|
на границата между правото и психиатрията.
3-годишният Петър Терзийски бе убит на 16 март т.г. Според официално съобщение на МВР около 19.20 ч. майката Даниела Терзийска признава за извършеното престъпление. Няколко часа по-късно тя е обвинена за умишлено убийство в присъствието на служебен защитник, психиатър, следовател, полицаи, съдебен лекар. Подписва самопризнания. Задържането й под стража бе потвърдено и от съдия. На 19 март състав на СГС нареди майката да бъде изпратена в Клиниката по съдебна психиатрия и психология за 30 дни, където да й бъде направена съдебно-психиатрична експертиза. Тя трябва да установи дали Даниела Терзийска е вменяема, за да може да бъде изправена пред съда. Тогава майката бе прегледана в съдебната зала от психиатъра Руслан Терзийски, който обяви, че според него тя "страда от шизоафективна психоза, която представлява дълготрайно разстройство на съзнанието". Той каза, че за да се изяснят механизмите, подбудите и годността да ръководи поведението си, е задължително тя да бъде настанена за стационарно експертно освидетелстване. "Първоначалното ми и неофициално мнение е, че Даниела е била невменяема към момента на деянието", заключи съдебният психиатър. Неговото мнение обаче е без правна стойност. За да стане валидно то, трябва да има заключение от назначената за целта специална експертна комисия. Само преди дни съдът удовлетвори искането на психиатрите извършването на съдебно-психиатричната експертиза на Даниела Терзийска да бъде удължена с още 30 дена. Едва когато те бъдат готови, ще има някакво правно валидно заключение. То също не е окончателно, тъй като може да се поиска нова експертиза - петорна и дори седморна. Трябва да се отбележи и още нещо: експертизата не е задължителна за решението на съда.
Какво казва законът?
В случай като този на Даниела Терзийска, при който има достатъчно данни, че заподозряната страда от психическо заболяване, извършването на съдебно-психиатрична експертиза е абсолютно задължително. По искане на прокурора състав от съдия и двама съдебни заседатели решава дали обвиняемият да бъде настанен за изследване в психиатрично заведение за не повече от 30 дни. Ако този срок не стигне, законът позволява съдът да го продължи за най-много още 30 дни. Този срок е окончателен.
Изготвянето на експертизата се движи по правилата на НПК и на Наредба 23 от 18 май 1994 г., издадена от министрите на правосъдието и на здравеопазването. Според наредбата тя се назначава за установяване състоянието на заподозрян, обвиняем, подсъдим, свидетел, пострадал или страна в гражданския процес, когато съществува съмнение за психично разстройство. Тя трябва да даде заключение за вменяемостта по отношение конкретно деяние; психичната годност за участие в предварително или съдебно производство, психичната годност за изтърпяване на наказание; необходимостта от прилагане на принудителни медицински мерки и техния вид.
За всяка подобна експертиза се съставя писмен документ, в който трябва да има данни от делото, от психиатричното изследване, експертно обсъждане и заключение. Данните от психиатричното изследване трябва да включват: анамнезни сведения с посочване на източника им; сведения от всички допълнително събрани документи, особено за здравословното състояние на лицето, изпратено за експертиза; резултатите от цялостното телесно, неврологично и психично изследване. В обсъждането трябва да се съдържа разбор на семейната (вкл. наследствената) и на социалната анамнеза, на биологичното, психичното и социалното развитие на изследваното лице, на миналите заболявания и на сегашното му здравословно състояние; анализ на психичното състояние на лицето преди, по време и след извършване на деянието; диагнозата на психичното заболяване и отражението на установената болест.
След предаването на експертизата
започват чисто юридическите действия.
Ако, например, заключението е, че обвиняемият е невменяем, то тогава следователят трябва да изготви постановление за прекратяване на делото. Той незабавно трябва да изпрати на прокурора по случая постановлението заедно с цялото следствено дело.
След като се запознае с материалите и с аргументите на следователя обвинителят също пише постановление за прекратяване на делото, което, заедно с делото, предава на по-горестоящата над него прокуратура. Ако тя потвърди постановлението, то всички материали се изпращат на съда. В закрито заседание, не по-късно от 7 дни, съдията потвърждава постановлението. Според НПК това определение не подлежи на жалба или на протест. Това ще се случи, ако Даниела Терзийска бъде обявена за невменяема.
Разбира се, във всяка една от тези фази са възможни и други възможности - прокурорът да не се съгласи със следователя, съдът - с прокурора, и всеки от тях да върне делото обратно за доизясняване.
Що е това невменяемост
Според чл. 33, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) лице, което действа в състояние на невменяемост - т.е. поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира значението на извършеното или да ръководи постъпките си - не е наказателно-отговорно. Това означава, че ако дадено лице бъде признато от съда за невменяемо, то изобщо не може да бъде съдено и срещу него не се образува наказателно производство. Ако такова вече е образувано, то се прекратява.
