|
Джунгла от небостъргачи и папрат. Една от най-трескавите фондови борси на Азия. Печени патици, набучени за врата на шиш по улиците. Колониално разкошни хотели. Двуетажни трамваи. Хонконг е всичко това и всичко останало - 6,8 милиона души, от тях 95% китайци, 1092 кв. км, 3200 интернационални компании.
Всъщност земята в Хонконг е условно понятие. Ако сте го виждали преди 15 години, най-вероятно сега ще го познаете само от филмите. На мястото на новото международно летище преди е имало само вода, а близкият остров бил известен най-вече със закътания си нудистки плаж. От началото на миналия век обаче местните "колонизират" морето, променяйки през няколко години картата на района. Вместо на морето сега бившата първа линия небостъргачи се любува на най-дългия авто- и жп висящ мост на света Цин Ма (2,2 км), кацнал на пренесените от хълмовете пръст и скали.
----
Кварталът Монкок в Коулун е най-гъсто населеното място на света - 160 000 души на кв. км. Но през деня в Хонконг е трудно да си представиш, че се разминаваш с почти 14 милиона лакти. Вероятно защото китайците по принцип не се шегуват с работата (в Хонконг работната седмица е 5 дни и половина - работи се до събота на обед). В 22 часа обаче задръстванията все още са невероятни, а рано сутрин по сложната система от надлези, подлези, ескалатори и тунели сякаш пъплят всичките милиони наведнъж.
Жилищните небостъргачи обаче не оставят място за съмнение - най-потискащата гледка на Хонконг, единствената потискаща гледка. Семейство от четирима до шестима души дели 50-60 кв. м в някой от 60-етажните моливи, в които често липсват всякаква британска изтънченост и азиатска красота. Но кореняците днес с носталгия разправят за миналото, когато домът бил двойно по-малък - толкова малък, че който си нямал работа вътре, бил с всички останали навън. Китайска особеност - там да си сам е неприлично.
7822 са небостъргачите в бившата британска колония
и човек има чувството, че на всеки свободен метър още се строи. Не че Хонконг е само бетон и стъкло, напротив. Най-зелената "държава" в света след Боливия по процент на горите от общата площ - 40. Само ако подадете нос над смога и се изкачите на връх Виктория (по-скоро баир с 552 м височина), ще ви замирише на джунгла и можете да се загубите по непроходимите склонове. Още половин час път и сте във влажните зони-резервати със стотици редки птици.
Въпреки това хонконгци са побъркани на тема смог. За благополучие тук се приема да живееш високо и далеч от мъглата. Апартаментите на ниските етажи в някои небостъргачи даже са по-просторни, тъй като там живеят бедните и по презумпция по-многолюдни фамилии. А минувачи с медицински маски ще ви напомнят за миналогодишната паника по ТОРС.
Хонконгци са побъркани и на тема коли - обичат да се шегуват, че при тях БМВ-то е за работа, мерцедесът - за удоволствия, а в Китай и за двете върви колелото. Е, в хотел "Пенинсюла" - грандамата на Далечния изток, могат да ви транспортират и с хеликоптер.
Парите в Хонконг са изведени на неприлична почит и хонконгци се гордеят с това. Търговските центрове май никога не спят. Като в развалена плоча пред тях за секунда спира луксозна кола, от входа изхвърчава дама,
мята покупките на любезен шофьор
и сяда зад тъмните стъкла. И идва поредната луксозна кола и поредната порция покупки... А под отсрещния надлез тече друга търговия - на чифт стари обувки, млъкнал будилник и въобще всичко онова, което човек може да открие на битака до Владайската река.
Уж поданиците на Нейно величество трябва да се чувстват като у дома си още 42 години. По формулата "една държава, две системи" Хонконг ще запази до 2047 г. лявото движение, английските надписи (чиято неповторимост в грешките са чест обект на Интернет-смешки), британската образователна система. Английският е втори официален език и го говорят мнозина за разлика от Китай. Има си и голф, и конни надбягвания (към спорта е редно да добавим и градския басейн, побиращ 10 000 души).
8 години след връщането в прегръдката на дракона обаче най-побъркващата тема за хонконгци си остава Китай. Явно им тежи новият паспорт, който до 80-те години на миналия век бил досущ като на Тони Блеър, а сега не позволява на местните да се заселват в Обединеното кралство. Още по-чужд пък им е вторият, китайски паспорт. Задължително ще ви обърнат внимание на къдравите хонконгски центове, на които ликът на Елизабет Втора е сменен от бохинията - дървесен вид орхидея, който се среща само тук и е символ на Хонконг. Статуя на същия цвят грее в злато и на мястото, където на 30 юни 1997 г. принц Чарлз върна колонията на Пекин.
Подарък е от народната република
Въпреки носталгията по короната Хонконг е много китайски. Най-непосредствен магнит за чужденеца е една чисто азиатска особеност - дрехите по балконите. Не, не прането, а цели гардероби дрехи висят на закачалки на "чист" въздух. Според някои причината е, че в малките кутийки няма място. Според самите китайци това просто си е обичай. А според местните дори е забранено със закон, който очевидно малцина познават.
Не съвсем оправдано хонконгци се оплакват, че цялата им индустрия е изтекла отвъд границата с Китай и на тях им останали само борсата, туризмът и 5-6 хил. рибари. Рибарите живеят на джонки в сянката на небостъргачите в село Абърдийн и радват нашествениците с ма-джонг, плетени кошове от бамбук, димящи казани с местни специалитети и разбира се, много дрехи по кльощавите фасади на плаващите си домове.
Ако не сте в Хонконг, за да пазарувате в "Макс Мара", ваши са пазарите с невъобразими миризми, където, казват, старите хонконгци все още
ходят два пъти на ден за папая, дини и дребни банани
и раци, скариди и октоподи, натъпкани, разбира се, живи в аквариуми на 1 пряка от "Таймс скуеър" (тук и това е лъскав търговски център). По всяко време на денонощието същите морски деликатеси напояват с миризми цял Хонконг, а местните с удоволствие ги похапват на шиш, купен от някой от вечно димящите улични павилиони. Между другото местната кухня има малко общо с асортимента на родните китайски ресторанти. Спада към кантонската школа и следва принципа "всичко, което е с гръб към небето, става за ядене". Което невинаги означава, че може да се идентифицира.
Притиснати между лукса и стъклените фасади, в Хонконг виреят и места като Народната книжарница - миниатюрна кутийка, където неколцина китайци пият чай на ниска масичка, а вие можете да се поровите по рафтовете за червената книжка с цитати на Мао. В Хонконг винаги има място и за още една атракция: Гигантският Буда - най-големият седящ бронзов Буда на открито в света (24 м), най-богатият рифов аквариум, невероятна колекция акули (чиито зъби може да огледате отблизо в тунел под водата), няколко семейства гигантски панди и всичко останало, което може да ви хрумне, включително Царство на плюшените мечета. А скоро ще отвори и Дисниленд... Най-невероятното приключение обаче е просто да продължите пътешествието. През тясната и вечно задръстена граница с Китай.
|
|
|
|
|
|
|