Двете лобита в царското движение - юридическото и на юпитата от чужбина, си поделиха сферите на влияние в правителството на Симеон Сакскобургготски. Така звучи беглият анализ на оповестения нов кабинет.

"Великденци", които изнесоха на гърба си предизборната кампания на НДСВ и се ползваха с протекциите на княз Кирил, получават ключовите стопански министерства - икономическото, финансите, комуникациите. А юристите взимат силовите - МВР, отбрана, правосъдие.

Интересно е присъствието на двамата червени кметове на Благоевград и Русе - Костадин Паскалев и Димитър Калчев, в кабинета на Симеон II. Макар да нямаше нито една официална среща между НДСВ и БСП, левицата на практика влиза в управлението, макар и срамежливо. Безспорен реверанс към нея е решението на ексмонарха да покани в правителството си двамата авторитетни градоначалници (всеки един с по 2 успешни мандата зад гърба си). Той вероятно иде да покаже, че



царят не обръща ни най-малко внимание на партийните цветове,



а го интересуват само професионалните качества на избраниците му.

В същото време двамата леви министри (единият, Паскалев, дори е и вицепремиер по регионалната политика) поставят в доста многозначителна ситуация БСП. Най-голямата интрига отсега нататък в лявото ще е за това как да се отнасят различните крила към новия кабинет. Позицията им вероятно ще се превърне в ябълка на раздора, защото сред депутатите в момента има привърженици на всички варианти. Едни бленуват за тотален отпор, а други зоват за въздържаност на критиките и за конструктивна комуникация с новата власт.

Истината обаче е, че назначаването на Паскалев и Калчев е комплимент към левицата. Доста грозно би било, ако червените изблъскат грубо подадената им ръка още в самото начало. На БСП като че най-подхожда груповото гласуване "въздържали се" при вота за кабинета във вторник, като същевременно неколцина знакови фигури от Коалиция за България гласуват "за" кабинета.

При прочита на новото правителство се набива на очи и трети прелюбопитен пункт -



никакви президентски хора няма



в него. СДС не е представено дори периферно. При купищата поканени и спрягани съветници на Петър Стоянов, накрая нито един не е намерил място в окончателния състав на МС. Това доказва за пореден път, че сините са избрали позата на яростна опозиция. В нея те ще пребивават до последно, надявайки се на реабилитация и връщане във властта при евентуален провал на Симеон II.

Предполагаше се, че Петър Стоянов би могъл да прояви известна автономност спрямо СДС и да "пусне" в царския кабинет някои свои съветници - като Красимир Ангарски и Румен Христов. Осведомени обаче твърдят, че под диктовката на СДС президентът се е обявил против тяхното приобщаване към управлението на НДСВ. Причината: доста ултимативният упрек от костовистите, че заради неговите игрички (за втори мандат) на сините им се разваля алибито за абсолютна опозиционност. Така Стоянов дал заден.

Към СДС обаче ексмонархът също е направил реверанс - като такъв може да се изтълкува фактът, че в правителството "Сакскобургготски" няма нито един министър с досие (или поне така се твърди). Този жест е адресиран пряко към сините, които поставиха като изрично условие за подкрепата си в кабинета да няма сътрудници на ДС. Най-вероятно обаче това ще е последната стъпка на царя в тази посока. Говори се, че скоро хората му ще прокарат в парламента закон, според който досиетата, останали в опоскания архив на ДС, ще бъдат изгорени.

Вероятно заради това синьо условие ДПС е представено на много ниско ниво в правителството. Доста е показателно, че

Доган не прати за министър някой член на централното си бюро



Коалиционният съюз с ДПС очевидно не е стъпил на здрава почва - това е интрига, която тепърва ще следим.

Още нещо прави впечатление - кабинетът на ексмонарха е (почти) старателно изчистен от хора на групировките. Нито Стоян Денчев (бившият вицепрезидент на "Мултигруп") стана министър на държавната администрация, нито Богомил Бонев (душманинът на мултаците) оглави повторно МВР.

За общо взето положителната оценка на кабинета допринася и обстоятелството, че почти половината от министрите са нови и неособено известни като имена. Това е предимство, защото ги прави защитени от критики поне за известно време. Изключение донякъде отношение прави само вътрешния министър Георги Петканов. Той е "по-захабен" от останалите и спокойно може да се прогнозира, че медиите бързо ще го понесат на пиките си.

Изборът на Соломон Паси за външен министър бе май голямата изненада на уикенда - атлантикът вероятно се е учудил не по-малко от медиите, когато е разбрал, че все пак ще наследи Надежда Михайлова. Няма съмнение, че той е достатъчно компетентен за поста, а на фона на качествата му етническите предразсъдъци не звучат особено сериозно. Изглежда Симеон II ще компенсира лично - чрез силните си арабски контакти - тази "слабост" на министъра си. Паси пък ще трябва да се концентрира усилията си в посока Запад.

Като се тегли чертата, последният извод е, че този кабинет е построен така, че да бъде подменян бързо и лесно. В него няма политически фигури, всеки един може да си иде от властта без колизии и без съпротива - докато дойде времето за отвъртане на следващия бушон.