"Мото Пфое" раздвижи лятната скука в страната с историческата си обиколка "90 години по-късно", посветена на двата фирмени юбилея - проникването на автомобилите "Форд" в България и собствената си десетгодишнина.

Подобно по мащаб и замисъл мероприятие не познава нито родният автомобилен бизнес, нито рекламният отдел на "Форд Европа". Маршрутът бе дълъг 2 200 километра и премина през 40 градове и градчета. Керванът включваше 2 блестящо реставрирани ретроавтомобила "Модел А", 8 машини от европейската гама на "Форд" и артистичен екип с подвижна естрада и съответната аудиотехника.

В провинцията шоуто се превърна в събитие. Колкото по-затънтена - толкова по-посетено, докато финалният концерт в София премина вяло, независимо че в него се включиха и изпълнители от ранга на "Сигнал" и Тони Димитрова. Верен на стила си шефът на "Мото Пфое" Борис Мареков бе оставил една благотворителна новина и за накрая - дарение от 10 000 лева на Столична община за изграждане на модерна детска площадка.

Фирмата тепърва ще има да анализира какъв е рекламният ефект от нестандартното мероприятие. Докато са обикаляли, търговците са отметнали и от своята си работа - две от машините в кервана са били продадени пътьом, а са натрупани и поръчки за други. Но това е между другото, а идеята на "90 години по-късно" е по-скоро ретроспективна - да се повтори в съвременни условия първата автомобилна обиколка на България, извършена с "Модел Т" през 1911 година. Тогава колите на "Форд" за пръв път се появяват в царството. Сега те са привична част от пейзажа и пак събират тълпи. И тогава, и сега, регионалната преса е посрещала обиколката като събитие. Някога бабичките са се кръстили при вида на "гяволските машини", а сега и по-младите се дивят - но пред цените им или по-скоро пред пропастта, отделяща ги от собствените им доходи.

Всъщност 1911 година е особена не само за "Форд", но и за България - това е последната предвоенна година. Своеобразен апогей на един вдъхновен и динамичен период от развитието ни. После идват войните и катастрофите. Покрай тях в страната също влиза много техника, но тя вече не предизвиква хуманна радост от напредъка.

Когато първите вносители на "Форд" - братята Лъскови, тръгват на своята обиколка, България е смятана за "Прусия на Балканите". В "материалния прогрес" тя често изпреварва съседите си и приема много от новостите почти успоредно с Европа. Една от най-интелигентните дами на нацията - Екатерина Каравелова, отбелязва, че пред очите й, само за едно поколение, българите са станали по-здрави и хубави и допълва: "Ние се наслаждаваме на благата на новото време - електричество, водопроводи, трамваи, всевъзможни достъпни за мнозинството забавления - Народен театър, Модерен театър, Опера и пр. Отскоро София има и автомобили, що профучават със светкавична бързина като хали сред облаци прах".

Но "новото време" е идвало някак откъслечно и неравномерно. То се е присаждало лесно в центъра на София и големите градове и твърде бавно е стигало до предградията и селата. И в най-модерните фабрики са били плащани ниски надници, квалифицираните специалисти често са чужденци, а 70% от българите са селяни с малки стопанства, едва свързващи двата края.

Мощен фактор за прогреса е била държавата, която е покровителствала почти 1/3 от индустриалните предприятия. Но бюджетът й се е крепял на поредица от външни заеми, а пътищата към богатството са преминавали най-вече покрай коридорите на властта. Затова борбата за власт е била ожесточена и безскрупулна, а институциите са имали по-голяма тежест от предвидената в законите и Търновската конституция. Царят се е возел в "Мерцедес" и ловко е жонглирал с партиите и политиците. Все пак висшата администрация се е стабилизирала с нашествието на тогавашните "юпита" - младежи с дипломи от Женева, Виена, Мюнхен, Париж, Петербург. Някои от тях наистина са пренебрегвали привлекателна кариера в чужбина, за да работят за родината си.

Тогава "Модел Т" се е продавал за 7500 лв. и е бил достъпен за тесен кръг българи (доход от 100 лв. се е смятал за добър). Същата кола се превърна в моторизирания феномен на Америка, защото е можела да бъде купена с няколко средни работнически заплати. Впрочем и Европа по същото време е била далеч от масовия автомобил. "Самоходните каруци" са били по-скоро занимавка за елита, отколкото ефективно транспортно средство.

През същата 1911 година през България преминава голям автопоход към Истанбул, организиран от клубовете на Германия и Австро-Унгария. Пътят към древния Византион е бил актуален за тях като част от планираната ж.п. линия Берлин - Багдад, чрез която немците са готвели експанзия на Изток. В отговор на тези и други претенции Русия, Франция и Англия се обединили. Европа тогава е вървяла към най-голямата си война. През 1912 прологът към нея започва на Балканите и прекъсва българския прогрес. Дори и през 40-те години в транспортния сектор у нас каруцарите и файтонджиите са били повече от шофьорите.