В конституцията пише, че здравеопазването е безплатно и достъпно за всички граждани на Република България. В Закона за здравното осигуряване пише, че гражданите плащат на лекаря и на болницата само потребителска такса, която е процент от минималната работна заплата.

Каквото пише - пише. А гражданите отдавна смятат, че ако искаш да останеш жив и здрав, е най-добре за доктор да си плащаш.

57% от хората, които са имали нужда от медицинска помощ, са се уверили, че



ако нямат пари, просто ще ги оставят да умрат на улицата!



Това сочат данните от представително изследване за здравеопазването и социалните неравенства, проведено от фондация "Фридрих Еберт" и Социалдемократическия институт. Анкетирани са близо 4000 пациенти и лекари от декември 2000 г. до април 2001 г.

Според проучването половината от българите нямат достъп до реална здравна помощ. Когато им се наложи да я търсят, те сблъскват с редица пречки, които ги поставят пред дилемата да се откажат от нужното лечение или да си платят, въпреки че си внасят данъците и здравните осигуровки.

Доказателство са няколко фрапиращи данни. 700-800 хиляди българи нямат личен лекар по една или друга причина. Те автоматично остават извън системата - не се имунизират, нямат право на безплатен преглед, направление към специалист или болница, ако имат нужда.

8,2% от хората, които имат личен лекар, обаче твърдят, че са си платили, когато им се е наложило да го потърсят.

Процентът на пациентите, които са си бъркали в джоба, когато им се е наложило да търсят специалист, обаче рязко скача - 40,9%.

Още по-впечатляващо е положението при хората, които са лежали в болница - на практика всички те нещо са плащали. 20% - преди да влязат, за да си направят изследвания или за да получат направление за добро лечебно заведение, където ще ги церят без пари. Останалите



80% са плащали в самата болница.



Основно за лекарства и консумативи - 60%. На лекарите за самата операция - 16.9%. А 6.5% - за да ги приемат изобщо, което вече си е чиста корупция.

Тези хора обаче са щастливци - те все пак са получили някакво лечение.

В анкетата специално са разпитани 400 човека, които са имали нужда да постъпят в болница. 68% са били приети. Но 32% изобщо не са успели да влязат в лечебно заведение! 80% от тях обясняват това с факта, че не са имали пари да платят толкова, колкото са им искали, някъде по пътя "преглед - специалист - изследвания - болница".

Социолозите са изчислили, че за лекарски услуги и лекарства



всеки българин харчи средно 99.51 лв.



за година. В сумата не се включват парите за здравните вноски и за данъците, част от които бюджетът преразпределя за здравеопазване.

Излиза, че цялото население за 2001 г. плаща за здраве от джоба си 794 млн. лв. - за лекарства, изследвания, лекарски услуги. Още 1,193 млрд. лв. се дават от здравната каса и от държавния бюджет. Така 40% от харчовете за здравеопазване гражданите покриват от джоба си, а 60% покрива държавата, която предварително е събрала парите от налози и здравни вноски. В Европа цифрите са доста по-различни. В Англия държавата покрива 79% от разходите, а населението - 21%, в Германия, Италия и Ирландия съотношението е почти същото. В Испания държавата плаща 88% от всичко.

От коя част от българите може да си позволи да харчи лични пари, за да се лекува? Според данните за достъп до здравни услуги социолозите са разделили българите на 4 социални групи.

5% за свръхбогати. Те могат да си позволят да платят всяка здравна помощ, от която имат нужда - от мерене на кръвно до сърдечна операция. Общо мултибогатите дават по 200 млн. лв. годишно за здравето си.

Други 45% имат реален достъп до здравни услуги. Това ще рече, че не могат да си позволят пластична операция, но са в състояние да платят за изследвания, за преглед в частен лекарски кабинет (например защото пред вратата на личния им доктор има километрична опашка) и рушвет в болница. Общо те дават около 800 млн. лв. извън данъците и осигуровките си.



40% от населението има формален достъп до здравеопазване.



Те разчитат само на осигуреното от държавата. Те са хората, които отиват на лекар, защото имат грип, но после не могат да отделят пари за антибиотици. Или хора от село, които дори и да имат личен лекар, не могат да си платят пътя до областния град, а там трябва идат на лечение или изследвания.

10% са т. нар. "гето". За тях здравна система не съществува.

За разслоението има няколко причини. Едната е, че на всяко стъпало на общественото здравеопазване има "филтър". Той е породен от административни и бюрократични спънки, от липса на транспорт и на пари. Например, за да иде на гинеколог, една жена трябва задължително да мине през опашката пред кабинета на личния си лекар, само и само за да й даде той направление. Ако се наложат изследвания - пак се плаща. За лекарствата - също.

Така се получава механизмът на отложеното лечение при половината от гражданите, обяснява социологът Андрей Райчев. Според него това е дефект на прехода от една здравна система към друга. А окончателният ефект е, че всички плащат данъци и осигуровки, но едните получават услуга, а другите - не.

Резултат от реформата ще е изправянето на забогателите лекари срещу бедни пациенти, защото реформата е заложила принципа "услуга срещу пари" при взаимоотношенията лекар-пациент. Това го няма никъде по света, пазарният принцип е изваден от отношенията между лекари и пациенти, твърди Райчев.

Третият резултат е направо подсъден - децата също вече нямат реален достъп до здравеопазване благодарение на ликвидирането на училищните лекари и зъболекари. Така освен че бъдещето на нацията е лишено от бърз достъп до педиатър, се получават и бели петна в имунизациите. Доказателство са все по-често избухващите епидемии - менингит, детски паралич, туберкулоза.

Трябва да се има предвид, че изследването е правено преди да влязат в сила новите райони за лечение в болница. Те също силно ограничават достъпа до лечение и във все повече болници ще трябва вече абсолютно регламентирано да се плаща за прием и лечение.

Предстои съкращаване на болнични легла. Това ще е още един удар по реалния достъп на хората до здравни услуги. Това ще образува опашка от чакащи за прием, обясни социологът Кольо Колев. Той и колегите му са пресметнали, че ако у нас останат 20 хиляди болнични легла, то всяко едно ще се използва средно по 772 дни в годината. Т.е.



за 2 години за 1 легло ще натрупат 1200 чакащи пациенти,



а всяка следваща година опашката ще се увеличава с още 500 души. Естествено, тези, които не могат да си платят, просто умират, докато чакат. В момента тази тенденция има реален израз при сърдечно болните. Едва 25% от нуждаещите се стигат до операция в едни от трите специализирани центъра за лечение на сърдечно-съдови болести. Останалите или се отказват, или плащат, или умират.

При тази тенденция на финала половината население ще има по един личен лекар, който в общи линии разполага с едни голи ръце, плюс възможност да повика "Бърза помощ", когато вече е късно, обобщи мрачните данни Колев.

Като се има предвид, че данните за социалното неравенство в образованието са почти идентични - половината от децата нямат достъп до обучение по компютърна грамотност и чужди езици, генералният извод е следният: Ако влезем в Европа, там ще се конкурираме с другите страни с нискообразована работна ръка с развалени зъби, влошено зрение и гръбначни изкривявания, заключи Андрей Райчев.

"Ще предоставим доклада си за достъпа на българите до здравеопазване на новия министър с молба моментално да се промени хода на здравната реформа. Ние не сме против това да има реформа, а против принципите, които гради тя сега", обясни Андрей Бунджулов, един от авторите на изследването.