:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,480,462
Активни 81
Страници 17,670
За един ден 1,302,066
Козът на Путин

Западът нервен от руско-китайската интимност

Москва и Пекин може да сложат ръка върху петрола на Централна Азия
Руският президент Владимир Путин отиде на срещата на Г-8 в Генуа със сериозен коз - подписания на 16 юли в Кремъл нов 20-годишен договор за дружба и сътрудничество между Русия и Китай. Знакът беше повече от ясен - Западът трябваше да схване, че Москва има мощен алтернативен партньор. И да внимава и с нея, и с Пекин.

"Завинаги приятели и никога врагове". Тази есенция на договора, скрепен с братска прегръдка от президентите на двете страни Владимир Путин и Цзян Цзъмин, стресна западните наблюдатели. Притесни ги и съпътстващата договора декларация, която се обяви за "многополюсен свят" и разкритикува американската програма за национална противоракетна отбрана.

Това се прие като оспорване на световното лидерство на САЩ и като зараждане на мощен военен съюз в противовес на Вашингтон. Според руското електронно издание "Газета" "съвсем очевидно е, че Русия и Китай ще са



потенциална заплаха за НАТО".



Подкрепа на тази теза Западът съзря в посещението на Цзян във волгоградския военен завод "Барикада", който доставя за Китай пускови установки за зенитно-ракетния комплекс "Щил" на ескадрените миноносци.

Страхът от военен съюз между Москва и Пекин обаче е само едната, и то главно пропагандната причина за нервността на Запада. По-сериозната идва от тяхната амбиция да диктуват правилата в богатата на петрол Централна Азия и да пресекат американските апетити към нея. Русия и Китай си имат и механизъм за това - Шанхайската организация за сътрудничество, която от "петорка" скоро стана "шесторка" след приемането на Узбекистан. Там влизат още Казахстан, Киргизстан, Таджикистан. С една дума - "Пътят на коприната", който през последните години стана



"Пътят на петрола и газа".



За Казахстан например се прогнозира, че до 2010 г. ще стане един от петте най-големи производители на петрол в света. И САЩ предвидливо вече са най-големият външен инвеститор в неговата петролна и газова промишленост. Пак от Вашингтон за Казахстан, Киргизстан и Узбекистан дойдоха милиони долари военна помощ с цел "подпомагане на политическата и икономическата стабилност в Централна Азия".

Това навлизане в "задния двор" на бившия СССР, естествено, крайно дразни Москва, която все още държи 10 000-на армия в Таджикистан, за да пази границата му с Афганистан. И съюзът й с Пекин за



париране на американското проникване



в района е съвсем логичен.

Китай е силно заинтересован от дружбата с Русия и с оглед опазването от евентуални ислямски безредици на своя северозападен Синцзян-уйгурски автономен район, където се надигат мюсюлмански радикали, поощрявани от Афганистан.

Тесните икономически връзки с Русия и Централна Азия помагат и за развитие на бедните западни райони на Китай, които силно изостават от процъфтяващите Юг и Изток. Съвсем логично на 17 юли - ден след подписването на договора за дружба, в Москва бе сключено и руско-китайско споразумение за строеж на 1700-километров петролопровод от сибирския град Ангарск до китайския Дарин.

Към всичко това следва да се добави и набиращото сила сред руската администрация движение на "евразийците", които смятат, че Русия може да си върне старата мощ само в съюз с Китай и в противовес на САЩ.
438
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД