През лятото на 1936 г. проф. Александър Балабанов пътува от София за Казанлък. Малко преди да тръгне влакът му, той слуша в бюфета на гарата от един радиоприемник невероятно хубава народна песен. Удивен от чутото, по-късно професорът пише във в."Мир": "Заиздигаха се от някъде, от ада ли бяха, от рая ли бяха, но сигурно бяха от дъното на душата на някого - едни тежки, едни силни, едни дълбоки звукове. Те се разнасяха в салона, изпълваха всяко кътче и завладяха сърцето и ума ми..." Веднага щом се връща в столицата, големият ни учен отива в радиото и се интересува за името на певицата, която е пяла "Надвечер се робе препродават..." Оказва се, че песента е изпълнена от младата Иванка Митева, която е ученичка на Христина Морфова.

За своите 25 години Иванка има огромен успех на сцената. Пее с оркестъра на Музикалната академия, в която учи. Същевременно изнася концерти на благотворителни вечери във Военния клуб и на големи български празници. Тогавашните вестници пишат, че от Иванка Митева трябва да очакваме шеметен успех, за който "тя разполага с всичко". Ученичката на Христина Морфова



притежава изразителен мецо-сопран,



особено мощен в средния регистър. Тя пее големи арии от известни опери. Във "Фрайшюц", "Ирис", "Вълшебният стрелец", "Сватбата на Фигаро", "Миньон", "Лакме" и други Иванка получава нестихващи бисове. След трагичната смърт на Христина Морфова през 1936 г. младата певица е разстроена, но има желание и хъс за работа. През 1939 г. тя печели Хумболтова стипендия и заминава да специализира пеене в Берлин. В Германия музикалната критика е доста сурова и високопрофесионална за онова време, но и там тя е благосклонна към таланта на българката.

Днес Иванка Митева, която навърши на 2 февруари, 2001 година 90 години, си спомня с обич за живота си в Германия. Тук всички я боготворят. Нейната преподавателка Ана Баармилденбург, която е виенчанка, я учи, че животът е кратък, а изкуството - вечно. Затова трябва да му отдаде всичко от себе си. Неслучайно влиятелният берлински вестник "Folkischerbeobachter" пише, че госпожица Иванка Митева е истинска немска възпитаница, която пее великолепно. На берлинска сцена, разказва артистката, за първи път се среща с образа на мадам Бътерфлай и го претворява блестящо. Публиката следи в продължение на пет години внимателно всяка вечер играта на младата жена и я аплодира. А критиката я нарича българската Мария Джебутани - румънка, която тогава е примадона на берлинската опера. Малко преди да си тръгне за София, Иванка получава покана от операта в Цюрих да подпише договор за солист. Но без да се колебае, тя отказва, защото твърдо решава да се върне в България. Самата актриса не подозира, че съвсем скоро



съдбата ще й поднесе най-голямата изненада



В София всички приветстват завръщането на сърдечната Иванка. Днес тя казва, че навремето колегите й са я посрещнали с радост, но не са пропуснали да я укорят, че не е останала в Цюрих.

Любомир Пипков създава специално за нея ролята на момиче от народа в 7-а картина от операта "Янините девет братя". С него и със съпругата му Роза ги свързват топли човешки и професионални отношения. По онова време и Христо Бръмбаров, който особено много цени Иванка, твърди, че тя има глас като виолончело.

След като софийската опера се завръща от Вършец, където е евакуирана по време на войната, Любомир Пипков кани Митева да пее Бътерфлай. През 1945 година народната опера открива сезона си с "Мадам Бътерфлай" от Пучини. Оттогава, в продължение на много сезони, до края на своята певческа карера, Иванка Митева е невероятната и блестяща Чио-Чио сан. Сюжетът на произведението ляга на сърцето на младата жена.

Днес деведесетгодишната мадам Бътерфлай разказва, че



всяка вечер е плакала на сцената



Особено разтърсващо е преживяла веднъж раздялата на героинята с нейния син след тежка новина. Един късен следобед, когато отивала да се подготви за поредното представление, Иванка Митева среща пред входа на операта Крум Йоцов, който й съобщава, че е починал синът му. Братята Крум и Христо Йоцови имали голяма търговска фирма "Гипакс", от която отделяли средства за обучението на талантливи българчета в чужбина. Те дават известна сума и на Иванка, когато заминава на специализация в Берлин. Потресена от чутото, певицата пее и плаче цяла вечер в "Мадам Бътерфлай". Христо Бръмбаров, който сяда винаги на мястото на пожарникаря, за да следи играта на актрисата отблизо и да й помага със своите приятелски бележки, е притеснен. Той забелязва, че от плач Иванка няма да стигне до края на представлението. Впоследствие тя успява да се съвземе, но е изненадана от публиката, която я аплодира слабо. Тогава Христо Бръмбаров й напомня максимата на Станиславски, че не артистът трябва да плаче, а публиката.

След едно от поредните си участия в прочутата опера на Пучини Иванка Митева



получава интересно писмо.



То е от големия наш писател Емил Коралов (1906-1986). По това време белетристът току-що е овдовял и гледа сам тримата си сина. Най-малкият от тях, Любчо, е само на една годинка. Писателят споделя в писмото си, че не е оперен критик, но с правото на зрител поздравява младата жена с изпълнението на Бътерфлай. "Вашата Бътерфлай е жива с всяка одухотворена Ваша усмивка, с простия Ви жест, с горещо-мечтателния Ви поглед, който продължава да блести у мен - зрителя... Затова Ви и пиша."

Иванка все още не знае, че Емил е загубил любимата си съпруга Милка, талантлива белетристка и издателка на сп. "Весела дружина". Саможертвата на майката в лицето на Бътерфлай го впечатлява. Тъкмо певицата се кани да му отговори, когато получава второто му писмо. В него той я моли да участва в литературно четене, организирано от Съюза на българските писатели. Преди това Емил иска да разговарят. Срещата им е опознавателна. След нея двамата вземат решение да свържат съдбите си. Решението е взето и с помощта на девера на Коралов, известния ни хирург Марин Петров, брат на Милка Петрова. По-късно роднините на починалата му съпруга приемат с обич и с уважение новата майка на дома на писателя. От Голямата Бътерфлай Иванка се превръща в Голямата майка. Ясен, Андрей и Любомир са децата, които тя отглежда с много любов и такт. За да не измести майка им в тяхното съзнание, Иванка окачва в детската стая нейния портрет. Кара децата да й викат "леля Ваня", а в гримьорната си държи винаги портрета на най-малкия си син - Любчо. Днес Любомир, който е известен журналист, твърди, че любимата му опера е "Мадам Бътерфлай", тъй като стократно е присъствал на репетициите на майка си още от малък. Тримата синове боготворят Иванка.. За съжаление Ясен умира рано. Андрей, когото всички в къщата наричат Слънцето, завършва лесовъдство, а след това и музикознание в Консерваторията. Изключително талантлив, той е обичан от своите колеги и студенти в Музикалната академия. Умира на 49 години и това е вторият голям удар във фамилията на Коралови. Сестричката на тримата братя, дъщерята на Иванка и Емил - Емилия се ражда 8 години след брака им. Днес тя като че ли наследява най-пряко професията на своя баща. Работи като редактор и издател. Подобно на майка си изповядва, че най-големият талант в живота е да създадеш добро семейство.