През 1997 година "Каналето" връчи "Ордена на Каналето" на Рем Вяхирев в категорията "Чичовци" със следния мотив - "Принос към чувството на българите за геополитическа изключителност". Категорията "Чичовци" беше една от най-симпатичните в тези номинации, защото тя отличаваше български и чуждестранни граждани, които люлеят една от най-сладките люлки на българите. Подредени в случаен порядък те са:

- българите са изключително трудолюбиви, гостоприемни и толерантни;

- българите са много големи хитреци;

- българите са изключителни полови атлети;

- всички велики нации се интересуват от България и българите и непрестанно изпращат шпиони, които да се месят в нашите дела.

Ако погледнем днешното икономическо и демографско състояние на държавата България, ще видим ярко практическо опровержение на първите три твърдения - нито сме трудолюбиви, нито сме хитреци, нито сме големи полови атлети. По четвъртото може много да се спори. И в момента дори по страниците на вестниците текат два спора -

ролята на американците в сценария "Симеон Втори" и ролята на американците, турците и руснаците в сценария "Българска енергетика".



И по двете теми имаме залп от мнения,



даден от любимите български "чичовци". Чичовци forever again! Както би казал Слави Трифонов с неговия неподражаем английски.

Ако отворите следосвобожденската преса, примерно Каравеловия вестник "Независимост", ще видите, че още първите стъпки на младата българска държава са белязани от взаимни упреци в шпионство и - модерната днес дума "лобиране" за чужди интереси - стигащи до истеричност. Любимият въпрос на тогавашните партийни лидери и публицисти един към друг е: "Колко рубли ти платиха?!". И тогава, и днес последните аргументи са били кое е полезно за държавата. В момента се твърди, че руско лобиране мъти водата на 1.5 млрд. долара американски инвестиции в българската икономика. Тези инвестиции се представят едва ли не като благотворителност, като малко се говори за това, че условията, при които ще бъдат направени, може би не са най-добрите за българския държавен бюджет. Но така или иначе не са се избили други да предлагат. Така че трябва да се гледа трезво и да се водят бързи преговори.

В същото време Иван Костов заминава за САЩ - там или ще го съветват как да бори Царя, или ще го съветват как кооптира Царя към новата българска политика, но със сигурност ще го съветват как да помага на американските инвестиции. Ще го съветват, независимо



дали е го е поканил Чейни, или чайените



Ричард Майлс ходи да съветва царя в гората. Турската дипломация съветва как точно да се трансформира участието на Турция в "Горна Арда" след краха на Джейлан.

Нищо подобно не се случва в Москва - никой не ходи там да бъде съветван - ясно е тогава, че тази работа става тайно и подмолно, чрез шпиони.

Тези дни като поредния кандидат-шпионин се очертава вицепремиерът Жотев. Наистина, ако човек се вгледа в лицето му, той малко прилича на шпионин, който се е маскирал набързо в супермаркет. Сложил си е така популярната маска с очила и нос, закачени заедно, която го оприличава малко на Гручо Маркс. Това ще е: или е Гручо или Карл, но Маркс - със сигурност!

В същото време Жотев е кандидат за водач на СДС в Бургас. Сериозна кандидатура и голямо доверие. Казват: хората го харесват и единствената конкуренция на Жотевия нос в Бургас ще бъде нос Емине... Явно гласувано му е доверие, как така шпионин?!

Към общия хор се прибави и твърдата позиция на Турция, че ако не участват турски инвеститори в проекта "Горна Арда", държавата на Кемал Ататюрк няма да купува ток от нас.

Чунким може отнякъде другаде да го купува, но нейсе! Ето хранителна среда, в която българските чичовци се развихрят - ингилизите, французите, американците, Дядо Иван, Царя - персонажи оттук до хоризонта. И всички се избиват за това накъде да тласнат българите.

Заети да предугаждат хитрите им ходове, българските чичовци нищо не правят - пият кафе по цял ден и претакат всички действащи лица в най-различна последователност. Накрая се оказва, че няма кой да плати кафето. А рационалността подсказва следното - вземайте и доларите, и рублите, бе маскари!

Не се почесвайте. Иначе, че България е пъпът на света - спор няма! Даже в германските геополитически стратегии от началото на миналия век е била наричана "Ердхерц" - сърце на земята. Сърдечни работи, чичовци...