|
Това бе първата смърт откак през 1999 г. в Сиатъл светът откри антиглобалисткото движение. Тя моментално смени жанра му от политекзотика на политдрама. Жертвата - италианецът Карло Джулиани, вече е обречен да стане мъченик и символ. Мъченик на бунта срещу диктата на силата. Символ на единението на "малките и слабите" срещу "големите и силните".
Убийството на младежа остави в сянка не само благотворителните напъни на лидерите от Г-8, опитали се да се докарат като приятели на бедните покрай нарочно поканените на срещата африкански водачи. Тази смърт омаловажи и различията между самите противници на глобализацията, само една малка част от които си падат по улични боеве. Много по-многобройните привърженици на мирните протести възроптаха до един срещу полицейското насилие, което не подбираше върху кого да се стовари.
Италианската телевизия РАИ 1 още вечерта в петък даде думата на водач на мирно шествие в Генуа, който каза, че 5 куршума са били изстреляни по негови хора от полицаи без никаква причина. И попита: защо?
Друг участник в същото предаване прекъсна бурна дискусия между лидера на италианските комунисти Фаусто Бертиноти и десния вицепремиер Джанфранко Фини, които се скараха ултралеви или ултрадесни са палели, трошали и предизвикали стрелбата "на месо" в Генуа. Репликата, която ги прекъсна, бе кратка: "Няма значение дали убитият младеж е бил ляв или десен".
Има значение, че е мъртъв
Тезата би могла да се развие още. Няма значение дали жертвата е антиглобалист или полицай. Има значение излялото се на улицата насилие. Сред ранените в Генуа половината бяха униформени, а точно преди срещата на Г-8 бомба осакати млад полицай. Затова колегите му бяха особено настървени не просто да бият, а да пребиват. Стрелялият по загиналия Джулиани 20-годишен карабинер, когото сега ще съдят за умишлено убийство, също е жертва на тази засмукваща спирала. От Сиатъл до Генуа тя събра толкова много напрежение, че нямаше как да не се стигне до трагедия.
Не обаче хулиганстващите екстремисти са в основата й, а онзи
диктат на силата, наложен от "големите" като норма
в международните отношения през последните години. Бунтът в Сиатъл избухна през 1999 г. Но пак през 1999 г. НАТО изсипа бомби срещу Югославия. Къде насилието бе по-безпардонно?
В свят, в който най-мощната държава обявява, че ще държи в подчинение антипатичните й страни с космическа ракетна система, няма място за потрес, когато в отговор по витрините на "Макдоналдс" хвърчат павета. Моделът е спуснат "отгоре". "Отдолу" просто връщат топката с подръчни средства.
В деня след смъртта на младия Джулиани на лобното му място бе оставен надпис: "Няма мир. Няма справедливост". А протестното шествие носеше още по-директен плакат послание към онези, заради които стана всичко това: "Вие сте 8 - ние сме 6 милиарда".
Медиите веднага започнаха да питат - нужни ли са изобщо тези срещи на Г-8? Те и без това не могат да решат нито един проблем. Всяка от 8-те сили си има особено мнение поне по дискутираните въпроси. Общи решения практически е невъзможно да бъдат изпълнени. Особено сега, в Генуа, на фона на трагедията отвън, кой би могъл да се развълнува от красивите приказки в Палацо Дукале за "здравите основи на световната икономика", които били "солидна база за нов растеж в дългосрочен план"? На кого му пука от празните пожелания към Световната търговска организация "да се вземат под внимание приоритетите на развиващите се страни", след като веднага се добавя, че "не се предвижда ново съкращаване или опрощаване на дълговете" на бедните държави, за което настояваха протестиращите отвън?
В най-небрано лозе сред гостите в Палацо дукале
се оказа руският президент Владимир Путин. Той дойде в Генуа с две амбиции. Първо, да наложи Русия като равностоен партньор в Г-8. И второ, да извоюва съобразяване с позициите й главно по Договора за противоракетната отбрана, подсилени със силно изнервящия Запада руско-китайски 20-годишен договор за дружба и сътрудничество.
Москва имаше и още една, неизказвана официално мечта - покрай тезата си за "многополюсен свят" да се хареса и на антиглобалистите. Но ако първите две просто потънаха в мъглата от сълзотворния газ отвън, третата направо бе разстреляна заедно с младия Джулиани. Защото не може хем да си шепнеш другарски на ушенце с Джордж Буш, хем да се правиш на защитник на бедните и онеправданите. Не може хем да се обявяваш за борец срещу тероризма в Чечения, хем да очакваш, че ще си симпатичен на младежи със знамена, по които се вее ликът на Че Гевара.
Разбира се, срещи на "големите" не може да няма. Светът ще е прекалено несигурно място за живеене, ако те спрат да си контактуват. Но може би просто трябва да спрат да си вярват, че всичко в него зависи само от тях. Както в Генуа им бе напомнено, те са само 8. Останалите сме 6 милиарда.
|
|
