|
Не е финансовата стабилизация, както се хвали самото правителство. След 40 години в аналите ще бъде бегло отбелязано, че Виденов е оставил България в криза, а наследилият властта СДС е въвел валутен борд и е спрял бясната инфлация.
Най-много едно изречение ще има и за другата голяма червена точка, която кабинетът си пише - че е сложил начало на преговорите за присъединяване към ЕС и НАТО. Обикновено се помни не кой е започнал, а кой е завършил.
Истинската заслуга, на която ще бъде посветена цяла глава в историята, е, че управляващата през 1997-2001 г. синя партия за 4 години определи класите в България за 400 години напред.
Не бързайте да казвате, че това е изцепка. Погледнете фактите.
СДС приватизира към 60% от държавната икономика,
определена за продан - хиляди фирми, струващи милиарди левове. По всички правила тези, които ги купиха, влизат в класата на богатите.
Разбира се, нашата родина е екзотична. (Как иначе се нарича невижданото в целия бивш соцблок туткане - у нас за 8-те години от т. нар. преход към пазарна икономика се изредиха няколко партии и правителства, които не приватизираха почти нищо.) И смяната на собствеността протече също екзотично. Едната част от фирмите мина в ръцете на сините функционери и техните роднини. При това най-нашумелите случаи - например гаражът на ЦК на БКП, придобит от съпруга на външния министър Надежда Михайлова, или 21 дка общинска земя в София, даден на депутатката Юлия Берберян, - са само върхът на айсберга. Стотици по-малки предприятия в градове и села бяха купени от дребни местни активисти - с благословията на по-висшите, които всеки момент ще предявят претенциите си за уговорения дял.
Другата част от държавните фирми бе продадена на РМД-та. Тук на пръв поглед имаме масово производство на собственици - нали тези дружества се състоят от трудовите колективи. Да, ама не. Защото лъвския пай в тях държат началниците, назначени от СДС. Едно увеличение на капитала на дружеството и работниците остават с 1%. Да не говорим, че повечето сделки са платени със заеми, отпуснати от избрани (и близки до властта) банки, които се явяват истинските собственици. Ненадминат е Славчо Христов. Любимият на Костов ресторантьор, пораснал до банкер, прозира зад "Златни пясъци" или Оловно-цинковия комбинат в Кърджали например.
Третата част от т. нар. общонародна собственост бе приватизирана от чужди фирми, но и около тях СДС произведе родни богаташи. Просто хапва си Йордан Соколов, да речем, с турски бизнесмен край Босфора, а след броени дни чужденецът си купува "Кореком" от комисия начело със зетя на Соколов и благодарение на мъдрите консултантски услуги на щерката на Соколов, която се пада съпруга на зетя.
Дават ли ни право тези факти и още хиляди подобни да твърдим, че приближените до властта, произведени в богати собственици за 4 години, ще останат такива още 400? Ами че те могат да загубят всичко още утре?! Нищо подобно.
Припомнете си хората, които станаха богати при тайното раздържавяване в началото на 90-те години. Да, техни банки фалираха. Да, Виденов натика в ъгъла бизнесмените, които смяташе за приближени на Луканов. Да, Костов също изви ръцете на куп предприемачи, за да отвори място за своите любимци. Само че
никой от тези "унижени и оскърбени" не напусна класата на богатите
Ето, фалирали банкери пак отварят банки.
Ако мислите, че новите управляващи ще ликвидират сините новобогаташи, жестоко се лъжете. Да се ревизират хиляди сделки е глупаво - царското правителството трябва да хвърли всичките си сили в това, вместо да изпълнява собствената си икономическа програма. Ако има ровене в сделки, те ще са най-вонящите и ще бъдат дадени на прокуратурата. Дали ще стигнат до съд е трудно да се каже.
Сигурно е обаче, че ако царското движение изпълни намеренията си да поощри бизнеса, за да се постигне икономически растеж, намаляване на безработицата и увеличение на доходите, от това
ще спечелят и новоизлюпените чорбаджии
Естествено, ще има фалити, защото собственост получиха доста посредствени хора. Тях конкуренцията ще ги смачка. Но надали чак дотам, че да паднат сред бедните.
С една дума, историческата заслуга на СДС да произведе класата на богатите в България не подлежи на съмнение. А самата класа не подлежи на фундаментално преразглеждане. Напротив, ако царското движение успее в намеренията си, то ще я затвърди.
Въпросът е дали от масата безработни или едва преживяващи с мизерните си заплати българи НДСВ ще произведе средна класа и съвсем малък процент бедни. Ако успее, то също ще остане в историята точно с тази заслуга.