:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,279,913
Активни 159
Страници 31,149
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Българи от цял свят се събират край гроба на хан Кубрат

Създателят на нашата държавност е бил християнин, а Византия го е признала за владетел, казва Пламен Павлов, историк и шеф на Агенцията за българите в чужбина
Снимка: Радила Радилова
Визитка

Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. Завършил е история във Великотърновския университет и пак там е доцент по история на Византия и средновековните балкански държави. Автор на около 20 научни труда. От 1 август 1998 г. е председател на Агенцията за българите в чужбина. Женен, с две деца.



------

От 17 до 20 август 2001 г. в Украйна ще се проведе общобългарски събор. За място на срещата е избрано село Мала Перешчепина, Полтавска област, където е погребан хан Кубрат. Инициативата е Николай Габер - българин по произход, лидер на Патриотичната партия в Украйна и депутат в украйнския парламент.

---



- Г-н Павлов, досега имало ли подобен общобългарски събор в чужбина?

- Това е първата подобна проява на големите български общности в чужбина. Участвал съм например в събиране на българите от Централна Европа, но то беше по-малко. Или да речем събора, който бе в Маями - той имаше характер по-скоро на фестивал.

Съборът в Мала Перешчепина наистина е първият по рода си. Още по-радващо е, че той е свързан с една от най-големите фигури в българската история - хан Кубрат. За него у нас не се знае почти нищо. През 1988 г. излезе книгата на немския археолог Йоахим Вернер "Хан Кубрат и съкровището в Мала Перешчепина". За съжаление освен професионалната колегия останалите българи не са наясно с безспорните факти около хан Кубрат.

- Какво не знаят българите за гроба на хан Кубрат?

- През 1912 г. две овчарчета от украинското село Мала Перешчепина попадат на съкровище, докато си играят край дюните край река Ворскла. Разбрали за това, селяните отиват там и изваждат от пясъците множество златни и сребърни предмети, които разделят помежду си. Вестта за откритието достига до Полтава и Киев. В селото пристигат археолози, придружени от жандарми и събират пръснатите находки. Оказало се, че това е голямо съкровище, което влиза в науката под името "Перешчепинско". Само златните предмети тежали над 20 кг, сребърните - над 50 кг. Те били отнесени в столицата Санкт Петербург и предадени на Императорската археологическа комисия, откъдето постъпили в Държавния Ермитаж. Там са и досега. Част от съкровище остава в Полтавския музей и вероятно е била претопена по времето на Сталин.

За щастие най-важните неща, включително скиптърът на Кубрат, неговата владетелска сабя и други инсигнии на властта остават непокътнати в Ермитажа. До 1988 г. е имало предположение, че става дума за прабългарски хан, но Вернер 200 на сто доказва, че това е погребението на Кубрат. Самият Ермитаж прави голямо изследване и потвърждава тези данни през 1997 г.

- Какво друго има в съкровището?

- Има примерно и един цял сервиз, с които са се хранели 21 души. Най-интересно е, че съкровището съдържа християнски символи. Самият Кубрат е бил погребан в ковчег, по християнския обряд и този ковчег е обкован със злато. Върху сабята му има кръстен знак.

- Искате да кажете, че хан Кубрат е приел християнството 2 века преди България?

- В 619 г. заедно със своя чичо Органа той посещава Константинопол, където се покръства. Кубрат живее не по-малко от 10-ина години в Константинопол и то в двореца на император Ираклий. Той е категорично християнин, категорично свързан с византийското влияние. Той е учил в Константинопол.

Впечатляваща в находката е патрицианската златна тока, която тежи 450 грама. Тя е византийска изработка и няма аналог в Европа. Византия изключително рядко е давала патрицианска титла - само на високопоставени владетели и само на християни. Тази титла също е инсигния на власт - дава право на един човек да владее част от света от името на византийския император.

- Как се датира погребението на Кубрат?

- Около 650 година. На практика имаме 1350 години от смъртта на създателя на българската държавност. Като специалист по средновековието аз никога не съм бил някакъв фундаменталист и винаги съм допускал хипотези. Въпреки че Кубрат не е направил държава на гола поляна, основните насоки в бъдещата българска държавност се създават именно от Кубрат. При него имаме категорична проява на българско държавно мислене. В този район има много степни империи - хуните, печенезите, куманите, татарите. Но единствената преживяла през вековете е българската държава.

- Да се върнем към събора. Кой е организатор?

- Организатори са българите от Украйна. Най-вече това е депутатът Николай Габер и членове на асоциацията на българските дружества в Украйна. Самата идея се зароди на Роженския събор миналата година. Той много впечатли нашите хора. Въпреки че ние имаме известни забележки, като цяло изпълни мисията си - да запознае българите помежду им.

Не се притеснявам да кажа, че има гласове против събора в Мала Перешчепина. Винаги в нашите общности има известни търкания, противоречия. Ние все имаме склонност да преувеличаваме тези търкания, да твърдим, че навсякъде българите са разединени, което не е вярно. Воден от подобни мисли, аз съм изцяло зад идеята за събора и мисля, че той ще бъде един път към обединение на различни крила и интереси.

