:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,480,195
Активни 100
Страници 17,403
За един ден 1,302,066
Мераци

Ще разхлабят ли примката около врата на банкерите

Отговорни фактори от царското движение лобират да отпадне наказателната отговорност за раздаването на необезпечени и невърнати по-късно кредити
Снимка: Борислав Николов
Въпреки привидния хаос, който властва в НДСВ, царските юристи се оказаха изненадващо единодушни по един въпрос. Почти едновременно един от лидерите на юридическия екип Георги Петканов и зам.-председателката на парламента Камелия Касабова лансираха идеята за отпадането на наказателната отговорност на банкерите, дали необезпечени кредити, които по-късно не са били върнати.

На въпрос какво точно куца в Наказателния кодекс, професорът по финансово и данъчно право Петканов посочи не абсурдите в документа или сбърканата наказателна политика изобщо, а именно текста, който предвижда затвор за банкерите.

"Банкерите са стресирани. Има страх да се кредитира. Как е възможно в нормална демократична страна да се наказва банкер, отпуснал необезпечен кредит? Отговорността трябва да търсят акционерите на банката", обяви и Касабова, която е бивш главен юристконсулт на фалиралата преди години Минералбанк и бивш главен секретар на Асоциацията на търговските банки. Тя лансира и идеята, че отговорността на такива банкери трябва да бъде гражданско-правна, но не уточни точно каква. Касабова не отговори и на въпроса дали ако въпросният текст бъде махнат, финансовите институции ще дават повече кредити. "Това е работа на банките и банкерите", отсече зам.-председателката на парламента.

Разбира се, Касабова обвърза въпросните изменения с цялостен пакет от промени в законодателството, които



да подпомогнат работата на банкерите с длъжниците



- ще се се съкратят процесуални срокове за принудително изпълнение спрямо неизрядните платци на кредитни институции, ще се улесни процедурата за изпълнение, когато за обезпечения са оставени ценни книги и дружествени дялове.

Идеите на царските юристи безспорно ще предизвикат дискусия в обществото. От една страна, все още са живи спомените за множеството фалирали банки, завлекли парите на стотици хиляди вложители, за разкрития за раздавани напълно необезпечени и невърнати кредити за повече от 1 млрд.долара, за десетките кредитни милионери, продължаващи да си живеят спокойно и на широко.

От друга страна, текстовете в Наказателния кодекс, свързани с банкерите, които бяха приети в средата на 1997 г., безспорно



имаха превантивен и чисто популистки характер.



Спорните текстове бяха една от първите стъпки на управляващото мнозинство от СДС. Те бяха насочени срещу доказаното по онова време напълно безконтролно раздаване на кредити, за които е било очевидно, че не могат да бъдат върнати, както и срещу неочаквани банкови фалити.

Какво предвиждат те? Според НК длъжностно лице, което е разрешило отпускането на кредит без надлежно обезпечение и парите не са били върнати, се наказва със затвор от 1 до 10 години. Затвор заплашва и всички служители, които по закон са длъжни да уведомят БНБ, ако дадена банка изпадне в неплатежоспособност, но не са го сторили. Същото наказание е предвидено и за банкерите, които са разрешили кредити при облекчени условия, въпреки че са знаели, че предоставените им сведения са неверни.

Тези мерки обаче не постигнаха целта си. Най-вече, защото принципите на наказателното право не позволяваха те да се приложат със задна дата и скандалните случаи от преди 1997 г. останаха извън обсега им. Освен това законодателните промени бяха



част от една шумна кампания срещу банковото съсловие



изобщо и от битката срещу съдебната власт в частност. Премиерът Костов всеки ден оправяше емоционални призиви към съдебната власт от рода на: "Искам си парите", "Банкери в затвора", "Къде са делата", "Цялото общество чака", "На страната са необходими пари, не може откраднатите от кредитните милионери 2,5 млрд. марки да са изхарчени, не може да има безнаказани престъпления" и т.н. Нямаше начин това да не се върне като бумеранг срещу инициаторите си. Най-видният резултат бе, че действащите банкери така се "стегнаха", че престанаха да дават не само необезпечени, но и кредити изобщо. Това беше техният безмълвен протест срещу властта.

Разбира се, Иван Костов беше прав, че много от т.нар. банкери, които през последните 8 години източиха държавата, трябваше да отидат в затвора и да върнат поне част от заграбеното. Не може да се спори и с факта, че съдебната система е мудна и не направи почти нищо, за да вкара в затвора големите икономически измамници.

Въпросът обаче има и друга страна. Костов така и не призна, че



МВР и спецслужбите се провалиха в събирането на доказателства



срещу щедрите банкери и кредитните милионери. Години наред нямаше пари за най-обикновени съдебно-счетоводни експертизи, не беше направено необходимото за ефективно принудително изпълнение срещу големите длъжници. Дори не бяха казани имената на магистратите, за които се твърдеше, че има данни как съвсем съзнателно са забавяли процесите срещу банкери и кредитни милионери. Не бяха предприети и законодателни мерки, които да позволят да се върне почти част от отмъкнатото от разни бивши сервитьори, крупиета, милиционери и кой знае още какви "спецове", които продължават да се разхождат необезпокоявани из Карибите, САЩ или Западна Европа.

Има и още нещо. Иван Костов така и не призна, че именно в периода, когато бе финансов министър - 1991-92 г., беше генерирана банковата престъпност. Тогава се приватизираха държавни банки и се теглеха безразборно кредити от ДСК, които бяха използвани по-късно за уставен капитал за създаването на частни банки. Точно тогава стартира създаването на "кухите банкови структури", които започнаха да гърмят през 1995-1996 г., и бе позволено на всякакви хора да станат шефове на кредитни институции.

Да не говорим, че ако кредитите, отпускани през последните 4 години, доброволно или не съвсем, за купищата приватизационни сделки с РМД-та, не бъдат върнати, това може да завлече и някои от проспериращите по времето на СДС банки и скоро да се стигне до нова финансова криза.

Идеите на царските юристи обаче също могат



да бъдат подложени на сериозна критика.



На пръв поглед те са прави, че текстът, предвиждащ наказателна отговорност за банкерите, раздаващи необезпечени кредити, може спокойно да отпадне. Има достатъчно други разпоредби, които могат да бъдат използвани в такива случаи - за безстопанственост, за документна измама, за длъжностно присвояване, за престъпление по служба, за обсебване.

В същото време обаче спорният текст предвижда затвор за банкери, които дават кредити, необезпечени по надлежен ред и по-късно невърнати. Или казано с други думи - за да се стигне до присъда, трябва да са налице и двете условия едновременно - хем да няма обезпечения, хем парите да не са върнати в срок. Няма логика да се премахва текст, който има превантивна функция. Достатъчно е в банковото право да се изясни терминът "надлежно обезпечение". Още повече, че евентуалното премахване на разпоредбата не се обвързва с отпушването на кредитирането, а само със спокойствието на банкерите.

Горчивият опит досега показва, че всяко недобре обмислено действие във финансовото законодателство може да има непредвидими последствия. От една страна, безспорно трябва да се отпусне примката около врата на банкерите, защото без гъвкаво кредитиране икономиката няма да живне. От друга обаче, ако се прекали с мярката, някои финансисти отново могат да злоупотребят с поверените им пари. А този филм вече сме го гледали и определено не ни хареса.

Голямото източване

От 1991 г. България се тресе от банкови афери, които в нормалните държави свалят ако не правителства, то поне управители на централни банки. У нас обаче нищо подобно не се случва. Години наред само вестниците пишеха за скандални действия. Но дори и те спряха, след приемането на закона за банките, който предвижда глоби от десетки хиляди лева за разпространение на обстоятелства, уронващи доброто име на дадена банка.

Генезисът на банковите афери започна от 1987 г. нататък. Правителствата вземат решения за учредяването на множество банки, а УС на БНБ е давал право до 80% от акциите им да се продават на външни за системата лица и организации. През ноември 1993 г. БНБ написа "Информация за промените в размера на държавното участие в търговските банки след тяхното учредяване", която стана известна като "Бялата книга". Писанието прави дисекция на учредяването на банките от 1987 г. до януари 1991 г. Според него до началото на 1991 г. са продадени акции на номинална стойност около 243 млн. лв., 118 млн. лв. от които са купени от частни лица. В документа се отбеляза, че опити за скрита приватизация чрез издаване на нови акции са правени в Кристалбанк, Добруджанска банка, БЗК, Туристспортбанк, Бизнесбанк, Балканбанк. Все банки, които 6-7 години по-късно бяха обявени в несъстоятелност.

През 1991 г. някои от т.нар. големи икономически групировки изпомпаха милиони от ДСК, с които си учредиха собствени банки. През 1992-93 г. следствието вече предупреждаваше за огромните далавери, които се вършат в банковата система. Следователите питаха публично защо толкова спокойно депутатите приемат отчетите на БНБ без да се усъмнят дори малко в данните, посочени в тях. "В банковата система се извършват драстични нарушения - неправомерно раздаване на кредити и боравене с парите на обикновените вложители, престъпен износ на капитали", твърдеше през 1993 г. следствието. От там обясниха, че години наред са молили БНБ и парламента да им разреши да надникнат във валутния резерв на държавата, за да покажат как само с телефонно обаждане се предоставят кредити от този резерв на банки. БНБ и НС обаче категорично са отказвали.

По-късно през годините последователно бяха образувани следствени дела за всички фалирали банки. Беше задържан шеф от БНБ, който уреждал кредити за над 2 млн. долара. "Банков надзор" и контраразузнаването влязоха в ДСК. Бяха извадени потресаващи данни за износ на капитали от държавни и частни банки в чували, тежащи 2811 кг. Сметната палата и икономическа полиция започнаха масирани проверки в БНБ. Правосъден министър обясняваше, че в архива на бившата външнотърговска банка се крият данни за изнасяне на милиарди долари от България. И нищо. Нито една присъда, нито един шеф на фалирала банка или кредитен милионер в затвора.
617
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД