Откровено казано, притеснявах се какво ще извадят "Гравити Ко" като продължение на зашеметяващия си дебют "U". През 2002 г. квартетът беше сензационен: свири на една сцена със "Стерео Емсийс" и "Фън Лавин Криминалс", изпя най-невероятни кавър на "Ain't No Sunshine" (записана със специалното разрешениеу на автора й Бил Уидърс) и заслужено попадна в разни световни класации за електронна музика. Последваха серия успешни концерти и дори концертно DVD; в изминалите от дебютния диск "U" две години "Гравити Ко" колебливо представяха пред ентусиазираната си публика новите песни. През декември 2004 г. дори имаше концерт в зала "Христо Ботев", на който бе изсвирен целият репертоар от втория албум, очакваше се буквално той да се продава във фоайето. Но трябваше да минат още няколко месеца, за да се появи на пазара "Instinct".
Е, чакането си е струвало. Съвършено полиран звук, добра смесица от живо свирене и електронни бийтове, придържане към собствения стил (без новите песни да звучат съвсем като старите) - вторият "Гравити Ко" по нищо не личи да страда от разпространения "синдром на втория албум". Вече е много известен пилотният сингъл "Wings" - главно поради факта, че вдъхновеният от картините на Джорджо де Кирико клип беше първото българско видео, излъчено в ефира на MTV. (Дай Боже да има и други.)
Това обаче далеч не е най-доброто парче в албума - той започва ударно с "Higher" и "Hidden Stairway". Предстоящият втори сингъл "What I Want" е изключително запомнящ се. Този път и 10-те парчета са авторски - въпреки че на един от концертите си във Военния клуб "Гравити Ко" направиха кавър на "Never Let Me Down Again" на "Депеш Мод" (едно от най-очевидните им вдъхновения), който щеше да стои достойно в който и да било албум. В периода на записите групата се сдоби и с нов член - към Явор (вокали), Ясен (бас), Стефан (ударни) и Петър Съмналиев (кийборди и програминг) се присъедини китаристът Иво Чалъков. "Instinct" на "Гравити Ко" излиза в особен момент за българската музика. През 2002 г. те бяха на гребена на вълна, вдигната не без участието на групи като "Бейбифейс Клан", "Анимационерите", "Стейн", "Паникън Уайаскър", "Авеню", "ROBTF", движението Метрополис и още куп други хора, чиито усилия приближиха българската музика поне малко до истинската. Възходът на българския поп обаче се оказа мимолетен; днес буквално се броят на пръсти ентусиастите, които все още вярват, че той може да произведе нещо качествено. Дори компанията-продуцент на първия албум на "Гравити Ко" ("Авеню") се разцепи и днес те излизат от лейбъла "Виталити мюзик".
Една птичка пролет в чалга-виелицата не прави, но слава богу, "Гравити Ко" продължават да вървят във вярната посока. Дали следват инстинкта си, или пък наистина у нас може да бъде създаден (менажиран, изсвирен и реализиран) качествен поппродукт - предстои да покаже времето.
|
|