Искам да подчертая нещо друго - българите в бившия Съветски съюз търпят известен процес на възраждане. Това се дължи на по-големия контакт с България, на студентите, които учат тук. Ние като агенция, независимо от мизерните ни ресурси, нищожния бюджет и хилядите бюрократични спънки, които се налага да преодоляваме, сме длъжни да подкрепим тези хора.

- Колко българи се очаква да посетят събора в Украйна?

- Организаторите са издирили много адреси на нашенци в чужбина. Ние помогнахме с още адреси. Идеята е наистина този събор да се превърне в общобългарски.

Не зная колко души ще се съберат. Самото място не е много достъпно. Мала Перешчепина е до Полтава, това е голям град с размерите на Варна, но транспортните връзки са доста трудни. Един българин от Америка сигурно ще дойде до Киев със самолет, но след това ще пътува с бивш съветски влак или с каквото намери. Времето е малко късо и доста хора сигурно вече имат други планове. Не можем да очакваме, че там ще се съберат десетки хиляди хора. Тук по-скоро важен е символът, знакът - че ние уважаваме паметта на Кубрат, неговите завети, че трябва да бъдем единни.

И в крайна сметка важно е да се подчертае, че всички ние сме дошли оттам, където ще се проведе събора - и прабългарите, и славяните. Ние не бива да концентрираме вниманието си само към най-близката, току-що отминала история, както обикновено правим, а да гледаме на нещата наистина глобално. Знаете как други народи все търсят корените си, старата си история. При нас се получават парадоксални ситуация - като човек на хилядолетието да се обявява българин от последното десетилетие. Преди няколко дни чух, че екзарх Йосиф бил по-велик от патриарх Евтимий. Някак си нямаме историческа памет. Няма да забравя - в Преслав през 1993 г. гледаха на Симеон Велики като на кмет на Преслав. Симеон Велики е бил владетел на една държава, която е била много по-велика от днешна България. Същото се получи и на 800-годишнината от въстанието на Петър и Асен - честването мина като местно събитие. Понеже не е в София. Добре, но държавата на Петър и Асен, на Иван Асен II е нещо много по-голямо от софийска България. Не трябва да изпадаме нито в нихилизъм, нито в нещо обратно - трябва да намерим баланса. И да имаме съзнанието за приемственост. Когато Петър и Асен вдигат въстанието в Търново, те не казват, че правят нова държава, а че възстановяват България. Калоян пише на папата и обяснява, че прародители са му Симеон, Петър и Самуил. В 12-и век българите са помнели Аспарух и са го считали за епически герой. Ние сме длъжни да се връщаме към тази памет. Колкото и предизвикателно да звучи - да празнуваме дати като 2 май - датата на смъртта на Св. Княз Борис-Михаил, да не се ограничаваме само в Ботев и Левски. Нашата история е много по-дълбока.

- Как ще бъде представена на събора българската държава?

- Покани са отправени до всички български официални институции - президента, министър-председателя - и Иван Костов, и Н.В. Симеон II, председателя на парламента Огнян Герджиков. Покани са получили десетки български учени. Предвидени са няколко тематични кръгли маси - "Езикът на българите в Украйна в устна и писмена форма", "Златни врата: България - Украйна. Културни диалози", "Българите в историята на украинските земи". Ще има изпълнители от България. На 19 август на мястото, където е погребан хан Кубрат, тържествено ще бъдат положени основите на храмов комплекс. В тях ще бъдат вградени по един камък от старите български столици.

Стефан Намлиев - един от нашите активисти в Приазовието - една от най-забравените български общности, има идея да се постави паметник и във Вознесенка. Там има една крепост, на левия бряг на Днепър, където според някои учени е погребан Аспарух. Аз не съм склонен да приема това, но няма значение - там наистина е погребан виден прабългарски вожд. Би могъл да е погребан и Аспарух. Знаем, че той е загинал в бой с измалтяните "на север от Дунав", а в средновековието понятието "на север от Дунав" означава на практика до Крим.

- Агенцията с какво помага за организиране на събора?

- Не че се оправдавам, но Агенцията е в много тежко финансово състояние, с изключително нисък бюджет. Не може със средства, които са 2 пъти по-малко от парите на комисията за досиета да се работи с българите по цял свят. Нямам нищо против комисията по досиетата, но има редица държавни структури, които нямат глобални задачи като нашата, а имат много повече средства.

- Какво очаква агенцията от новия парламент?

- Много неща не бяха свършени. Ние разчитаме много на закона за българите извън България. Законът бе приет на 3 април 2000 г. Две години преди това бе гласуван на първо четене, което показва, че не се е гледало много сериозно на него. По силата на този закон трябва да има Национален съвет на българите. Той трябва да се избере от парламента, но досега това не стана.
6322
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД