|
Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. Завършил е история във Великотърновския университет и пак там е доцент по история на Византия и средновековните балкански държави. Автор на около 20 научни труда. От 1 август 1998 г. е председател на Агенцията за българите в чужбина. Женен, с две деца.
------
От 17 до 20 август 2001 г. в Украйна ще се проведе общобългарски събор. За място на срещата е избрано село Мала Перешчепина, Полтавска област, където е погребан хан Кубрат. Инициативата е Николай Габер - българин по произход, лидер на Патриотичната партия в Украйна и депутат в украйнския парламент.
---
- Г-н Павлов, досега имало ли подобен общобългарски събор в чужбина?
- Това е първата подобна проява на големите български общности в чужбина. Участвал съм например в събиране на българите от Централна Европа, но то беше по-малко. Или да речем събора, който бе в Маями - той имаше характер по-скоро на фестивал.
Съборът в Мала Перешчепина наистина е първият по рода си. Още по-радващо е, че той е свързан с една от най-големите фигури в българската история - хан Кубрат. За него у нас не се знае почти нищо. През 1988 г. излезе книгата на немския археолог Йоахим Вернер "Хан Кубрат и съкровището в Мала Перешчепина". За съжаление освен професионалната колегия останалите българи не са наясно с безспорните факти около хан Кубрат.
- Какво не знаят българите за гроба на хан Кубрат?
- През 1912 г. две овчарчета от украинското село Мала Перешчепина попадат на съкровище, докато си играят край дюните край река Ворскла. Разбрали за това, селяните отиват там и изваждат от пясъците множество златни и сребърни предмети, които разделят помежду си. Вестта за откритието достига до Полтава и Киев. В селото пристигат археолози, придружени от жандарми и събират пръснатите находки. Оказало се, че това е голямо съкровище, което влиза в науката под името "Перешчепинско". Само златните предмети тежали над 20 кг, сребърните - над 50 кг. Те били отнесени в столицата Санкт Петербург и предадени на Императорската археологическа комисия, откъдето постъпили в Държавния Ермитаж. Там са и досега. Част от съкровище остава в Полтавския музей и вероятно е била претопена по времето на Сталин.
За щастие най-важните неща, включително скиптърът на Кубрат, неговата владетелска сабя и други инсигнии на властта остават непокътнати в Ермитажа. До 1988 г. е имало предположение, че става дума за прабългарски хан, но Вернер 200 на сто доказва, че това е погребението на Кубрат. Самият Ермитаж прави голямо изследване и потвърждава тези данни през 1997 г.
- Какво друго има в съкровището?
- Има примерно и един цял сервиз, с които са се хранели 21 души. Най-интересно е, че съкровището съдържа християнски символи. Самият Кубрат е бил погребан в ковчег, по християнския обряд и този ковчег е обкован със злато. Върху сабята му има кръстен знак.
- Искате да кажете, че хан Кубрат е приел християнството 2 века преди България?
- В 619 г. заедно със своя чичо Органа той посещава Константинопол, където се покръства. Кубрат живее не по-малко от 10-ина години в Константинопол и то в двореца на император Ираклий. Той е категорично християнин, категорично свързан с византийското влияние. Той е учил в Константинопол.
Впечатляваща в находката е патрицианската златна тока, която тежи 450 грама. Тя е византийска изработка и няма аналог в Европа. Византия изключително рядко е давала патрицианска титла - само на високопоставени владетели и само на християни. Тази титла също е инсигния на власт - дава право на един човек да владее част от света от името на византийския император.
- Как се датира погребението на Кубрат?
- Около 650 година. На практика имаме 1350 години от смъртта на създателя на българската държавност. Като специалист по средновековието аз никога не съм бил някакъв фундаменталист и винаги съм допускал хипотези. Въпреки че Кубрат не е направил държава на гола поляна, основните насоки в бъдещата българска държавност се създават именно от Кубрат. При него имаме категорична проява на българско държавно мислене. В този район има много степни империи - хуните, печенезите, куманите, татарите. Но единствената преживяла през вековете е българската държава.
- Да се върнем към събора. Кой е организатор?
- Организатори са българите от Украйна. Най-вече това е депутатът Николай Габер и членове на асоциацията на българските дружества в Украйна. Самата идея се зароди на Роженския събор миналата година. Той много впечатли нашите хора. Въпреки че ние имаме известни забележки, като цяло изпълни мисията си - да запознае българите помежду им.
Не се притеснявам да кажа, че има гласове против събора в Мала Перешчепина. Винаги в нашите общности има известни търкания, противоречия. Ние все имаме склонност да преувеличаваме тези търкания, да твърдим, че навсякъде българите са разединени, което не е вярно. Воден от подобни мисли, аз съм изцяло зад идеята за събора и мисля, че той ще бъде един път към обединение на различни крила и интереси.
Искам да подчертая нещо друго - българите в бившия Съветски съюз търпят известен процес на възраждане. Това се дължи на по-големия контакт с България, на студентите, които учат тук. Ние като агенция, независимо от мизерните ни ресурси, нищожния бюджет и хилядите бюрократични спънки, които се налага да преодоляваме, сме длъжни да подкрепим тези хора.
- Колко българи се очаква да посетят събора в Украйна?
- Организаторите са издирили много адреси на нашенци в чужбина. Ние помогнахме с още адреси. Идеята е наистина този събор да се превърне в общобългарски.
Не зная колко души ще се съберат. Самото място не е много достъпно. Мала Перешчепина е до Полтава, това е голям град с размерите на Варна, но транспортните връзки са доста трудни. Един българин от Америка сигурно ще дойде до Киев със самолет, но след това ще пътува с бивш съветски влак или с каквото намери. Времето е малко късо и доста хора сигурно вече имат други планове. Не можем да очакваме, че там ще се съберат десетки хиляди хора. Тук по-скоро важен е символът, знакът - че ние уважаваме паметта на Кубрат, неговите завети, че трябва да бъдем единни.
И в крайна сметка важно е да се подчертае, че всички ние сме дошли оттам, където ще се проведе събора - и прабългарите, и славяните. Ние не бива да концентрираме вниманието си само към най-близката, току-що отминала история, както обикновено правим, а да гледаме на нещата наистина глобално. Знаете как други народи все търсят корените си, старата си история. При нас се получават парадоксални ситуация - като човек на хилядолетието да се обявява българин от последното десетилетие. Преди няколко дни чух, че екзарх Йосиф бил по-велик от патриарх Евтимий. Някак си нямаме историческа памет. Няма да забравя - в Преслав през 1993 г. гледаха на Симеон Велики като на кмет на Преслав. Симеон Велики е бил владетел на една държава, която е била много по-велика от днешна България. Същото се получи и на 800-годишнината от въстанието на Петър и Асен - честването мина като местно събитие. Понеже не е в София. Добре, но държавата на Петър и Асен, на Иван Асен II е нещо много по-голямо от софийска България. Не трябва да изпадаме нито в нихилизъм, нито в нещо обратно - трябва да намерим баланса. И да имаме съзнанието за приемственост. Когато Петър и Асен вдигат въстанието в Търново, те не казват, че правят нова държава, а че възстановяват България. Калоян пише на папата и обяснява, че прародители са му Симеон, Петър и Самуил. В 12-и век българите са помнели Аспарух и са го считали за епически герой. Ние сме длъжни да се връщаме към тази памет. Колкото и предизвикателно да звучи - да празнуваме дати като 2 май - датата на смъртта на Св. Княз Борис-Михаил, да не се ограничаваме само в Ботев и Левски. Нашата история е много по-дълбока.
- Как ще бъде представена на събора българската държава?
- Покани са отправени до всички български официални институции - президента, министър-председателя - и Иван Костов, и Н.В. Симеон II, председателя на парламента Огнян Герджиков. Покани са получили десетки български учени. Предвидени са няколко тематични кръгли маси - "Езикът на българите в Украйна в устна и писмена форма", "Златни врата: България - Украйна. Културни диалози", "Българите в историята на украинските земи". Ще има изпълнители от България. На 19 август на мястото, където е погребан хан Кубрат, тържествено ще бъдат положени основите на храмов комплекс. В тях ще бъдат вградени по един камък от старите български столици.
Стефан Намлиев - един от нашите активисти в Приазовието - една от най-забравените български общности, има идея да се постави паметник и във Вознесенка. Там има една крепост, на левия бряг на Днепър, където според някои учени е погребан Аспарух. Аз не съм склонен да приема това, но няма значение - там наистина е погребан виден прабългарски вожд. Би могъл да е погребан и Аспарух. Знаем, че той е загинал в бой с измалтяните "на север от Дунав", а в средновековието понятието "на север от Дунав" означава на практика до Крим.
- Агенцията с какво помага за организиране на събора?
- Не че се оправдавам, но Агенцията е в много тежко финансово състояние, с изключително нисък бюджет. Не може със средства, които са 2 пъти по-малко от парите на комисията за досиета да се работи с българите по цял свят. Нямам нищо против комисията по досиетата, но има редица държавни структури, които нямат глобални задачи като нашата, а имат много повече средства.
- Какво очаква агенцията от новия парламент?
- Много неща не бяха свършени. Ние разчитаме много на закона за българите извън България. Законът бе приет на 3 април 2000 г. Две години преди това бе гласуван на първо четене, което показва, че не се е гледало много сериозно на него. По силата на този закон трябва да има Национален съвет на българите. Той трябва да се избере от парламента, но досега това не стана.