото ястие се добавя ситно нарязаният лук, задушен в маслото. Посолява се и се наръсва със ситно нарязания магданоз и чубрицата.



Леща с къри

Продукти: 250 г леща, 3 с. л. растително масло, 2 малки глави лук, 2 скилидки чесън, 1 чушка, 2 карамфилчета, 1 малко парче канела, 1 с. л. къри на прах, 1 ч. л. доматено пюре, сол, лимонов сок.

Предварително накиснатата леща се залива с половин литър студена вода, добавя се ситно нарязан лук и се сварява. Втората глава лук се нарязва на ситно, чесънът се счуква и заедно с чушката, карамфилчетата и канелата всичко се запържва няколко минути. След това огънят се намалява, добавя се кърито, задушава се няколко минути и всички подправки и доматеното пюре се смесват със сварената леща.



Страницата подготви: Ясен Бориславов



Текстове към илюстрациите:

1. Исаак благославя Иаков.

2. Иаков се опрощава с брат си Исав. Гравюри от Гюстав Доре.