|
Това е депутатът Борислав Цеков - представител на новото поколение политици, които дойдоха с царя. Макар да не е от "великденчетата", той е като тях млад, образован, амбициран, патриотично настроен. Макар да не е от тежкарската група на юристите, също е завършил право и разсъждава като изпечен адвокат. Макар да е влязъл в парламента от квотата на Национално движение "Симеон II", той е републиканец. От всичко личи, че човекът сам си е заложил в бъдещето да преуспее. Решил е да го направи през политиката. И май ще остане в историята. Ако не с друго, то поне с факта, че беше първият депутат, който без да се мотае, още в първия ден на Народното събрание внесе свой законопроект - за обединението на Българската православна църква. За което отнесе строго мъмрене пред строя в дисциплинираната парламентарна група на НДСВ, където на самоинициативата не се гледа с добро око. Тъй че бе и първият порицан.
Биографията на младия Цеков заема 3 страници,
изпълнени със ситен шрифт - образователни степени, специализации, студии и публикации. Занимавал се е с политически науки, европейско право, политически стратегии, лобизъм, избори, човешки права и местно самоуправление на три континента. Списанията "Седмичен законник" и "Право и икономика" за нищо ги няма. Работил е в правния отдел на Народното събрание от 25-годишен, преподава висша администрация във ВУЗ, бил е съдебен кандидат в Софийския градски съд, давал е юридически консултации, градил проекти в Института за развитие на демокрацията. Около 90% от състава на Народното събрание може само да си мечтае за биографията на депутата с вид на хлапак. Ще рече човек, че Борислав от мъничък си знаел каква кариера го чака.
Един ден съдбата срещнала Цеков с царя, а оттам и с парламентарната банка, което си изглежда напълно закономерно. Той твърди, че е очаровал Симеон с епистоларните си умения. Водел кореспондеция с него, защото Н.В. проявявал интерес към родните закони, а Цеков в качеството си на шеф на Асоциацията на младите юристи и на президент за България на Световната организация на юристите му пращал проекти и приети нормативи.
Така от писмо на писмо, Борислав бил поканен на учредяването на НДСВ, а после и в листите на царя. Категоричните му републикански убеждения хич даже и не му попречили да приеме. Ако един ден се стигне до референдум за монархията, Цеков няма да е сред агитаторите-роялисти. Той просто смята, че НДСВ е митичната трета сила, извън СДС и БСП, която може да помогне на страната. Точно както вярва (защото така го е учил баща му), че
"Славия", а не ЦСКА или "Левски",
един ден ще стане най-добрият отбор.
А някога Борислав бил седесарче...
Всъщност преди да стане седесарче, първо бил маниак на тема "Бийтълс". Учил в "Бастилията" и на 8 декември 1986 г. се понесъл заедно със съучениците си на стената на Джон Ленън на гърба на Нотариата да полага цветя в памет на загиналия певец. Да де, ама милиционерите имали да преизпълняват плана и точно тогава решили да направят акция. Прибрали невинните фенове за "престъпно поведение под влияние на чужда идеологическа диверсия", искали да ги изключват от ДКМС. Защитили ги директорката и класната. (Този напълно автентичен сюжет, в който е взел участие тийнейджърът Цеков, навремето беше в центъра на поредица опуси на журналистката Еми Барух. По-късно по него направиха и игрален филм, наречен на името на главната героиня в събитията - "Меги".)
И понеже кой каквото ще да казва, ама битието наистина определя съзнанието, същата тази класна заедно с родната му майка вкарали Борислав в политиката. Те били сред първите в централния предизборен щаб на СДС през далечната 1990 г. На "Раковски"134 били известни като двете Лили-та. Студентът Цеков пък се изявявал във Федерацията на клубовете за демокрация и "Екогласност".
Разликата между онова СДС и сегашното СДС е огромна, разсъждава Цеков. Той решил, че няма да бъде в една политическа група с онези, чийто политически бизнес се основава на конфронтацията. Цеков дори е убеден, че именно бившите управляващи са създали и поддържали умишлено разкола в БПЦ. Затова той бързо преосмислил политическите си убеждения.
Засега Борислав не се оплаква от партийните порядки в НДСВ. Вероятно бунтарският му дух е бил доста недоволен, когато Пламен Панайотов пред всички царски депутати му препоръча горещо друг път да не внася законопроекти, без да е уведомил ПГ-то си. Цеков обаче преглътна това. Той смята, че внасянето първо на църковен закон в деловодството на новия парламент е важен символ за политиката на Симеон и неговото движение. Борислав отдавна работи за промяна на лицензионния режим за религиозните общности в регистрационен.
Републиканските разбирания на Цеков още не са се разминали с етикета на "Врана". Той е миропомазан, затова си остава цар, към когото по протокол трябва да се обръщаме с "Ваше величество". Тъй като обаче стана премиер, в парламента обръщението ми към него ще бъде "г-н министър-председателю", обяснява депутатът.
Макар да е създаден за политик и въпреки че нищо в тежката му професионална биография не говори за това, младият Борислав е също и човек. След има-няма един месец
той ще загърби завинаги ергенския живот
и ще се врече във вечна вярност на хубавицата Таня. Цеков твърдо е решил да запази изгората си далеч от любопитни журналисти и камери, затова разказите му за нея са препълнени с пестеливост. Широката общественост знае само две неща: първо, запознали са се в екзотична Япония на една от безбройните специализации на бъдещия депутат и второ, двамата са решили да се венчаят на датата на Съединението - 22 септември. По-тясната общественост пък знае, че същата Таня се труди в един пресцентър.
Борислав издава още една дълбоко пазена тайна - най-голямото изкушение, на което Таня не може да издържи, е кулинарното му чудо: портокалов сладкиш по стара английска рецепта. Извън кухненските занимания, които за съжаление на околните не са чести, Борислав е планинар. Обича високите върхове, където няма растителност, а само невиждани гледки. Любимият му ландшафт е исландският - там дървета почти не растат и нищо не скрива далечните пейзажи. Тежко й на Таня.
Това е новият депутат, покорителят на върховете, обединителят на православието, царският републиканец Борислав Цеков.
|