"За най-добрия владетел поданиците знаят само, че съществува... Който се замисля и цени думите, постига успех и върши дела. Народът нарича това "аз съм естествен".

Лаодзъ: "Даодъдзин"



Ще се опитам да представя политиката на Симеон II като класическо дао-отношение към политическата действителност.

Лаконизмът и звучащите като притчи изрази в речта му са само очевидното.

В изборите той се яви начело на невидима армия. Победи с лекота не защото беше силен, а защото страхът на противника беше голям. Не казваше нещо, ако можеше да не се каже, и не правеше нещо, ако можеше да не се направи.

Не регистрира партия и не държеше да е верен на обещанията си. След победата му нямаше ликуване, сякаш се изпълняваше предписанието, че ако се срещнат две еднакво силни армии, ще победи по-тъжната. Противниците не бяха признати за противници.



Той не желаеше нищо и затова го получи



Обръщенията му са към народа като цяло и към никого конкретно. Внимателният подбор на личности в кабинета е предназначен да демонстрира само едно - личностите нямат значение. Индивидуалността ще изчезне, защото е подменяема и няма какво толкова да се управлява. Нещата ще следват естествения си ход и ненамесата е най-добрата политика.

"Оня, който действа, търпи поражение - казва Лаодзъ. - Който държи на нещо, може да го загуби. Мъдрият не действа, затова не търпи поражение, не държи, затова не губи. Той подпомага естествеността на мириадите неща..."

В едно младо политическо общество, където няма партии с ясни и традиционни профили, личностите са всичко. Имаше СДС на Филип Димитров, имаше СДС на Костов, имаше и СДС на Желю Желев. Имаше БСП на Жан Виденов, имаше БСП и на Георги Първанов. През всичките години ДПС не е било друго освен политическата воля на Ахмед Доган. Съвсем естествено



тези личности срещат всепомитащото дао на Симеон,



което на политико-етически език означава десакрализация на всяка личност, различна от тази, за която се предполага, че има власт, дадена от Бога. Затова и вече сме свидетели на светкавично развенчаване на митове като Тренчев, Бисеров, Софиянски, Петър Стоянов и т. н. Тяхната ценност вече се определя само и единствено според орбитирането им около царя. А Симеон II съумява да внуши впечатлението, че тези орбити са напълно естествени, природни. Че се подчиняват не на неговата воля или на желанието на въртящите се около него, а на законите на гравитацията. Т. е. политическото му поведение спрямо политическите митични герои отпреди неговата поява е не друго, а именно "подпомагане естествеността на мириадите неща". И както е прозрял Лаодзъ преди 26 века, "народът нарича това "аз съм естествен".

Откриването на даоистки похвати в публичното поведение на Симеон и паралелите с древни китайски текстове могат да продължат много дълго. Включително и на езиково ниво - "когато му дойде времето"!

По-важно и знаменателно е, че



епохата на маркс-ленинизма приключва с практически даоизъм



Освен естетическата красота тази доктрина практически разчиства терена за появата на нови държавно-политически философии, защото е заредена с много малко етически правила. В исторически план така е възникнало конфуцианството. У нас защо пък да не възникне просветена (конституционна) монархия, което си е същото?!

Но и това са само думи, които се опитват да въведат ред в хаоса на политическата постомодерност. До тях ще трябва да се поставят дела. Свръхреторичното управление на ОДС затвърди убеждението, че посттоталитарните общества са общества на думите. Всеки, идвал на власт, се стремеше с пропаганда да създаде паралелна действителност, различна от това, в което живеят повечето хора. Наричаше го обяснение на програмата си или пък комуникация. Самите партии създаваха специални отдели по информационна политика. В министерските съвети се изреждаха от бляскави по-бляскави пи-ар специалисти и медиатори, говорители, пресслужби. До този момент



Симеон II безпогрешно прави обратното



Изцепките на случайно подбраните му депутати трудно могат да унищожат впечатлението за изключителна и настъпателна мъдрост в държавните дела, която помита дребните страсти на деня и уверено води хората към най-важното.

Кое е най-важното обаче?

Веднъж зададен, този въпрос връща всичко отначало. Затова и СДС толкова яростно се опитва да вкара НДСВ в спор за политиката на бъдещия кабинет и се пази да не стане жертва на личностния кадрил, който се начена. Те не приемат, че Костадин Паскалев е изключително популярен с личностните си качества. За тях той е знак - БСП.

"Не е важно кой ще го прави, а какво ще се прави", настояват лидерите на СДС, за да могат в удобен момент да се върнат към аргумента, че само тяхното управление можеше да "прави нещата". "Не е толкова важно какво точно ще се прави, а кой" - е мълчаливият отговор отсреща.

Интересно, кой?

Как кой?! Той!

Достатъчно е само да се знае, че съществува. Това е най-добрият владетел.