:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,352,018
Активни 120
Страници 21,073
За един ден 1,302,066
Прогноза

Новото правителство - много надежди, малко опит, куп капани

Симеон избра министри, които могат да осигурят синхрон с останалите власти в държавата. Основната опасност е да се създаде втори център на властта или работата на кабинета да бъде саботирана в парламента
Няма спор, че кабинетът на Симеон II изненада мнозина. Особено онези, които не вярваха, че бившият монарх ще рискува, като се довери само на дебютанти и като пренебрегне добре познати имена. В действията на Симеон обаче няма нищо странно. Всъщност това е най-логичното правителство, което можеше да се очаква от него. Не като състав, а като логика на сформиране. Тя се базира на няколко неща, които са водещи за Симеон през кратката му политическа кариера и които засега му носят успех.

Цялата стратегия на царското движение се гради върху отричането на досегашния политически модел, върху очакванията за ново начало. Симеон предпочита да почва на чисто, без да поема ничии пасиви. Затова и в кабинета му няма нито един професионален политик. Това е правителство на дебютантите. Някои от тях имат опит в местното управление, други са били за кратко в парламента, но никой не е пребивавал в изпълнителната власт - нито като министър, нито като заместник. Набива се в очи и фактът, че повечето от избраниците на Симеон



идват "от другата страна на бариерата" -



от професионалните общности, които имат най-пряко отношение към сферите, които ще управляват. Така финансите и икономиката бяха поети от инвестиционни банкери, регионалното развитие - от кмет, правосъдието - от съдия, здравеопазването - от лекар, и т. н. Тези хора са практици. Предполага се, че са добре запознати с проблемите и слабостите на системата, която ще управляват и която се очаква да променят. Че те лесно ще намерят общ език с колегите си и ще бъдат своеобразен мост между власт и управлявани.

В този ред на мисли



истинските изненади в кабинета са две



- назначаването на Соломон Паси и Георги Петканов съответно за външен и за вътрешен министър. И ако за Паси е ясно, че е авариен изход (в последния момент трябваше да бъде сменен фаворит, който се оказа с картонче в архива на ДС), то спешното командироване на Петканов в МВР се нуждае от по-подробен анализ.

Георги Петканов се смяташе за сигурен титуляр за правосъдното министерство, където безспорно би се чувствал в свои води. Прехвърлянето му в МВР може да има няколко обяснения. Още от самото начало бе ясно, че НДСВ няма подготвени хора за това ключово ведомство, контролът върху което е от първостепенно значение - най-малкото защото там се събира огромна по обем и значение информация от всички спецслужби. Затова Симеон имаше три изхода - да се довери на професионалист, когото не познава, да сложи начело свой доверен човек или пък да предпочете компромисен вариант - външен на системата човек, който да не може лесно да я манипулира в чужда изгода. Той съчета две от трите неща - доверен човек, външен на системата.

Трудно е да се прогнозира дали Георги Петканов ще се справи в тази непозната среда. В демократичната ни история не е имало случай "чужденец" да е станал запомнящ се вътрешен министър. Причините за това са две - че му трябва доста време, за да се ориентира в спецификата на сферата, и още повече време - за да си извоюва авторитет сред подчинените. Това е от особена важност, защото в армията и в полицията личният авторитет на министъра или по-точно на началника въобще е от огромно значение.

Положителното в случая е, че Петканов е от квотата на юристите в НДСВ и би трябвало



да осигури добра комуникация между МВР, законодателната и съдебната власт



Липсата на чуваемост между трите власти беше основна слабост на всички досегашни управления.

В този контекст не е без значение, че за първи път за министър на правосъдието бе назначен съдия. Това може да мине за реверанс към съдебната система. Досега начело на ведомството заставаха предимно адвокати, които рано или късно обявяваха война на съдиите, прокурорите и следователите.

Това е другият водещ принцип при съставянето на кабинета - Симеон се е стремил да сложи за министри хора, които биха осигурили



максимален синхрон с останалите власти в държавата



Затова за министър на регионалното развитие бе назначен един от най-успешните кметове - Костадин Паскалев. Като председател на сдружението на общините той безспорно се ползва с авторитет сред колегите си градоначалници, добре е запознат с техните проблеми и може да е мост между изпълнителната и местната власт. Ситуацията тук наистина е уникална. Досега всяка управляваща партия воюваше с кметовете, които са избрани с листата на противниците - бяха орязвани субсидии, забавяни плащания, блокирани решения и т. н. Сега за първи път ще имаме управляваща партия, която не е участвала в местни избори и съответно няма нито един кмет. Тя не би трябвало да има фаворити и необходими грешници сред градоначалниците от БСП, СДС, ДПС или др. Всички би трябвало да са равни. Което е предпоставка за добро взаимодействие.

От икономическия екип на правителството пък се очаква да води ползотворен диалог с чуждестранните инвеститори. Министрите на икономиката и на финансите - Николай Василев и Милен Велчев, са работили в западни компании и би трябвало да са наясно с препъникамъните в държавната администрация, които спират сериозните инвестиции. Върху тях безспорно ще падне най-трудната част от управлението.

Опасностите тук са няколко. На първо място доколко младите икономисти ще успеят да овладеят новата за тях ситуация - държавните механизми, които не познават, бомбите със закъснител, заложени от предшествениците им, и т. н. По-голямата част от експертите смятат, че в условията на валутен борд, ако не се правят драстични промени, не може да се очаква катастрофален срив и кризи. Без резки движения наистина може да се удържи икономическата ситуация (както правеше СДС близо 2 години), но не може да се постигнат растеж и промяна в бизнессредата и доходите на населението, каквито са амбициите на новия премиер.