Макар и свързана с психически моменти, невменяемостта е наказателно-правно, а не медицинско понятие. Това означава, че наказателното право използва положения на психиатрията и психологията, но само взема съответното правно решение.
За невменяемостта има два критерия. Единият е медицински (психиатричен) - причините за невменяемостта. Другият е юридически (психологически) - показва характера и степента на засягане на психиката на дадено лице и отразява състоянието му. Самият НК също говори за медицинския критерий. Той определя, че причини за невменяемостта могат да са: умствената недоразвитост - т.е. вродено слабоумие (олигофрения), продължително разстройство на съзнанието (хроническа душевна болест), краткотрайно разстройство на съзнанието (временно разстройство на психическата дейност).
Юридическият критерий за невменяемостта пък предполага, че следствие на психическия проблем извършителят не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. Тук важи правилото, че резултатите от съдебнопсихиатричната експертиза са важни, но не и решаващи. Магистратите могат да поискат нова експертиза, да назначат такава по искане на страните в процеса, както и да не се съобразят с резултатите от нея.
Съществува и възможността психиатрите в комисията да не стигнат да единно мнение. В този случай задължително ще има нова експертиза. Възможно е и те да излязат със становище, че може да става дума за т.нар. "намалена вменяемост", за действие при афект или за психопатия. Тогава делото спокойно може да влезе в съдебна зала. Това е единственият шанс да бъде установена и разплетена цялата или почти цялата истина около убийството на малкия Пепи. Това е и един от малкото варианти Даниела Терзийска и нейните защитници да пледират за нейната невинност. Съществува вероятност и делото да бъде спряно, ако се прецени, че сегашното й състояние не позволява да бъде съдена, но пък е било установено, че към момента на извършването на убийството е била вменяема, и след време може да се оправи. Ако обаче се стигне до най-очаквания вариант - майката да бъде обявена за невменяема, то в този случай по искане на следователя и прокурора, съдът може да й наложи принудителни медицински мерки. Последните нямат наказателен характер.
Процедурата по налагането на тези мерки започва по искане на районния прокурор. Предложението се разглежда от районния съд по местоживеенето на лицето. За съдебното заседание се призовава самото лице, родителите и настойникът или попечителят му. Задължително е участието на прокурор и на защитник. На заседанието отново се изслушва заключение на експерт-психиатър. Съдът се произнася с определение. Той може да реши да предаде лицето на близките му, ако те поемат задължение за лекуването му под наблюдение, или пък да го настани в обикновена или специална психиатрична клиника. Шест месеца след настаняването за принудително лечение съдът е длъжен служебно да се се произнесе за продължаването, заменянето или прекратяването му.
Причини за невменяемостта (медицински критерий)
1. Умствена недоразвитост (олигофрения). Това е задържане на умственото развитие, резултат на недоразвитост на мозъка, вследствие повреждане на плода (например след сифилис) или въздействие в детска възраст (например преболедуване на менингит), при които липсват признаци на прогресиране. С оглед степента на слабоумие умственото недоразвитие е:
- идиотия - пълна липса на интелект и на членоразделна реч
- имбецилност - нисък интелект, тежко разстройство на речта, но със способност за придобиване на известни знания
- дебилност - сравнително развита реч, способност за елементарна практическа ориентация, но с неспособност за абстрактно мислене.
Идиотите и имбецилите се считат за невменяеми, докато дебилите поначало са вменяеми.
2. Продължително разстройство на съзнанието (хроническа душевна болест). Тук са шизофренията, параноята, епилепсията, прогресивната парализа, маниакално-депресивната психоза, старческото слабоумие и др. Тук попада и циклофренията - манийно-депресивна психоза. Тя се проявява с болестни пристъпи с двигателна активност, налудности за величие, повишен мисловен процес или пък с двигателна подтиснатост, налудности за вина и греховност, за малоценност. Тези състояния се редуват и повтарят. При нея има манийна фаза, в която има психомоторна възбуда, енергия, неуморност, и депресивна фаза на подтиснатост и меланхолия.
3. Краткотрайно разстройство на съзнанието (временно разстройство на психическата дейност). Тук става дума за поначало преходни и лечими състояния. Тези разстройства могат да се дължат на общи инфекциозни заболявания, на алкохолни или наркотични отравяния, на психическа или физическа травма, на хипнотични въздействия и други подобни. Тук е патологичният афект - временно помрачняване на съзнанието, болестно разстройство, следствие на тежка обида. Той обаче се различава от физиологичния афект.
Някои поставят тук и т.нар. психопатии, които са особености на самата личност, аномалии в темперамента и характера, а не болести, които действат на личността. Поначало психопатите са вменяеми. В много редки случаи могат да обуславят гранични състояния и дори невменяемост.