|
Това показа продължилият над 2 часа дебат в Софийския университет, организиран от Центъра за либерални стратегии и фондация "Свободна и демократична България". Студентите тръгнаха от Вавилон, минаха през Джордж Оруел, стигнаха до новия световен ред и почти единодушно решиха - българинът може преспокойно да си кара и без латиницата.
65-а аудитория, сряда, 17 ч. Залата е учудващо пълна за инициатива на неправителствена организация, и то навреме. Преподавателите се броят на пръсти. Двете половини на човечеството са представени равностойно, тук-там групирани по двойки. Пред двама-трима от студентите на университетските банки са поставени бири.
Студентите имат право на 3-минутни изказвания. Карбовски ще защитава тезата, че латиницата не ни е нужна, а Марковски - обратната. При старта на дебатите настъпва тишина, на която с право би завидял всеки средностатистически университетски преподавател.
"Като започна да си мисля за латиницата, винаги се сещам за нещо, което аз наричам клавиатурно отчаяние", забива първия темел на дискусията Карбовски. С цветисти фрази той обяснява за гадния империалистичен номер, спретнат от САЩ в областта на информационните технологии, и за това как целият свят е принуден да използва латиницата. Живеенето на тая смешна планета обаче навсякъде било едно и също и българинът силно се нуждаел от това, което е изписал през вековете на собствената си азбука. "Империите идват и си отиват, а ние ще продължаваме да си седим тука
и да псуваме на сръбски и български",
обобщава Карбовски и прехвърля топката на опонента си.
Шефът на Интернет-общество Марковски се презастрахова, че еднакво добре може да защити и двете тези. Той обяснява как без латиница не можем, защото няма как да си общуваме в мрежата, как имейлите на български са неразчитаеми, а софтуерните програми - непреведени от английски. Марковски си прави самореклама, разказвайки как през лятото разкритикувал "Майкрософт" и как студентите трябвало да питат правителството защо толерира фирмата и не използва напълно безплатната операционна система Linux.
Студентите реагират спонтанно на всяка цветиста фраза и човек, аха, да реши, че ще се ограничат с това да се порадват на популярните водещи на дискусията. Още първият изказал се обаче разбива това впечатление на пух и прах.
"Те циганите са повече, отколкото хората, използващи Интернет. Дайте заради тях да изпишем името на Националния дворец на културата на цигански. Тук не става въпрос да знаем английски, а да въвеждаме никому ненужна латиница", нервира се студент.
Друг става и привежда цял куп технически аргументи, че по Интернет може да се общува и на кирилица, и дори съобщава откъде могат да се даунлоудне съответната програма флекстайп. Вярно, софтуерът му бил незаконен, но да не бил луд да дава пари на Бил Гейтс.
Принудена да работи като преподавателка по английски студентка е на друго мнение. Тя обяснява, че учи на английски 3-годишни деца и след 30 г. никой няма да си прави труда да пише на български при всичките тези чуждици. Залата веднага настръхва. "Абе ти как казваш - why или защо", провикват се колегите й.
Идва ред на историческите доводи. Привежда ги приятел на Марковски от сп. "Егоист". "Колкото по-комплексирана е една нация, толкова по-злобно държи на някакви си свои неща.
Спомнете си Вавилон, многото езици са проклятие",
обяснява той. При думите му се разнася глух тътен. Срещу историята се изправя литературата. "Има Вавилон, но има и Джордж Оруел. А на мен въвеждането на латиницата и въобще целият нов световен ред ми намирисва на неговата "1984".", провиква се по микрофона хуманитарист.
В този момент Карбовски прави грешката да напусне залата, за да дава интервюта, и градусът на напрежението скача. "Всичко това са глупости, като питам приятелите си какво правят - всеки ми вика - нищо. Ей т'ва е проблемът. Какво като няма връзка с темата", ядосва се студент. Друг става и пита защо Карбовски се прави на велик. Трети негодува, че няма турско робство, а присъствие. Четвърти е сигурен, че ако това същото се случвало в Гърция, щяла да избухне гражданска война. А пети се гневи на Джордж Сорос, задето не бил българин.