Другият основен въпрос е доколко



на юпитата ще им бъде позволено да реализират идеите си



на практика, доколко различните лобита (български и чужди) ще успяват да прокарват интересите си и на централно, и на по-ниско ниво. Не е тайна, че в НДСВ, а и сред останалите близки съветници на Симеон има куп представители на различни компании с интереси в България, някои от които са с доста скандална слава. До момента ПГ е монолитна, защото не се е стигнало до гласуване на въпроси, при които биха се откроили различията между отделните лобита. Но не се знае какво ще се случи в бъдеще. Рисковете тук са големи, защото още преди НДСВ да вземе властта официално, някои консултанти, приближени на царското движение, отвориха дума за преразглеждане на сделки или преотстъпване "по целесъобразност" на стратегически проекти без търг или конкурс (освен скандалните изказвания на Владимир Каролев, с които вече свикнахме, през последната седмица открито бе лобирано щатската компания "Бехтел" да поеме строителството на "Горна Арда"). До този момент "великденци" твърдо отстояват позициите си всички поръчки да се възлагат само с конкурс. Не се знае обаче дали ще успеят да поддържат същата линия и след като поемат властта.

Не е ясно и дали самите министри и техните евентуални заместници ще успеят да се дистанцират и да бъдат обективни към компаниите, в които доскоро са работили и в които един ден може би ще се върнат. И "Лазард кепитал маркетс", откъдето идва Николай Василев, и "Мерил Линч", където е работил Милен Велчев, имат проекти в България. Така например не е тайна интересът на "Мерил Линч" към операции с българския външен дълг, а Милен Велчев като министър на финансите ще е човекът, от когото до голяма степен ще зависи как ще се управлява той.

Подобен сблъсък на интереси има и при министъра на транспорта и комуникациите Пламен Петров. Той идва от "Кейбъл България", която нашумя през последните години с агресивното си навлизане на пазара на комуникации. По всеобщо мнение тя е най-сериозният конкурент на БТК след падането на монопола върху услугите й след година. Като ресорен министър Петров би могъл много да улесни "Кейбъл" преди старта на надпреварата с БТК. Така че



изкушенията са много и ще е трудно да им се устои



Земеделското министерство също има знаково значение. В България е традиция то да се дава на коалиционния партньор на спечелилата изборите партия. Досега това обикновено са били земеделци. За първи път в креслото сяда представител на малцинствата. Това е важен за ДПС пост, защото земеделието е основен поминък в районите със смесено население. Достатъчно е да се припомни вечният проблем с изкупуването на тютюна, с който се прехранва голяма част от електората на ДПС. Евентуалният успех или провал в тази област ще се отрази пряко върху авторитета на Ахмед Доган. Той трудно би могъл да намери оправдание, ако и този път властта не реши проблемите на тютюнопроизводителите.

Съдбата на новото правителство не зависи само от качествата на министрите, макар че е важно дали събраните в последния момент личности ще могат да действат в екип. Решаващи ще са още две неща. На първо място това е опасността



да се създаде паралелен център на властта



В такъв съвсем естествено може да се превърне политическият кабинет на Симеон. Очаква се в него да влязат предимно хора от емигрантските среди, които се върнаха да му помагат преди изборите. Т. е. хора, които бившият цар познава от години и на които има доверие. Ако това наистина стане, може да се окаже, че всъщност всички важни въпроси се решават на "сутрешно кафе" в кабинета на премиера, а после само се узаконяват чрез гласуване в МС. Нещо подобно се случва с ПГ на НДСВ в момента.

Най-сладкото на поста съветник е, че се разполага с власт, която не се ограничава от никакви закони, а не се носи никаква отговорност за действията, защото нищо не се подписва. Премиерските съветници ще са своеобразен филтър - те ще решават кой да има достъп до Симеон, кои документи да попаднат на бюрото му и т. н. При това положение няма никакво значение кой е министър, какви са му качествата, идеите и колко добри са му намеренията. От него нищо не зависи. Историята показва, че превръщането на съветниците във втори център на властта е сигурен начин за провал на едно управление (справка - Жан Виденов).

Другата опасност е



работата на правителството да се блокира в НС



Макар за момента ДПС и НДСВ да разполагат с достатъчно мнозинство в парламента, за да прокарват необходимите им решения, равновесието е твърде крехко. От една страна, не е ясно докога НДСВ ще е монолитна (причините за това обяснихме по-горе). От друга, не се знае докога Доган ще е доволен от позициите си във властта. Не случайно в споразумението между двете сили бе записано, че всички решения се вземат с консенсус и то може да бъде едностранно прекратено при несъгласие. А и Доган не спира да развива теорията си за постепенно навлизане на ДПС във властта. Всичко това създава предпоставки за извиване на ръце при ключови гласувания или несъгласие с определени решения. Тук не бива да се пропуска още нещо - стремежът на СДС да всява раздори между ДПС и НДСВ при всеки удобен случай. А като се има предвид и двойствената позиция на БСП, която хем вкара свои емблематични фигури във властта, хем не пое политическа отговорност за управлението, става ясно, че играта на котка и мишка в парламента тепърва предстои. И най-големият потърпевш от нея ще е кабинетът.
244
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД