Не е прав "Сега", като в събота след цитат от фундаменталната статия "Новите варвари" на писателя Александър Томов, обнародвана в "Демокрация", пусна стихове от Миряна Башева, писани през далечната 1978 г. От тях се запомня "На културния фронт - лайна".

Без да е изключителен в която и да било от професионалните си роли, и.д. председателят на НСРТ все пак не заслужава толкова строго отношение. Неговият забележителен по емоционалния си градус и изящен като образност и език анализ би трябвало да се приема с доза облекчение, защото предвещава края на 4-месечната душевно-административна драма в БНР. От словото му блика драматизъм почти като в "Хора на евреите" от "Навуходоносор" във финалните кадри от потъването на "Титаник" (версията на Фелини). Това явно е началото на края. След "Апокалипсиса" (последната книга от Новия завет) няма слово, а само очакване. Малък домашен апокалипсис е избродиран и в "Демокрация" от Томов. А след като краят е близо, може спокойно да се пристъпи към кратък



преглед на събитията и извличане на съдържащите се в тях поуки.



Кризата в БНР, независимо от контузиите, които причини на твърде много хора, в крайна сметка е полезна за демокрацията. Тя доказа нейната крехка, но крепнеща зрялост.

Много странични наблюдатели продължават да смятат, че протестът е някакъв каприз на разглезени примадони или келеши. Истината е по-различна и в НСРТ са имали възможност (позволяваме си да добавим - и задължение) да я знаят предварително. Ако вместо Бориславов бяха избрали за директор когото и да било извън БНР, той вероятно щеше да бъде (поне временно) преглътнат от радиожурналистите. Но културтрегерите около Томов заложиха на конче, което тъкмо с дългия си стаж под покрива на БНР е доказало, че не може да бяга по тази писта. Безспорното за колегите от радиото явно е личало и в т.нар. "концепция" на Бориславов, която така и не видя бял свят, вероятно защото не е за пред хора.

Неговият избор за директор постави на изпитание демократичните нагласи на журналистическата колегия и досега резултатите са окуражаващи. Като цяло колегията подкрепи протеста, изключенията са пренебрежимо малки. Той впрочем се оказа възможен и траен тъкмо благодарение на "долнопробното дъно на вестникарството", както Томов нарича неговото лице. Онова, което Томов, Бръзицов, Събчева и т.н. опитваха да запушат, протичаше във вестници и други радиостанции. Дори в "запушени" електронни медии имаше знаци на солидарност. Този кошмарен за новите радиошефове факт ги насърчаваше да правят глупост след глупост, включително и да обявят за ченгета хора, които преди 12 години са били в прогимназията.

След няколко месеца напрегнато осмисляне на деликатната ситуация, в която сами се поставиха, някои от членовете на НСРТ стигнаха до мъдрия извод, че не е естествено в съвета да преобладават "интелектуалци", а трябва да има повече експерти.

Това отделни "посредствени и тъпи волжски варвари", както Томов нарича журналистите, го знаеха и по-рано, и са го казвали, ама нямаше кой да чуе. Някои хора предпочитат емпиричния опит дори за очевидното. Но и това е победа за демокрацията. Бихме добавили, че не е естествено медийният съвет, който макар и не много често, трябва да взима важни решения, да бъде доминиран от синекурианти. Тяхната квота би трябвало да бъде свита до безопасно за медийното равновесие бройка.

Станалото - станало. Важното е, че все повече членове на НСРТ започват да разбират как работи радиото и



защо 150 души понякога може да се окажат по-важни от 1500.



Време беше това знание да се случи. И то е победа за демокрацията.

Около кризата в БНР беше зачетено и правото на медийния администратор да бъде глупав публично и постепенно да поумнява пак публично. Нещо такова се получи с двама от членовете на регулаторния орган, които, вярно, участваха в колективната глупост с избора на Бориславов, но от известно време са се дистанцирали от предишната си проява и вече се държат като внезапно развиващи се.

Кризата в БНР доказа, че независимите медии могат да поставят праг пред институционалната глупост и да я разложат до нейните индивидуални проявления. Така някак естествено пожарът, който несеретейци запалиха в радиото, се пренесе в собствената им къща.

Ситуацията доказа на практика и твърдението на американския философ Хенри Торо, че "всеки човек, който е по-прав от своите съседи, вече е мнозинство от един". В НСРТ това мнозинство беше от двама - Божилова и Лозанов. То не успя да предпази радиото от инфаркт, но поне е на път да го отведе в реанимацията. Вероятно онези журналисти, които по-рано са се отнасяли иронично към папийонката на Георги Лозанов, ще я преоткрият като симпатично допълнение към неговата индивидуалност.

Сега остава да се проумее още нещо. И то е просто. Предстои да се каже нормално ли е деликатните отношения медии-власт да се регулират от хора, които хем не познават журналистическата професия, хем без грам притеснение демонстрират презрението си към нея. Приемливо ли е един съвсем обикновен български писател, макар и с екзекутивен държавен пост, да се държи високомерно като келнер от едно време и заради това си поведение да извиква спомени за стихове, в които се говори за л...на.

------------------------

Бележка на редакцията:

Уважаеми г-н Бориславов, в съботния брой нямаше как да не публикуваме "На културния фронт - лайна" от Миряна Башева не само защото стихът се явяваше естествен коментар на Господинтомовото есе. Причината е и един задочен диалог, който в наситената радиодрама изглежда ви е убегнал. Съвсем в началото на протестите Миряна даде кратко интервю за "Хоризонт", в което каза, че НеСеРеТе е забъркало в БНР големи л...на. Това силно възмути естетите в медийния съвет и някои техни апологети, които вкупом дълго я клеймиха за неприличния език.

Та след "Новите варвари" на писателя, и.д. председател на НСРТ се почувствахме някак задължени да припомним, че "бившата поетеса, паднала до вестникарското дъно" на л...ната така си им вика - още от 1978 г., когато министър на културата беше Людмила Живкова. Може би лошият навик й е останал, защото навремето не се е намерил кой да я цензурира или поне да я заклейми с едно есе в "Работническо дело".