Когато приближен на властта политолог обяви война на действащ вицепремиер със статия, публикувана в издание, издавано от бившето пресаташе на правителството "Костов", не може да става дума за случайност. Още повече, ако това се случва в деня, в който премиерът заминава на така жадувано посещение в държавата, чийто фирми се смятат за ощетени от несключената сделка. Точно това се случи в неделя. Политологът Огнян Минчев обвини вицепремиера Петър Жотев, че умишлено саботира американски инвестиции. Две щатски компании - "Ентерджи" и АЕS, искат да вложат 1,4 млрд. долара в ТЕЦ-овете "Марица-Изток" 1 и 3, но Жотев им пречел. Според Минчев вицепремиерът лобирал за руската "Атоменерго", която нямала интерес от конкуренция и от откъсването на България от енергийната зависимост от Русия. Политологът дори живописно разказва подробности от скандала, който се бил разиграл на последното правителствено заседание. И предварително хвърля вината за евентуалния провал на посещението на Костов в САЩ върху Петър Жотев.

Безспорно е



неразумно да се спира толкова голяма инвестиция в енергетиката,



независимо кой иска да даде парите. Въпросът защо е логичен, но не се задава в посоката, в която трябва. И ако политологът е наистина загрижен, той би следвало да обърне внимание на по-значителни детайли от историята на сделката.

Както Минчев сам признава, щатските компании се опитват да сключат въпросните договори от 4 години. Този срок съвпада точно с времето, когато СДС е на власт. Защо сините не са сколасали да свършат работата спокойно, а чакаха да удари последният час за визитата на Костов в САЩ? Какви са причините тези договори да се мотаят толкова време при безспорната благосклонност на правителството към всички американски желания?

В този смисъл вината за забавянето не трябва да се стоварва само върху Жотев, но и върху останалите отговорни фактори в енергетиката. Ако приемем, че вицепремиерът наистина лобира за руските енергийни интереси, защо предшественикът му Евгений Бакърджиев не е подписал договорите? Може би и той е вързан с Москва?

И докато вицепремиерите се сменяха, през всичките тези 4 години шеф на енергетиката и съответно пряко отговорен за всички проекти там е Иван Шиляшки. Именно той през цялото време обяснява как няма никакъв проблем с тези договори, но все не сколасва да ги внесе на заседанието на правителството. Защо от него да не се потърси отговорност? Може би, защото е всеизвестно, че Шиляшки не страда от излишна компетентност в този ресор и



стриктно изпълнява всичко, което премиерът му нареди.



Дори ако то не е най-изгодното за държавата.

А в случая не може да твърди, че Костов не е бил в час по въпроса. Само през миналата година той получи 3 писма по въпроса - от 2 групи американски конгресмени, които обясниха колко е важен проектът с участието на "Ентърджи", и от тогавашния държавен секретар Мадлин Олбрайт, която питаше защо се бави договорът с "Уестингхаус". Американският посланик Ричард Майлс също не пропуска периодично да припомни при срещите си с Костов за забатачените проекти.

Всъщност в случая няма значение кой е виновен. Странното е, че почти никой не разяснява какви точно са клаузите в договорите с американците и дали те не крият някакви капани, та толкова дълго време документите не се подписват. Защото все пак всяка компания гледа първо собствения си интерес и печалба. Тя затова е търговско дружество, а не благотворителна организация.

Едва ли е случайно, че начело на атаката е политолог, който определено нищо не разбира от енергетика. Във всичките си разясняващи изявления Огнян Минчев споменава само една цифра - инвестиция от 1,4 млрд. долара. И подкрепя възмущението си със свободни разсъждения на тема какви са руските енергийни интереси, каква е ориентацията на България, кой на кого е приятел и т.н. Много по-убедително щеше да бъде, ако



се изправи някой експерт и аргументирано разясни



за какво става дума, какво печелим и какво губим от сделката. Защото американските интереси си ги защитават американците, българските би трябвало да са приоритет на нашето правителство. Сега дори да се стигне до подписване на сделката, ще остане съмнението, че в нея има нещо мътно.

От друга страна, всички сделки, които са се придвижвали след откровено политическо рамо, са завършвали скандално. Достатъчно е да припомним прословутата "сделка на века" за износ на ток срещу строителство, сключена с Турция. Лично премиерът Костов благослови спорния договор, а после се оказа, че избраната компания "Джейлан холдинг" затъна във финансови проблеми, а срещу част от политическите "приятели", гарантирали за нея, започна разследване за вземане на подкупи. Въпреки скандалите обаче "Джейлан" не желае да се откаже от изгодния договор и дори заплашва България с международен съд.

В случая с "Ентерджи" и АЕS има сходен проблем - двете фирми искат държавата по някакъв начин да гарантира, че подкрепя проектите им. Вярно е, че в случая не става дума за директна държавна гаранция по частни заеми, какъвто бе случаят с "Джейлан". Сега се действа по-завоалирано - иска се официално писмо от българското правителство, че застава зад двата проекта.

Основната спънка в случая е, че



против сключването на договорите е Световната банка.



Тя настоява първо да завърши реформата в енергетиката, а после да се правят дългосрочни договори (в случая става дума за 15 години). Аргументът й е, че цената на тока в тези документи ще е изчислена на базата на сегашните нереални прогнози за консумацията и с течение на времето може да се окаже, че е над средната пазарна цена. Това ще изложи държавата на финансов риск. Доводи, които звучат убедително дори за неспециалистите. В този смисъл бе защитата и на Петър Жотев. В деня, в който Огнян Минчев хвърли обвиненията си, вицепремиерът разясни в Благоевград, че всъщност скандал няма. "Това, че сделките били отхвърлени от кабинета, е интерпретация на журналистите. Сделките ще видят бял свят, но тогава, когато условията са изгодни за страната ни", каза той.



Защо тогава правителственият гуру поде атаката?



Обясненията може да са две. Едното е, че Огнян Минчев е лично заинтересован от сключването на сделката. Но едва ли би използвал такава тактика. Като човек, познаващ стила на премиера, той би трябвало да знае, че ефектът от подобно изнудване ще е обратен - Костов ще се заинати и при никакви условия няма да даде зелена светлина за сделката.

Второто обяснение е по-логично - че по този начин трябва да се осигури алиби за премиера при визитата в САЩ. Неслучайно вината за забавянето бе стоварена върху Жотев. Особеното при него е, че той вече има славата на особняк, който може да се опълчи на премиера по някои сделки (друг е въпросът, че по-късно вицепремиерът все пак изпълнява волята на шефа си). И че макар да е водач на листа на СДС в Бургас, не е член на партията. Т.е. Жотев е идеалното алиби за Костов в САЩ - макар правителството да е на СДС, човекът, който блокира договорите, не от тази партията. Затова няма защо СДС да поема негативите. Нищо чудно Костов да изиграе ролята на доброто ченге в случая и да обещае, че лично ще поеме нещата в свои ръце и до изборите всичко ще приключи. Срещу което да си издейства публична подкрепа за вота. Дали сценарият ще постигне целта си, скоро ще стане ясно.