|
------------------
"Българският стоматолог с учудване ще констатира, че основните принципи на зъболекарската керамика, изложени още през 1940 г. от д-р Димитър Свраков, са останали в сила през изминалите 60 години." Това е мнението на доц. Христо Кисов, един от най-влиятелните родни теоретици на стоматологията.
Проф. Свраков е немски възпитаник. През 1925 г. записва зъболекарство и медицина във Вюрцбург. Образованието си по зъболекарство Димитър Свраков завършва в Бон четири години по-късно. Там е възпитаник на проф. Канторович. Двамата стават добри колеги и приятели. Няколко години след това българинът специализира в Америка - във Филаделфия.
"За да се издържа, в Германия баща ми е свирил на цигулка вечер. Освен стоматология е следвал и медицина", разказва Елена Свракова. Тя е лекар, работи в изотопната лаборатория на Медицинска академия в София.
След обучението в странство Свраков се завръща във Варна. Открива си частен кабинет. От Германия носи идеята на учителя си Канторович за
плановото училищно и обществено стоматологично лечение
За да подкрепи начинанието си, той прави проучване върху разпространението на кариеса сред учениците във Варна и околните села.
Новата власт заварва Свраков с ново местожителство и нова работа. През 1944 г., година след постъпването си в зъболекарския отдел на Медицинския факултет към Софийския университет, д-р Димитър Свраков става асистент в Катедрата по оперативно зъболечение и лицево-челюстна ортопедия. От 1946 г. е доцент, четири години по-късно става професор. Основава и ръководи Катедрата по консервиращо зъболечение, която по-късно става Катедра по терапевтична стоматология. Там работи до смъртта си.
За три години - между 1963 и 1965 година, е и председател на Софийското научно стоматологично дружество. Отличен е с орден "Кирил и Методий" II и I степен.
Интересно е как е реагирал комунистическият режим на биографията и очевидно аристократичното потекло на професор Свраков. Елена Свракова предпочита да мълчи за това. "Вкъщи той никога не говореше за такива неща, гледаше да ни пази, но сам си е знаел какви проблеми е имал", казва Елена. Баща й
до последно не пожелал партиен билет,
и то по време, когато партийната принадлежност беше по-важна от квалификацията. Въпреки това Елена е убедена: "Държаха го, защото беше способен."
До 1972 г. Свраков работи и в частния си зъболекарски кабинет кабинет в столицата. След това режимът забранява частната лекарска практика. "При него ходеха всякакви хора. Той беше грижовен към всеки, но и от всеки се стараеше да научи нещо, пък бил той тракторист или човек без образование. Затова гледаше на хората в голямо внимание", разказва Елена. Професорът познавал целите семейства дори на санитарите в стоматологичната катедра. Ако се случело някой от тях да се разболее, Свраков преговарял с най-известните доктори да го лекува. Десетки пъти е помагал посред нощите и на съседите от кооперацията на бул. "Христо Ботев", където той и семейството му живеели.
Умира през 1975 г. от рак. "Отиде да се изследва в Германия, защото тук лекарите не бяха сигурни каква е болестта му. Там му предложиха като на лекар да го оперират безплатно, но
той отказа, искаше да се върне в България",
разказва дъщерята Елена.
"Обичах хората... Желая на моите деца и те да ги обичат. Това е дар Божи", чете Елена завещанието на баща си и се просълзява. "На българската стоматология дадох много. Ако бях свободен, щях да дам повече. Управленията са временни, народите вечни", написал е Свраков през 1974 г. Завещанието е напечатано на бланка на стоматологичната катедра.
Заради прочутата си и малко странна фамилия Елена Свракова се вписала Димитрова за кандидатстудентските изпити за академията. Не е можела да си позволи за изложи фамилията при евентуален неуспех. А и не искала името да й "ходатайства".
Проф. Димитър Свраков е смятан за варненец, въпреки че е роден в Шумен на 19 януари 1906 г. Родът му е варненски. Родителите му са педагози. Майка му Люба Попова-Свракова е учителка и много дейна обществена личност. Тя е създателката на няколко дружества в морската столица - на женските дружества "Милосърдие", "Майка" и "Добруджа", както и на Дружеството против туберкулозата. Нейният баща Георги Стоянов Попов е един от опълченците на Шипка. В периода 1882-1884 година, когато кмет на Варна е Михаил Колони, Попов става негов заместник.
Бащата на проф. Свраков е доктор на философските и педагогическите науки
Д-р Константин Свраков завършва своето образование също в Германия. В България става училищен инспектор. Около 1914 г. става директор на Мъжката гимназия и Дойче шуле във Варна.
И вторият син в семейството не изневерява на традицията да се посвети на науката. Проф. Георги Константинов Свраков е икономист, основател на катедри "Финансова наука" и "Финанси и кредит" към УНСС.
Съпругата на Димитър Магдалина се е отказала от музикална кариера заради семейството - има две дъщери. Елена с гордост показва снимки, от които се вижда, че майка й е била една от шаферките на сватбата на цар Борис и царица Йоанна.
В семейството баща ми не доминираше, майка ни се занимаваше с нас. Той винаги беше зает, работеше, пишеше. Но неговото присъствие винаги се усещаше. Чак сега разбирам, че той ни е насочвал индиректно във всяко едно начинание, разказва Елена. Дори зетят германец - съпруг на сестрата на Елена, се допитвал повече до тъст си професора, отколкото до собствения си баща. "Карл-Хайнц завърши фармация. По-скоро искаше да работи в завод, защото там се плащаше по-добре. Но баща ми го посъветва да тръгне по пътя на научната кариера", спомня си Елена. Германецът послушал съвета на професора.
Баща ми беше ерудиран и възпитан човек, казва Елена. В Румъния веднъж видял как пациент дава плик с пари на зъболекар. "Можеш ли да си представиш - като на бръснар да му дават пари", възмутил се д-р Свраков. За него било абсурд да вземе пари от пациент или студент. "Нали после този студент ще лекува хората. Как ще го прави, като няма знания", обяснявал той възгледите си. Беше и страхотен кавалер - свиреше на цигулка, великолепен танцьор, сваляше шапка на жените на улицата... Няма вече такива хора, въздъхва Елена Свракова.
|
|
|